Юрски период

По време на юрския период, преди 200-144 милиона години, огромният континент Пангея се разкъсал на два континента - Лавразия на север и Гондвана на юг. С движението на континентите климатът също се променял и в по-голямата част от сушата ставал все по-топъл и влажен. Растителността избуяла, а в резултат на това някои видове растителноядни динозаври достигнали огромни размери.

През юрския период се появила нова група месоядни динозаври - така наречените раптори (като 5 метровия ютараптор). На всеки крак рапторите имали голям закривен нокът, с който разкъсвали жертвите си. В небето летели птерозаври, като едрия птеродактил.

Едни от най-големите динозаври през юрския период живеели в Африка. Сред тях е и брахиозавърът. Той бил тежък повече от 10 слона. Дългата му шия и високите предни крака биха му позволили да надникне иззад 5 етажна сграда! Брахиозаврите имали малки, остри зъби, с които късали клонки и листа.

Африканският кентрозавър бил по-малък, но по-добре защитен. По гърба си имал костни плочки и щипове. Шиповете стърчали и от края на опашката му, така тя му служела като опасно оръже. По тегло и размер кентрозавърът е почти колкото една голяма семейна кола. Той принадлежал към групата на стегозаврите. Също като брахиозаврите, и кентрозавъра бил растителнояден, но пасял само растящите ниско над земята листа.

Диплодокът е един от най-дългите динозаври-достига цели 27 метра. Също като брахиозавъра той принадлежал към групата на зауроподите и живеел в Северна Америка по време на юрския период. Предполага се, че използвал опашката си, за да се брани от своите врагове. Зъбите му приличали на тъпи колчета и били не по дълги от човешки пръст. те вероятно служели като гребло, с което откъсвал листата.

Северна Америка през юрски период

През юрския период Северна Америка се намирала близо до Европа. Атлантическия океан, който сега ги разделя, тогава още не се е бил образувал. Нямало я връзката между Северна и Южна Америка, която съществува днес. В полярните земи - сегашните Канада и Аляска, все още нямало сняг и лед, даже през зимата. Климатът навсякъде бил горещ. Сушата била покрита с пищна растителност - гинко, папрати, иглолистни. Изобилието на храна довело до появата на много видове гигантски растителноядни зауроподи. Земята се тресяла от стъпките им.

Един от едрите хишници през ранната юра бил дилофозавърът. На главата си той имал двоен гребен от дъговидни кости.

Зауроподите били с малка глава, дълъг врат и дълга опашка, с подобно на бъчва тяло и крака като на слон. За да напълнят огромния си търбух, те прекарвали цял ден, поглъщайки листа. Засега са открити само няколко фосили на сеизмозавър. Но ако той е приличал по строежа на тялото на останалите добре познати зауроподи, като диплодока например, тогава се оказва, че е бил още по-дълъг от него - близо 40 метра, или с други думи - колкото ширината на едно футболно игрище. Името сеизмозавър буквално означава "гущер, който тресе земята".

Поради горещия климат и обилните дъждове голяма част от Северна Америка била покрита с блата. Диплодокът и по-късият, но по-тежък апатозавър се хранели с листата от върховете на дърветата.

Стегозавърът имал костни плочи по гърба си. Предполага се , че те поглъщали слънчева топлина, за да може с отдадената от тях енергия стегозавърът да остане по-дълго време активен. Удряйки с въоръжената си с остри шипове опашка, той се бранел от свирепия двурог хищник цератозавър.

Страшилището на късната юра (преди 150 милиона години) бил алозавърът. Този едър хишник достигал дължина 11 метра и тежал приблизително два тона. Зъбите му били, колкото човешка ръка. Тичал по-бързо дори от шампион по лека атлетика. Алозавърът преследвал едра плячка - като 20 тонният зауропод камаразавър. По-дребните хишници, сред които и орнитолестесът, се задоволявали с останките от неговот пиршество или пък ловели гущери, жаби и насекоми.

Европа през юрски период

През юрския период континентът Европа изглеждал съвсем различно. Той бил покрит с плитки морета, езера и тресавища. Само отделни места, като Шотландия, Франция и Испания, се намирали над водата. Тази среда не била подходяща за живот на много от динозаврите. Затова пък топлите и плитки води били отлична среда за запазването на много животни във формата на фосили. Техните трупове се разлагали във водата, а костите и другите твърди части на тялото потъвали на дъното. Там, покрити с пясък, тиня или наноси, те постепенно се превръщали в камък.

По размер скелидозавърът се доближава до днешния крокодил. Неговите фосили са отпреди 200 милиона години, от ранната юра. Вкаменелостите му са открити в Англия, в СЕВЕРНА АМЕРИКА и ИЗТОЧНА АЗИЯ. Скелидозавърът бил динозавър с броня. Остри люспи покривали гърба му от главата до опашката, а от двете си страни имал конусовидни шипове. Тази броня го предпазвала от месоядните динозаври. В небето летели птерозаври като диморфодона, а после през късната юра, и рамфоринхуси.

През късната юра 155-150 милиона години, много и различни видове динозаври бродели из Европа. Огромният месояден мегалозавър преследвал дори по-едрия от него тревопасен цетиозавър, дълъг 15 метра. Имало и дребни растителноядни динозаври, по-малки и от метър, като ениходона.

Археоптериксът е една от първите птици, които са ни известни. Неговите останки от късния юра са открити в скалите на Южна Германия. Той е имал заострен, покрит със зъби клюн, дълга костна опашка и дори нежна перушина. Повечето специалисти са убедени, че птиците са прозилезли от дребни динозаври. Скелетът на бързия месояден динозавър компсогнатус, дълъг само метър, е много близък по строеж до скелета на археоптерикса. И компсогнатуса е живял в Южна Германия по същото време - преди 150 милиона години.

Азия през юрски период

През юрския период в Азия гъмжало от динозаври. По онова време континентът обаче не бил толкова голям като днес. Моретата заливали обширни територии, а Индия изобщо я нямало. Тя все още се намирала твърде далече - близо до Африка. Трябвало да минат милони години, за да се премести на мястото, където е сега. Днес Азия и Европа се срещат при Урал, но през юрския период били разделени от тесен пролив.

Свирепият и силен хишник от Китай - янгуанозавърът, бил дълъг 9 метра. Предполага се, че негова плячка най-често ставал масивният зауропод евхелопус.

В средата на юрския период динозаври обитавали и Източна Азия. Май-едри сред тях били гигантските маменхизавър и още един зауропод - шунозавърът, който имал остри шипове в края на опашката, с които разгонвал враговете си. Тохуангозавърът бил подобен на стегозавъра и достигал дължина до 7 метра. Шиповете по гърба и опашката му го предпазвали от смъртоносния янгуанозавър. Дребният ксиаозавър се криел из шубраците, където се прехранвал с папрати и други растения.

Дългият 4 метра хуянгозавър обитавал днешен Китай в средата на юрския период. Той е предшественик на стегозавъра. Имал остри плочи и шипове по протежение на гръбначния стълб и опашка. По-късно стегозаврите се разселили и по други континенти.

Маменхиазавърът е кръстен на китайската река Мамен, където за първи път са открити останки от този вид. С дължина 25 метра и тегло 25 тона този зауропод е един от най-големите познати до сега динозаври. Той е живял преди 160 милиона години и има най-дългия врат сред животинските видове на Земята - 15 метра. В края на юра повечето зауроподи изчезнали. Само няколко вида оцелели и през креда.