Морски влечуги

ДОКАТО НА ЗЕМЯТА ЖИВЕЕЛИ ДИНОЗАВРИТЕ, ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ВЛЕЧУГИ ОБИТАВАЛИ МОРЕТАТА

Плиозаврите били най-големите измежду всички морски влечуги. Може да ги наречем морските великани. Тези хищни великани имали огромна челюст , пълна с остри зъби. Лиоплевродонът е гигантски плиозавър. Най-грамадните челюсти сред всички животни, съществували някога, били именно неговите.

Плезиозаврите дишали въздух. Повечето морски създания можели да дишат под водата. Но морските влечуги се нуждаели от атмосферен въздух, за да оцелеят. От време на време те излизали на повърхността и поемали въздух.

ИХТИОЗАВРИТЕ били морски влечуги, наподобяващи днешните делфини. Те плували леко и бързо. Придвижвали се чрез движения на опашката. Те използвали перките си, за да променят посоката си на движение, докато плували в океана.

Ихтиозавър (Ichthyosaurus) е голямо морско влечуго от палеозоя, изчезнал малко преди преминаването креда–терциер. Подобен е по форма (а вероятно и по поведение) на съвременните големи океански хищни риби (риба тон, риба меч). Той има най-развито зрение от всички съществували някога гръбначни. Диаметъра на окото достига 25 см.

Ихтиозаврите са живораждащи, като размера на малкото е голям, както при съвременните китове. За разлика от китовете, обаче са разчитат основно на зрението си (а не на слуха).

Придвижване и дишане: Не е изяснена техниката на плуване на ихтиозаврите, по-специално съчетаването на плуване с дишане. Подобните им по форма риби (едри скумриеви) дишат с хриле и не се налага да излизат от дълбоките водни слоеве. Съвременните делфини използват специална техника на плуване — редуват плуване в дълбокия слой (2–3 метра под вода) с излитане над вода, за да дишат. От енергийна гледна точка тази техника е оптимална за животни с подобни размери, дишащи атмосферен въздух (използва се и от съвременните пингвини). За да я прилагат, ихтиозаврите би трябвало да плуват легнали на една страна, което е съмнително. Другата хипотеза е, че при бързо плуване те не дишат, което е характерно за влечугите (страничните извивания на гръбнака блокират цикъла вдишване-издишване). Ако е така, те биха били способни само на краткотрайни периоди на висока активност и не биха били конкурентни на съвременните едри океански хищници — делфини, акули и едри скумриеви.

Освен морски влечуги, съществували и ракообразни морски създания с черупки-амонити (в дясно). Влечугото - наричаме пелонеустес, гмуркал се е на голяма дълбочина в моретата.



ПЛЕЗИОЗАВРИ

Разред: Плезиозаври
Семейство: Плезиозавроподобни
Род и вид: Plesiosaurus dolichodeirus
Размери на тялото: Дължина- 3-5 метра; телесна маса - неизвестна.

Плезиозаврите са живели преди 200 милиона години; плували с четирите си крайника, като с големи весла. С острите си зъби улавяли в смъртоносна хватка дребни водни жиовтни. Плезиозаврите ги наричаат още „морски змейове”, към които спадат и подобните на делфини ихтиозаври и други морски влечуги. Обитавали моретата преди 210-265 млн. години, докато динозаврите владеели сушата.

Характерни черти:

За първи път плезиозаври са били описани през 1821 година в музея в Бристол от двама изследователи-любители. Учените изследвали ихтиозаврите и междувременно попаднали на особени кости. Направили извод, че са останки от друг вид животни. Предположението им било потвърдено през 1824 г. От известната изследователка Мари Анинг, която се занимавала с вкаменелости и открила първия цял скелет на плезиозавър, изложен в лондонския природонаучен музей.

При плуване плезиозавърът не използвал опашката си, а задните си крайници, които приличали на плавник. Можел да гребе с предните си плавници, подобно на морския лъв и делфините. Докато при съвременните морски видове задните крайници служат за направление на тялото във водата и за придвижване по сушата, предните и задните плавници на плезиозаврите им помагали да се придвижват напред. Плезиозавърът явно е изпитвал големи затруднения, движейки се по сушата. По всяка вероятност е изпълзявал трудно от водата. Сигурно е поглъщал тежки камъни, за да противодейства на силата, която го е задържала на повърхността на водата, благодарение на погълнатия в дробовете му въздух.

Други морски влечуги като плиозавърът са имали относително къса шия и огромна глава.

Храна и ловуване:

Плезиозаврите имали малка глава и дълга шия. Дългите им остри зъби от двете челюсти се сключвали при затварянето на устата. Те са служели не за разкъсване, а за задържане на хлъзгавата плячка. Хранели са се навярно с риби и белемнити, измрели главоноги, родственици на калмарите. Долната U – образна челюст била истински капан за рибите и позволявала плячката да бъде погълната цяла. Плезиозавърът хвашал и убивал жертвите си като протягал внезапно дългата си шия и забивал острите си зъби дълбоко в тялото. При преследване на плячката, шията служела за кормило при резките смени на посоката и помагала при движение.

Врагове:

Плезиозаврите вероятно ставали жертва на по-големи морски влечуги. Били плячка на животни от рода на ихтиозаврите като темнодонтозаврите, с размери на косатката, и на един шестметров родственик на плезиозаврите, който приличал на плиозавър.

Дългата издадена шия на плезиозаврите, която не била защитена с костна броня, била лесно уязвима. Плезиозавърът вероятно не е умеел да плува достатъчно добре и по-скоро е разчитал на доброто си зрение, на добрата си маскировъчна окраса и на подвижността си.

Размножаване:

Не знаем нищо за размножителните навици на плезиозаврите, тъй като не са съхранени останки от гнезда, от млади животни или от бременни женски видове. Възможно е женската да е снасяла яйцата на сушата, но по-вероятно е плезиозаврите да са били живородени и потомците им да са се раждали във водата както днесшните водни змии или на сушата, както морския лъв.

Не знаем също дали майката се е грижила за малките, както женските крокодили и алигатори. Не е изключено малките да са се развивали в речните ръкави и лагуни и да са отплували в отркито море, чак когато пораснат.

Местоживеене:
Плезиозаврите са станали известни чрез вкаменелости, открити в град Холзмаден в провинция Беден-Вюртенберг в Германия и в някои английски области. Вкаменелостите са открити в земните пластове от юрския период на 200 милиона години, които по онова време са формирали морското дъно.

В морските утаечни слоеве с подобна възраст са открити вкаменелости от подобни на плезиозаврите видове, които погрешно се причисляват към семейството на плезизоаврите.