Летящи динозаври

Пионерите

Докато динозаврите, рибите и бозайниците постепенно завладявали сушата и моретата в праисторически времена, в небето над тях кипял бурен живот. Най-ранните летци били прости организми, но природата постепенно създала много по-сложни форми. Първо се появили насекомите, които продължават да процъфтяват и до днес, след това – планиращите влечуги, които еволюирали от сухоземни гущероподобни животни. Те били изместени от птерозаврите, вероятно най-известните сред древните летящи влечуги. И накрая, към средата на Ерата на динозаврите, се появили първите птици, господари на небесата и до ден днешен.

Древният

Най-ранното известно летящо влечуго е коелурозавърът, живял през пермския период. По външен вид той прилича на летящ гущер, но ребрата му са разширени настрани и поддържат криле от кожеста ципа. Съвременният летящ малайзийски гущер планира точно по същия начин.

Господари на небесата

Планиращите същества като коелурозавъра през триаския период били изместени по важност от птерозаврите. Тези прочути летящи влечуги били първите гръбначни, които се адаптирали към живот с активно летене. Те се появили приблизително по същото време като първите динозаври и изчезнали от лицето на Земята към края на периода креда. Птерозавърските крила били направени от яка кожа, опъната между костта на горния крайник и удължения четвърти пръст.

Ранни птици

Птиците – като този синорнис – са се появили приблизително към средата на ерата на динозаврите и са произлезли от самите динозаври. Днес птиците продължават да се развиват и са основната група летящи гръбначни. Крилете им имат костна структура, състояща се от срасването на някои от някогашните пръсти, която поддържа пера, разтварящи се като ветрило от горните крайници.

Чудото на кехлибара

Най-добрите фосили са запазени благодарение на кехлибара. Ето как се случва това: насекомото попада върху лепкавата смола, която се стича по стволовете на дърветата, тя постепенно го обгръща и го съхранява в идеален вид. Когато дървото загине и остане в земните недра дълъг период от време, смолата се втърдява и се превръща в минерала кехлибар.

Първите господари

Меганеврата прилича на водно конче, но била много по едра – с размер на папагал. Имала типичните за насекомите крила, състоящи се от тънък слой хитин, поддържан от цяла мрежа твърди жилки. Меганеврата е живяла през карбона, сравнително скоро след появата на първите насекоми.

Ранните летящи влечуги

Най – простият вид е планиращият – той изисква много малко мускулни усилия. Нужно е само леко тяло и аеродинамична структура, която улавя въздуха и позволява на тялото да се носи върху него – като хартиено самолетче. В днешно време това може да се наблщдава при летящите катерици, летящите гущери и дори летящите жаби. През перма и триаса съществували различни влечуги, като всяко от тях е еволюирало самостоятелно от различни предци влечуги.

Слънчево захранване

Куенеозавърът бил крилато влечуго, което се срещало в днешна Западна Англия към края на триаса. По структура той много напомнял на икарозавъра. Имал около десетина кости, поддържащи крилете (около половината от тези на коелурозавъра), което подсказва, че крилете са били по-дълги, по-тесни, и вероятно по-маневрени. Кожата на крилете вероятно е била богата на кръвоносни съдове и те може би са осигурявали топлина на животното, черпена от слънчевите лъчи – като днешните слънчеви батерии.

Дълги крака

Шаровиптериксът, живял през късния триас в Централна Азия, бил дребно като врабче гущероподобно животно, с много смешни задни крака, по-дълги от общата дължина на тялото. Смисъла на дългите крака се изяснява от ципата между краката и опашката, т.е. летенето. Вероятно шаровиптериксът е планирал с тези криле. Летенето не е било стабилно, но му е позволявало да се придвижва от дърво на дърво. Малките кожести мембрани на предните крайници са му позволявали да контролира полета си. Предполага се, че този индивид е ранния предвид на птерозавъра.