По време на юрския период, преди 200-144 милиона години, огромният континент Пангея се разкъсал на два континента - Лавразия на север и Гондвана на юг. С движението на континентите климатът също се променял и в по-голямата част от сушата ставал все по-топъл и влажен. Растителността избуяла, а в резултат на това някои видове растителноядни динозаври достигнали огромни размери.
През юрския период се появила нова група месоядни динозаври - така наречените раптори (като 5 метровия ютараптор). На всеки крак рапторите имали голям закривен нокът, с който разкъсвали жертвите си. В небето летели птерозаври, като едрия птеродактил.
Едни от най-големите динозаври през юрския период живеели в Африка. Сред тях е и брахиозавърът. Той бил тежък повече от 10 слона. Дългата му шия и високите предни крака биха му позволили да надникне иззад 5 етажна сграда! Брахиозаврите имали малки, остри зъби, с които късали клонки и листа.
Африканският кентрозавър бил по-малък, но по-добре защитен. По гърба си имал костни плочки и щипове. Шиповете стърчали и от края на опашката му, така тя му служела като опасно оръже. По тегло и размер кентрозавърът е почти колкото една голяма семейна кола. Той принадлежал към групата на стегозаврите. Също като брахиозаврите, и кентрозавъра бил растителнояден, но пасял само растящите ниско над земята листа.
Диплодокът е един от най-дългите динозаври-достига цели 27 метра. Също като брахиозавъра той принадлежал към групата на зауроподите и живеел в Северна Америка по време на юрския период. Предполага се, че използвал опашката си, за да се брани от своите врагове. Зъбите му приличали на тъпи колчета и били не по дълги от човешки пръст. те вероятно служели като гребло, с което откъсвал листата.
No comments:
Post a Comment