Клас: Влечуги
Подклас: архозаври
Разред: гущеротазови
Семейство: Дромеозаври
Род и вид: Deinonychus antirrhopus
Името дейнонихус(дейноникус) означава „ужасен нокът”. Това животно е било бърз, силен хищник, живял преди близо 100 млн. години, в началото на периода Креда.
Характерни черти:
Динозавърът бил с дължина до 3,3 метра и височина около 1.5 метра, т.е. по-голям от други представители на същото семейство.Телесната маса е била 50-70 кг. Дължината на зъбите 2 см (от короната до върха). Спрямо тялото главата е била голяма и подвижна, имал е врат като на птиците. Въоръжената с остри зъби долна челюст разкъсвала жертвата на големи парчета. Структурата на мускулите на долната челюст показват, че е била силна и подвижна и благодарения на острите нащърбени зъби, животното можело без затруднения да отхапва от месото на своя улов.
Благодарение на леката структура на тялото и придвижването на два крака, животното бягало бързо и улавяло жертвата си по време на лов. Твърдата, подсилена от кости опашка помагала при запазване на равновесието. Хрущялите между прешлените в началото на опашката действали като двигателен лост при рязка промяна на движението.
Живтното събаряло с предни крайници жертвата и я държало с тях, докато ноктите на задните разкъсвало корема й. Тази употреба на ноктите се вижда при фосил, чийто нокът е бил наранен, след което отново пораснал във формата на сърп.
Имайки предвид начина им на живот, този вид динозаври вероятно са били топлокръвни животни, но това до ден днешен не е напълно доказано.
Размножаване:
Няма данни за развитието на вида, нито какви са били навиците му за размножаване и формата на яйцата му. По аналогия с големите зауроподи и останалите динозаври, както и от останките, може да се предположи, че са мътели групово. Вкаменените им стъпки показват, че дейнонихусите са се придвижвали в група, заедно с други родствени динозаври. Находките доказват, че са живеели в група, което значи, че повечето динозаври от този вид са снасяли яйцата си в обща „детска стая”, както правят днес птиците, мътещи в колония.
Видове и врагове:
Роднини на този динозавър са живеели в Северна Америка и Монголия. Един от родствените му видове е федролозавърът, който е живял по същото време; негови вкаменелости са открити в Китай. По същото време са живели и много други динозаври, продвижващи се на два крака, които навярно са представлявали опасност за младите дейнонихуси. Всички големи представители на зауроподите, които ходели на четири крака, са могли да се преборят с дейнонихуса, но зауроподите рядко нападали другите животни. Правели са го само, ако са били провокирани. За сравнително малките дейнонихуси било трудно сами да нападат големите тревопасни животни, затова са ловували в група.
Сродни на дейнонихуса динозаври са велосирапторите, както и някои други родове – Gigantoraptor, Utahraptor и други, а също и дромеозаврите, живели през късно-кредния период, преди 75 млн. години.
Подклас: архозаври
Разред: гущеротазови
Семейство: Дромеозаври
Род и вид: Deinonychus antirrhopus
Името дейнонихус(дейноникус) означава „ужасен нокът”. Това животно е било бърз, силен хищник, живял преди близо 100 млн. години, в началото на периода Креда.
Характерни черти:
Динозавърът бил с дължина до 3,3 метра и височина около 1.5 метра, т.е. по-голям от други представители на същото семейство.Телесната маса е била 50-70 кг. Дължината на зъбите 2 см (от короната до върха). Спрямо тялото главата е била голяма и подвижна, имал е врат като на птиците. Въоръжената с остри зъби долна челюст разкъсвала жертвата на големи парчета. Структурата на мускулите на долната челюст показват, че е била силна и подвижна и благодарения на острите нащърбени зъби, животното можело без затруднения да отхапва от месото на своя улов.
Благодарение на леката структура на тялото и придвижването на два крака, животното бягало бързо и улавяло жертвата си по време на лов. Твърдата, подсилена от кости опашка помагала при запазване на равновесието. Хрущялите между прешлените в началото на опашката действали като двигателен лост при рязка промяна на движението. Живтното събаряло с предни крайници жертвата и я държало с тях, докато ноктите на задните разкъсвало корема й. Тази употреба на ноктите се вижда при фосил, чийто нокът е бил наранен, след което отново пораснал във формата на сърп.
Имайки предвид начина им на живот, този вид динозаври вероятно са били топлокръвни животни, но това до ден днешен не е напълно доказано.
Размножаване:Няма данни за развитието на вида, нито какви са били навиците му за размножаване и формата на яйцата му. По аналогия с големите зауроподи и останалите динозаври, както и от останките, може да се предположи, че са мътели групово. Вкаменените им стъпки показват, че дейнонихусите са се придвижвали в група, заедно с други родствени динозаври. Находките доказват, че са живеели в група, което значи, че повечето динозаври от този вид са снасяли яйцата си в обща „детска стая”, както правят днес птиците, мътещи в колония.
Видове и врагове:Роднини на този динозавър са живеели в Северна Америка и Монголия. Един от родствените му видове е федролозавърът, който е живял по същото време; негови вкаменелости са открити в Китай. По същото време са живели и много други динозаври, продвижващи се на два крака, които навярно са представлявали опасност за младите дейнонихуси. Всички големи представители на зауроподите, които ходели на четири крака, са могли да се преборят с дейнонихуса, но зауроподите рядко нападали другите животни. Правели са го само, ако са били провокирани. За сравнително малките дейнонихуси било трудно сами да нападат големите тревопасни животни, затова са ловували в група.
Сродни на дейнонихуса динозаври са велосирапторите, както и някои други родове – Gigantoraptor, Utahraptor и други, а също и дромеозаврите, живели през късно-кредния период, преди 75 млн. години.
No comments:
Post a Comment