Северна Америка през юрски период

През юрския период Северна Америка се намирала близо до Европа. Атлантическия океан, който сега ги разделя, тогава още не се е бил образувал. Нямало я връзката между Северна и Южна Америка, която съществува днес. В полярните земи - сегашните Канада и Аляска, все още нямало сняг и лед, даже през зимата. Климатът навсякъде бил горещ. Сушата била покрита с пищна растителност - гинко, папрати, иглолистни. Изобилието на храна довело до появата на много видове гигантски растителноядни зауроподи. Земята се тресяла от стъпките им.

Един от едрите хишници през ранната юра бил дилофозавърът. На главата си той имал двоен гребен от дъговидни кости.

Зауроподите били с малка глава, дълъг врат и дълга опашка, с подобно на бъчва тяло и крака като на слон. За да напълнят огромния си търбух, те прекарвали цял ден, поглъщайки листа. Засега са открити само няколко фосили на сеизмозавър. Но ако той е приличал по строежа на тялото на останалите добре познати зауроподи, като диплодока например, тогава се оказва, че е бил още по-дълъг от него - близо 40 метра, или с други думи - колкото ширината на едно футболно игрище. Името сеизмозавър буквално означава "гущер, който тресе земята".

Поради горещия климат и обилните дъждове голяма част от Северна Америка била покрита с блата. Диплодокът и по-късият, но по-тежък апатозавър се хранели с листата от върховете на дърветата.

Стегозавърът имал костни плочи по гърба си. Предполага се , че те поглъщали слънчева топлина, за да може с отдадената от тях енергия стегозавърът да остане по-дълго време активен. Удряйки с въоръжената си с остри шипове опашка, той се бранел от свирепия двурог хищник цератозавър.

Страшилището на късната юра (преди 150 милиона години) бил алозавърът. Този едър хишник достигал дължина 11 метра и тежал приблизително два тона. Зъбите му били, колкото човешка ръка. Тичал по-бързо дори от шампион по лека атлетика. Алозавърът преследвал едра плячка - като 20 тонният зауропод камаразавър. По-дребните хишници, сред които и орнитолестесът, се задоволявали с останките от неговот пиршество или пък ловели гущери, жаби и насекоми.

Северна Америка през периода креда

В периода креда Северна Америка се отделила от Европа и Южна Америка, но все оюе оставала свързана с Азия. Климатът бил по-топъл от днешния, а Северният Ледовид океан, който сега е скован в ледове, тогава не бил замръзнал.

Северна Америка била разделена на няколко големи острова посредством топли и плитки морета. Западният вътрешен канал разделял континента по дължина и се простирал от днешната река Хъдсън на север до сегашния Мексикански залив на юг. Сушата вече била покрита с цъфтящи широколистни растения. Имало и обширни иглолистни гори.

Името дейнонихус означав "ужасяващият нокът". Този хишник имал силни челюсти с остри като бръснач зъби. Но неговото истински смъртоносно оръжие бил големият, извит като сърп нокът - по един на всеки от задните крайници. Изправен, дейнонихусаът достигал човешки бой. Когато няколко от тези хищници ловували заедно, те можели да повалят много по-едра от собствения си размер плячка.

В небесата на креда са властвали гигантски птерозаври - птеранодон и кецалкоатъл.

Трицератопсът бродел из лесовете на стада. Главата и вратът му били защитени с яка от здрава кост, а трите големи рога на главата му представлявали отлична защита срещу атаките на месоядните динозаври.

Тиранозавърът имал остри като трион зъби, дълги до 18 см. Той предледвал жертвите си и ги повалял с помощта на краката или челюстите си. Неговите слаби предни крайници му служели да притиска плячката, докато я довърши с нокти и зъби.

Паразауролофусът имал на главата си извит назад гребен от цилиндрична кост, стигащ до 2 метра дължина. Костта била куха и най-вероятно превръщала звуците, които издава, в силно мучене. Пахицефалозавърът имал куполовидна глава. Здравата кост на черепа вероятно му е служела като шлем в битките с другите мъжки от вида.

Евоплоцефалусът бил защитен с броня от дебели костни плочки. От главата и гърба му стърчели и конусовидни шипове. Даже веждите му били от кост. А в края на опашката му имало костна топка, с която се отбранявал.