Изчезването на ДИНОЗАВРИТЕ | The Day the Dinosaurs Died

Филм на Kurzgesagt – In a Nutshell, изт. Ютуб

The Day the Dinosaurs Died | Как динозаврите са изчезнали.

Може да включите субтитри на български език.  

Troodon Троодон

Източник dinopedia

Името Троодон означава "нараняващ зъб".

Група: гущеротазови, тероподи, целурозаври

Период: късна креда

Дължина и тегло: 3 метра, 45 килограма

Местонахождение: САЩ и Канада

Описание: Хищник, но всеяден. Имал е остри зъби и дълги, тънки челюсти. Дългокрак, с удължен втори пръст. Черепът му бил крехък. Ходел на два крака.

Криолофозавър cryolophosaurus

Името на криолофозавърът означава "влечуго със замръзнал гребен" или замразен качулат гущер

Група: гущеротазови, тероподи, алозаври

Период: преди 195 млн. години, ранна юра

Местонахождение: в Антрактида

Дължина и тегло: 7 метра, 1 тона

Описание: Хищник, с ветрилоподобен гребен на главата и с къси предни крайници. Придвижвал се на два крака.

Барионикс / Baryonyx

Барионикс - името му идва от необичайния нокът на палеца му, който бил дълъг над 30 см и означава в превод "тежък нокът".

Група: гущеротазови, тероподи, спинозаври

Период: ранна креда, преди 125-130 млн. години

Дължина и тегло: 9 метра, 1.7 тона

Местонахождение: Англия, Испания, Северна Африка

Кратко описание: Хищник, черепът му прилича на крокодилския. Придвижвал се е на два крака.

Хереразавър / Herrerasaurus

Хереразавър - името му означава "гущер на Херера".

Група: гущеротазови, хереразаври

Период: късен триас

Дължина и тегло: 4 метра, 220 килограма

Местонахождение: Аржентина

Описание: Примитивен хищник с петпръстни предни крайници. Придвижвал се на два крака и имал дълги остри зъби.

За първи път е намерен при разкопки в Аржентина през 1958 година от Victorino Herrera, на чието име е и назован. Открития тогава фосил не е пълен. През 1988 година са намерени още части от скелети и черепа на този динозавър. Това е помогнало за пълната представа как е изглеждал динозавъра. От научните открития резултата е, че това е хищник с размери между 3 и 4 метра дължина, с изключително остри зъби като на акула, с три пръста на ръцете и е ходел на два крака - бил е активен и много опасен хищник, независимо от малките си размери.

Динозавър Тиян Ю Лонг / Tianyulong

Род: Tianyulong
Носи името на Шандонг Тиян Ю Музей на природата в Китай, където е изложен динозавъра
Местополжение: Китай
Време: Ранна креда
Размер: 70 см
Храна: растителноядни

Описан през 2009 г., Tianyulong е забележителен нов динозавър от провинция Ляонин в Китай. Tianyulong е малък heterodontosaur (хетеродонтозавър) от ранна креда в Китай, семейството му е част от ornithischia. Това семейство се състои от малки, тънки динозаври с дълги опашки и издадени зъби, които почти приличат на бивни. Има само 70 сантиметра дължина. Частично намерените фосили от Tianyulong показват по-голямата част на черепа, част от гръбначния стълб и крайниците и се смята, че датират от късния юрски период. Това същество е забележително заради откритите перни структури около врата, гърба и опашката му. Това откритие влиза в подкрепа за връзката на динозаврите с птиците и еволюцията им. Динозаврите като хадрозаврите и завроподи са били едва на второ място след пернатите динозаври.

Перата на Tianyulong са ясно изразени върху намерените фосили, като имат 60 mm дължина и са прави и кухи.

Източник itsnature, снимки science blog 2, превод: Диноазври

Албертозавър / Albertosaurus

Освен, че е имало малки месоядни динозаври, които са били разнообразни и опасни, през периода креда в щата Алберта е управляващи са били членовете на семейство Tyrannosauridae. Всички тиранозаври са стояли на задните си крака, които са били дълги и силни, като всеки крайник е имал по три пръста, всеки завършващ с огромни нокти. Горните два крайника са малки, не много по-големи от ръката на голям човек, завършващи с два пръста . Функцията на предните крайници не е известна, те са твърде малки, за да са помагали при храненето.

Albertosaurus, "Гущерът от Албърта" е сред най-страховитите хищници от периода Креда в района. Почти 10 метра, той е един от най-едрите хищници намерани тук. По-малък, но по-сложен от Тиранозавър рекс, Albertosaurus е бил по подвижен ловец, въпреки че вероятно се хранел с труповете на мъртви животни.

Въпреки, че е бил повече от осем метра дължина, три метра височина в тазобедрената става, и с тегло над два тона, се предполага, че Albertosaurus достигал скорост до 40 километра в час. Тази лекота, съчетана с очевидна физическа сила, прави Albertosaurus свиреп ловец, може би дори повече, отколкото по-масивни Тиранозавър рекс. Albertosaurus врат е силен и мускулест, поддържащ голямата, но лека глава. Зъбите са дълги и завършващи с ръбове като на трион, идеални за разкъсване на плът. Зъбите не са били приспособени за дъвчене. Вероятно Албертозавъра, както и повечето съвременни влечуги, е поглъщал месната си храна на големи парчета.

Фосилите от Albertosaurus са сред най-ранните динозавърски кости намирани в Алберта. Черепът открит от JB Tyrrell през 1884 г. е първата важна находка на динозавър открита по Red Deer River. Динозавърът получава името си през 1905 г., през същата година Алберта става област. От тогава много вкаменелости от Albertosaurus са открити.

Източник dinosaurpics.net

Митове за динозаврите

1. Не всички огромни праисторически животни са динозаври.

Много животни са съществували по време на Мезозойската ера заедно с динозаврите. Някои животни са били тясно свързани с динозаврите, като pterosaurs (които спадат към разред Archosauria както и намирането на динозаврите). Доказано е, че птиците са динозаври! Други животни, като Диметродон (Dimetrodon), които са живели през Палеозойската ера, са съществували преди динозаврите и са по-тясно свързани с нас, отколкото с динозаврите.

2. Не е имало динозаври, които летят и плуват.

Всички динозаври са живели на сушата, нито един от тях не е живял в морето или е летял! Нито летящите Pterosaurs, нито плуващите Ихтиозаври (Ichthyosaurs) са динозаври, въпреки че всички са били тясно свързани.

3. Не всички динозаври са били огромни.

Имало е много малки и средни по големина динозаври. Най-малкият динозавър открит до момента е Компсогнатуса (Compsognathus), който е с размерите на пиле!

4. Хората не съществуват едновременно с динозаврите (с изключение на птиците).

Въпреки, че са открити сцени с образът на човека обитател в пещерите и лов на динозаври, това е невярно. Хората се развиват около 65 милиона години след изчезването на динозаврите. С изключение на птиците, които са единственият оцелял потомък на динозаврите, динозаврите и хората са добре отделени от гледна точка на геологическото време.

5. Не всички динозаврите са живяли по едно и също време.

Динозаврите бродели на Земята около 165 милиона години. Различни видове динозаври, съществували по различно време. Динозавърските видове еволюират и изчезват през цялата мезозойска ера. През Триаската ера ранните динозаври са били малки, и повечето видове умират и изчезват до края на Триаса. През Юрския период, се появяват много нови видове динозаври, които еволюират от оцелели от Триаса , включително гигантски Зауроподи (като Apatosaurus и Seismosaurus), Алозаври и Стегозавър. Динозаврите достигнали най-голямо разнообразие по времето на Креда. Чудовищно гигантските тероподи (като Тиранозавър Рекс, Giganotosaurus), Анкилозавър, Maiasaur и много други динозаври са живели през този период. Въпреки популярните образи, Стегозавърът никога не е срещнал T. Rex.

6. Не всички динозаври са измрели преди 65 милиона години.

Повечето от динозаврите изчезват много преди масовото изчезване преди 65 милиона години. Останалите динозаври измират по това време, но много видове птици (които са динозаври) оцеляват.

7. Динозаврите не са изчезнали.

Различни динозаври са живели на Земята около 165 милиона години. В сравнение хората съществуват само от около един милион години. В условията на оцеляване през ерите, динозаврите са устойчиви животни, които по един или друг начин, еволюирайки имат своите потомци и до днес - птиците.

8. Динозаврите не са могли да говорят. (рев/ръмжене).

В много филми за динозаврите, научни и фантрастични се пказва, че динозаврите рев и изобщо издават някакви звуци. Това не е вярно. Те не са имали способността да говорят или да издават някакви звуци.

Източник на снимките и превод dinosaurbg.blogspot.com от http://www.dinosaurpics.net/

Динозаври-Праисторически свят

На Земята е имало животни, много преди да се появят хората. Наричаме ги праисторически животни. Най-популярните сред тях са динозаврите.


Динозаврите са били с различна форма и размери. Някои от тях са най - огромните същества населявали някога Земята. Имало и видове, дребни колкото кокошки. Съществували миролюбиви тревопасни динозаври, както и свирепи хищници, които ловували и се хранели с други динозаври.

Различни епохи.
Праисторически животни съществували в различни периоди от време. С годините някои животни изчезвали, други видове се появявали. Повечето видове праисторически животни измрели преди милиони години. Но някои съвременни животни, като костенурките не са се променили от праисторически времена до сега.

Динозаврите населявали земното кълбо и господствали на сушата в продължение на 160 милиона години, но след това, преди 65 милиона години, те внезапно измрели. За тези създания знаем и научаваме единствено по техните вкаменелости. Твърдите части на тялото - зъби, кости, нокти, които са останали под земята, постепенно са били погълнати от пръстта и скалите и са се превърнали в камъни. По тези вкаменелости съдим, че динозаврите са били люспести влечуги, подобни на днешните крокодили, гущери, змии и костенурки.
Динозаврите се движели с изправени крака, разположени под тялото. Никое друго влечуго няма прави крака като тях. Крайниците на днешните гущери и костенурки са встрани на тялото. При това са сгънати в коленете.

Праисторическите влечуги, наричани текодонти, имали полуизправени крака, разположени не толкова надолу като при динозаврите. Вероятно някои от тях са еволюирали в динозаври.

Комодски дракон (съвременно влечуго)

Имало динозаври с всякакви размери - от дребни ловци, не по-големи от домашна котка, до същински великани. Доколкото е известно, всички динозаври били с четрири крайника и опашка. Някои ходели на задните си два крака, други пък се придвижвали с помощта и на четирите си крайника. Освен това повечето динозаври имали дълга шия и много зъби. Няма начин обаче да разберем едно нещо - каква е била окраската на динозаврите.
Всички техни останки са се превърнали в камък. Дори малкото фосили от люспи или кожа са изгубили цвета си. Ето защо окраската на различните видове е само предполагаема. Можем да гадаем дали цветът им е бил като на днешните влечуги.

В зависимост от формата на тазовата кост динозаврите се делят на две големи групи: птицетазови и гущеротазови.

Към гущеротазовите спадат всички месоядни динозаври, както и масивните, с дълга шия и дълга опашка, тревопасни зауроподи, като диплодока например. При гущеротазовите динозаври между срамната кост и седалищната кост се оформя буквата Л.

Птицетазовите включват всички останали динозаври, които доколкото е известно, се хранели с растения. При птицетазовите динозаври двете тазови кости, познати като срамна кост , са успоредни и плътно прилепени една към друга.

Много от птицетазовите са имали по тялото си твърди плочки, рога, брони и шипове. Към гущеротазовите спадат както тероподите (месоядни динозаври), така и дълговратите растителноядни зауроподи.

Как се образуват имената на динозаврите?

Какво означава ДИНОЗАВЪР?

Идва от гръцки "deinos" - страшно голям и "sauros" - гущер (влечуго). За това в превод думата ДИНОЗАВЪР означава - СТРАШНО ГОЛЯМ ГУЩЕР. Името динозавър го дава английският биолог сър Ричард Оуен през 1842 година.

Всеки динозавър намиран от тогава до днес е получавал уникално име. Имената им се дават най-често от откривателите, палеонтолози. Някои кръщават новооткрития динозавър на себе си или на някой друг човек - Lambeosaurus на Lawrence Lambe. Други на мястото на което е открит - Albertosaurus на Алберта, Канада. Или използват от латински или гръцки наименования описвайки как е изглеждал - Трицератопс - имал е три рога на главата си.

Още за това как се образуват имената на различни динозаври: Zoom dinosaurs

Стегозаври

Разред: Птицетазови динозаври

Семейство:Стегозаври

Род и вид: Stegosaurus stenops




Стегозавърът е динозавър с гребеновидни плочки на гърба и се числи към едно от семействата на динозаврите с твърда броня, живели преди 170 милиона години на Земята.

Има основание да се предполага, че въпреки страшната си външност стегозавърът е бил мирно тревопасно. Вместо да разчита на силата си, той вероятно е предпочитал сигурността на стадото.

Характерни особености:
Поради двете редици костни плочи по дължината на гърба си стегозавърът лесно може да се разпознае сред другите видове динозаври.
Гребеновидните плочки, с дължина до 60 см, дават основание за много предположения. Повечето от изследователите на древните животни смятат, че плочите са били покрити с рогов слой и са представлявали част от защитното въоръжение на животното. Други са на мнение, че стегозавърът е използвал плочките за регулиране на телесната си температура.
Обърнати към слънцето, покрити с кожа, богати на кръвоносни съдове (а не рогов слой) плочки стопляли кръвта на животното. Скривайки се от слънцето, динозавърът е могъл да разхлади тялото си.
Стегозавърът не е най-големият динозавър, но шестметровотo му тяло е внушително. Дължината на предните му крайници е наполовина от тази на задните, но пак ги е ползвал при движението.
Главата на стегозавъра е била с размер около 45 см и се е намирала близо до земята, благодарение на което е можел да пасе и ниско растящи растения. Мозъкът му е бил много малък, не по-голям от топка за голф.

Местообитание:
Стегозавърът е живял преди 170 млн. години на земно образувание, което се е намирало на територията на Северна Америка. По времето на стегозаврите климатът там е бил топъл, почти тропичен, което вероятно е създавало идеални условия за живот на тревопасното животно.
На пръв поглед растителният свят на онази епоха може да се оприличи на тропичната джунгла, независимо че много растителни видове ги е нямало, не са съществували и цъфтящи растения. Вероятно най–разпространени са били цикасовите (голосеменни палмообразни растения), папратите и иглолистните растения.

Хранене:
Стегозавърът е бил тревопасен и се е хранел с различни растения. Благодарение на субтропичния климат на Северна Америка в родината на стегозавъра растителността е била богата.
От скелетите, открити при разкопки, може да се заключи, че е имал силна гръбна мускулатура, свързана посредством костни удължения с тази и опашката така, че да се изправя и да яде листата на дърветата. В същото време не е бил достатъчно приспособен към растителноядството, понеже е имал малки и слабо развити кътници. Вероятно е гълтал камъни за раздробяването на храната, съдържащи жилави влакна.

Размножаване:
Изследването на стегозаврите е интересно, понеже неизвестностите около тях са много. Нищо чудно да добием нови знания за тях – чрез изследване на находки.
Знаем, че много от динозаврите – вероятно и стегозаврите са снасяли яйца със сравнително малки размери в плитки дупки, издълбани от тях. Дупките покривали с пясък, а яйцата се мътели бавно на слънчева топлина. След излюпването малките се развивали бързо, за да избегнат набезите на животни, хранещи се с яйца. Малките стегозаври вероятно са растели сред стадото, където са били защитени. Вероятно и стегозаврите като другите стадни животни, са водели битка за правото да се чифтосват и за поста водач на стадото. Борбата им се е изразявала в заплашителни движения и демонстрация на сила без да е борба на живот и смърт.

Врагове:
Стегозавърът е бил кротко тревопасно животно и вероятно често е ставал жертва на месоядни динозаври като Tyrannosaurus rex например.
Стегозавърът се е движел тромаво, двете му страни и крайниците предлагали идеална възможност за атакуване. Тъй като не е можел да бяга бързо на два крака, вероятно про нападение е оставал на място и е рамахвал бодливата си опашка за защита.
Двата чифта бодли на опашката са били дълги близо метър. Някои родствени на стегозавъра видове са имали четири чифта бодли на опашката. Бодлите вероятно са били покрити с рогов слой.

Дейнонихус / дейноникус

Клас: Влечуги
Подклас: архозаври
Разред: гущеротазови
Семейство: Дромеозаври
Род и вид: Deinonychus antirrhopus

Името дейнонихус(дейноникус) означава „ужасен нокът”. Това животно е било бърз, силен хищник, живял преди близо 100 млн. години, в началото на периода Креда.

Характерни черти:
Динозавърът бил с дължина до 3,3 метра и височина около 1.5 метра, т.е. по-голям от други представители на същото семейство.Телесната маса е била 50-70 кг. Дължината на зъбите 2 см (от короната до върха). Спрямо тялото главата е била голяма и подвижна, имал е врат като на птиците. Въоръжената с остри зъби долна челюст разкъсвала жертвата на големи парчета. Структурата на мускулите на долната челюст показват, че е била силна и подвижна и благодарения на острите нащърбени зъби, животното можело без затруднения да отхапва от месото на своя улов.
Благодарение на леката структура на тялото и придвижването на два крака, животното бягало бързо и улавяло жертвата си по време на лов. Твърдата, подсилена от кости опашка помагала при запазване на равновесието. Хрущялите между прешлените в началото на опашката действали като двигателен лост при рязка промяна на движението.
Живтното събаряло с предни крайници жертвата и я държало с тях, докато ноктите на задните разкъсвало корема й. Тази употреба на ноктите се вижда при фосил, чийто нокът е бил наранен, след което отново пораснал във формата на сърп.
Имайки предвид начина им на живот, този вид динозаври вероятно са били топлокръвни животни, но това до ден днешен не е напълно доказано.


Размножаване:
Няма данни за развитието на вида, нито какви са били навиците му за размножаване и формата на яйцата му. По аналогия с големите зауроподи и останалите динозаври, както и от останките, може да се предположи, че са мътели групово. Вкаменените им стъпки показват, че дейнонихусите са се придвижвали в група, заедно с други родствени динозаври. Находките доказват, че са живеели в група, което значи, че повечето динозаври от този вид са снасяли яйцата си в обща „детска стая”, както правят днес птиците, мътещи в колония.

Видове и врагове:
Роднини на този динозавър са живеели в Северна Америка и Монголия. Един от родствените му видове е федролозавърът, който е живял по същото време; негови вкаменелости са открити в Китай. По същото време са живели и много други динозаври, продвижващи се на два крака, които навярно са представлявали опасност за младите дейнонихуси. Всички големи представители на зауроподите, които ходели на четири крака, са могли да се преборят с дейнонихуса, но зауроподите рядко нападали другите животни. Правели са го само, ако са били провокирани. За сравнително малките дейнонихуси било трудно сами да нападат големите тревопасни животни, затова са ловували в група.
Сродни на дейнонихуса динозаври са велосирапторите, както и някои други родове – Gigantoraptor, Utahraptor и други, а също и дромеозаврите, живели през късно-кредния период, преди 75 млн. години.

Най - малките динозаври

Фосилите на малки динозаври се намират по-трудно. В повечето случаи, когато малък динозавър е умирал е бил изяждан от по-големите. Затова някои фосили са намирани въе вкаменелостите на големите динозаври. Откриваните до сега най-малки фосили на динозаври:

• Микрораптор ( Microraptor) - теропод с размер не по-голям от на врана, открит в Китай. Размерът му е около 16 инча (40 см) дължина и вероятно е възрастен индивид.
• Компсогнатус ( Compsognathus) - теропод, този индивид се е хранел с месо и е бил с дължина около 60 см. Фосилите, които са открити са на възраст около 145 млн. години. Теглото му е колкото на пиле, около 3 кг.

• Saltopus - размерът му е около 60 см, било е насекомоядно на възраст около 200 млн. години.
• Lesothosaurus - растителноядно от района на Африка, било е с дължина около 90 см, възраст от 200 млн. години. Движело се е много бързо.
• Wannanosaurus - пахицефалозавър (pachycephalosaur) с дължина от 1 метър, растителноядно от Китай на възраст от 73-83 млн. години.
  

Mussaurus - в превод "мишката гущер", е най-малкото намирано динозавърче до сега, но то е индивид в бебешка възраст. Единственият динозавър на който е намерен целият му скелет. Било е с дължина едва 36 см.

Най-големите динозаври

Най-големите динозаври са гиганти, бавно движещи се, с малка глава, хранещи се подобно на съвременните крави (sauropods). Съществували през късната юра и периода Креда. Те са имали много дълги вратове, които са били полезни за достигане и най-високите клонки на високите дървета. Дългата им шия се е уравновесявала от масивна опашка. Зауроподите са най-големите животни, откривани някога на земята в досегашната й история.


Argentinosaurus huinculensis - Името му означава "гущер от Аржентина". Бил е с дължина от 30-40 метра, и е тежал 80-100 тона. Живял е през късна креда. Спада към групата: гущеротазови, зауроподоморфи, зауроподи. Бил е огромен, тревопасен, с дълга шия и тънки крака. Придвижвал се е на четири крака.


Paralititan - Паралититан: бил е с дължина от 24-30 метра и е тежал 70-78 тона. В превод името му означава "приливен гигант". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късна креда. Местонахождение в Египет. Паралититанът бил гигантски, дългошиест, растителнояден, с дълги, колоноподобни крайници. Ходел на четрири крака.


Seismosaurus hallorum - Сеизмозавърът е бил около 34-39 метра дължина и тегло около 30 тона . Имал е дълга шия и опашка като камшик. Бил е гигантски растителнояден, с моливоподобни зъби. Ходел е на четирите си крака. В превод името му означава "тресящ земята гущер". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късната креда. Местонахождение-САЩ.



Supersaurus vivianae - SUPERSAURUS e един от най-дългите динозаври - около 42 метра дължина от върха на муцуната до края на опашката и височина 16,6 метра. Тегло около 55 тона. Тревопасен зауропод - хранел се е с иглолистни, гинко, семена, цикади и др. (необходимо е било да изяжда големи количества), които е поглъщал цели. В стомаха му е имало камъни, които са смилали храната. . Движел се е на четрите си, еднакви по дължина, крака. Не се е грижел за малките си... Живял е на стада, в места с изобилие от растителност и се предполага, че са мигрирали.



Ultrasauros - дължина 25-30 метра, тегло от 55 до 130 тона. Живял е в края на юрския период. В превод името му означава "ултра гущер", от групата на зауроподите.
Само няколко са намерените кости от този динозавър, но те дават представа за истинските му размери. Открит е в планините на Западно Колорадо, САЩ. Някои учени смятат, че заради голямото му тегло, по-голямата част от ежедневието си е прекарвал във водата, за да пести енергия. Но други смятат, че това не е било достоверно, тъй като именно заради размера си е щял да затъне в калта. Затова се смята, че е бил изцяло сухоземно животно. Дължината на живот на този динозавър може да е достигал до 100 години. Снасял е яйца, за които се смята, че не се е грижел. Намирани са яйца от този вид разположени в права линия, което подсказва, че той ги е снасял по време на движение и след това ги е изоставял.

Храна: Бил е тревопасен, хранел се е от върховете на дърветата. Формата на зъбите му е била като на длето. Той е поглъщал почти не сдъвкана храната си.

Движел се е бавно на четирите си крака.



Andesaurus delgadoi - Андезавър е бил с дължина 18 метра, тегло 9(20*) тона. В превод името му означава "гущер на Андите". Спада към групата: гущеротазови, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през периода креда (преди 97 милиона години). Местонахождение: Аржентина. Бил е дългошиест, тревояден, с гъвкава опашка и широко тяло. Ходел е на четири крака.

Argyrosaurus superbus - Името означава "Сребърен гущер, голям автобус". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живля е през късна креда (83-65 млн.години), открит е в Аржентина. Дължина на тялото 20(30*) метра, тегло 13(80*) тона. Той е бил тревопасен, с мощни крака.

Giraffatitan brancai - Името означава "титан жираф". Живял е в края на креда, преди 150 млн.години. Имал е дължина 25 метра и тегло около 60 тона. Намерен е в Африка. Жирафотитанът е зауропод, ходел е на четири крака, тревопасен, с дълъг врат и опашка, с малък мозък. Черепът му е с необичайно висок заоблен гребен, в който са ноздрите му. Имал е добре изправена шия, като на жирафите, и затова вероятно се е хранел от върховете на дърветата.

Diplodocus - Диплодок означава "двойна греда". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късна креда. Имал е дължина 25 метра и тегло 11 тона. Местонахождение САЩ. Огромен растителнояден, с тънки подобни на моливи зъби, дълга шия и дълга опашка. Ходел е на четири крака.

Brachiosaurus - Брахиозавър името означава "гущер с ръце". Живял е през късна креда, имал е тегло 25 метра, височина 12 метра и тегло 50 тона. Намирна е в САЩ и Източна Африка. Брахиозавърът е бил огромен растителнояден динозавър с дълга шия и гребен на главата си. Придвижвал се е на четирите си крака. За разлика от другите зауроподи, предните крайници са били значително по-дълги от задните. Така шията и рамената му били изнесени високо над тялото и позволявали да се храни с листа от короните на дърветата, които никой друг динозавър неможел да достигне.

Източник снимки:
http://lesdinos.free.fr/argyrosaurus.jpg
http://www.taringa.net/posts/info/1219151/Paleontolog%C3%ADa:-Dinosaurios-y-Animales-Prehistoricos--Argent.html
http://dinonews.net/index/paralititan.php

Летящи динозаври

Пионерите

Докато динозаврите, рибите и бозайниците постепенно завладявали сушата и моретата в праисторически времена, в небето над тях кипял бурен живот. Най-ранните летци били прости организми, но природата постепенно създала много по-сложни форми. Първо се появили насекомите, които продължават да процъфтяват и до днес, след това – планиращите влечуги, които еволюирали от сухоземни гущероподобни животни. Те били изместени от птерозаврите, вероятно най-известните сред древните летящи влечуги. И накрая, към средата на Ерата на динозаврите, се появили първите птици, господари на небесата и до ден днешен.

Древният

Най-ранното известно летящо влечуго е коелурозавърът, живял през пермския период. По външен вид той прилича на летящ гущер, но ребрата му са разширени настрани и поддържат криле от кожеста ципа. Съвременният летящ малайзийски гущер планира точно по същия начин.

Господари на небесата

Планиращите същества като коелурозавъра през триаския период били изместени по важност от птерозаврите. Тези прочути летящи влечуги били първите гръбначни, които се адаптирали към живот с активно летене. Те се появили приблизително по същото време като първите динозаври и изчезнали от лицето на Земята към края на периода креда. Птерозавърските крила били направени от яка кожа, опъната между костта на горния крайник и удължения четвърти пръст.

Ранни птици

Птиците – като този синорнис – са се появили приблизително към средата на ерата на динозаврите и са произлезли от самите динозаври. Днес птиците продължават да се развиват и са основната група летящи гръбначни. Крилете им имат костна структура, състояща се от срасването на някои от някогашните пръсти, която поддържа пера, разтварящи се като ветрило от горните крайници.

Чудото на кехлибара

Най-добрите фосили са запазени благодарение на кехлибара. Ето как се случва това: насекомото попада върху лепкавата смола, която се стича по стволовете на дърветата, тя постепенно го обгръща и го съхранява в идеален вид. Когато дървото загине и остане в земните недра дълъг период от време, смолата се втърдява и се превръща в минерала кехлибар.

Първите господари

Меганеврата прилича на водно конче, но била много по едра – с размер на папагал. Имала типичните за насекомите крила, състоящи се от тънък слой хитин, поддържан от цяла мрежа твърди жилки. Меганеврата е живяла през карбона, сравнително скоро след появата на първите насекоми.

Ранните летящи влечуги

Най – простият вид е планиращият – той изисква много малко мускулни усилия. Нужно е само леко тяло и аеродинамична структура, която улавя въздуха и позволява на тялото да се носи върху него – като хартиено самолетче. В днешно време това може да се наблщдава при летящите катерици, летящите гущери и дори летящите жаби. През перма и триаса съществували различни влечуги, като всяко от тях е еволюирало самостоятелно от различни предци влечуги.

Слънчево захранване

Куенеозавърът бил крилато влечуго, което се срещало в днешна Западна Англия към края на триаса. По структура той много напомнял на икарозавъра. Имал около десетина кости, поддържащи крилете (около половината от тези на коелурозавъра), което подсказва, че крилете са били по-дълги, по-тесни, и вероятно по-маневрени. Кожата на крилете вероятно е била богата на кръвоносни съдове и те може би са осигурявали топлина на животното, черпена от слънчевите лъчи – като днешните слънчеви батерии.

Дълги крака

Шаровиптериксът, живял през късния триас в Централна Азия, бил дребно като врабче гущероподобно животно, с много смешни задни крака, по-дълги от общата дължина на тялото. Смисъла на дългите крака се изяснява от ципата между краката и опашката, т.е. летенето. Вероятно шаровиптериксът е планирал с тези криле. Летенето не е било стабилно, но му е позволявало да се придвижва от дърво на дърво. Малките кожести мембрани на предните крайници са му позволявали да контролира полета си. Предполага се, че този индивид е ранния предвид на птерозавъра.

Данни за динозаврите

Има много неща за динозаврите, които може би никога няма да открием. Фосилите ни дават ценни доказателства, но те не могат да ни обяснят всичко, което искаме да знаем. Но с помощта на някои поразителни открития, които са били направени, палеонтолозите могат, въпреки всичко, да създадат теории за това какво всъщност са представлявали динозаврите.

v Много учени смятат, че птиците са произлелзи от динозаврите дромеозаври, но някои учени не са съгласни с това мнение. Вместо това те твърдят, че самите дромеозаври всъщност са произлезли от първите птици, които не умеели да летят.

v Учените не са сигурни за какво са служели костните пластини на Трицератопса. Някои мислят, че може би са били използвани за защита. Други предполагат, че пластините може би са помагали на Трицератопса да се разхлажда.

v Палеонтолозите открили в Северна Америка вкаменени отпечатъци от стъпки на динозавър с ципести крака. Нито един от познатите до сега динозаври няма такива крака.

v Динозавърът Торозавър от вида Цератоп е имал най – големият череп от всички сухоземни животни, които са живели някога. Черепът му е бил дълъг почти 3 метра, което представлява половината от дължината на цялото му тяло.

v Динозаврите с дълги опашки, подобно на Диплодока, може би са използвали опашките си, за да им помагат да плуват във водата.

v Учените изчислили, че ако животното тежало повече от 203 тона нямало да може да се движи. Най – големият динозавър вероятно е тежал малко под тази граница.

v Някои от вкаменените изпражнения на динозаври имат отвътре малки дупчици. Те са били направени от такива насекоми като бръмбарите, които се хранели с тор.

v Много векове наред хората откривали фосили на динозаври, но едва през 19-ти век осъзнали какво всъщност е това. Първото изкопаемо, разпознато като динозавър, през 1824 г., било наречено Мегалозавър.

v В скелетите на някои месоядни Целофизи, в областта, където е бил стомахът им, е имало вкаменени кости на бебе Целофизис. Според учените е възможно възрастните да са изяли бебетата.

v Вероятно най-бързият динозавър е бил Галимимусът. Учените изчисляват, че той е можел да тича със скорост от 56 км/час.

v Гигантските растителноядни динозаври имали тенденцията да се прегряват и вероятно са прекарвали много времето си в усилия да се разхладят, като например са се къпали във водата.

v Тероподът Пелеканимим е имал 220 зъба, повече от който и да било друг теропод. Пелеканимимът е принадлежал към групата на динозаврите, които били прочути с това, че изобщо нямали зъби.

v Не всички динозаври заравяли яйцата си, за да ги инкубират. Някои динозаври, подобно на Троодона, са седели върху яйцата си подобно на съвременните птици. С телата са запазвали яйцата с необходимата температура.

v Теризинозаврите имали най-дългите нокти сред динозаврите. Дължината им надхвърляла 70 см.

v Учените могат да познаят дали ратителноядните динозаври са се хранели с растения близо до земята по зъбите им. Растенията, които раста близо до земята, имат по себе си песъчинки и прах по себе си, които оставяли следи от драскотини върху зъбите.

Първите динозаври

Появата на динозаврите: Първите динозаври се появили на Земята преди 225 милиона години. Всъщност това били нов вид влечуги. Живот на планетата датира отпреди повече от 3 милиарда години. Различни видове растения и животни са се появали, а след това са изчезвали без следа. Изминалото време е разделено на периоди. Динозаврите са живели през триас, юра и креда. По време на тези периоди Земята също се е променяла . На нейната повърхност се появявали и изчезвали цели планини. Океани и морета наводнявали сушата, след което отново се отдръпвали. Даже огромните контитенти се придвижвали - макар и бавно.

Дълги крака: Динозаврите имали много по-дълги крака от повечето праисторически влечуги. За някои от тях това било предимство-можели да тичат по-бързо.

Първите месоядни: Те се движели много бързо. Хранели се с месо, Имали къси, силни предни крайници с остри нокти, с които нападали другитр животни. В началото влечуги...

Хереразавърът е един от пърите динозаври. Бил е месоядно, голямо колкото днешен кон. Зъбите му имали формата на нож и с тях сякаш нарязвал храната си.

Първите тревопасни: Имало и динозаври, които се хранели с растения. Те били по-едри от месоядните и живеели на групи и стада. Тревопасните се движели на 4 крака, но можели да се изправят на задните си крайници, за да допстигат листата на високите дървета.

В дясно на снимката:

Това е платеозавър, един от първите растителноядни динозаври. От върха на муцуната до опашката той е дълъг, колкото четирима души, легнали един след друг.

Имали са уста подобна на клюн, с която листата се сдъвкват. Нокти за захващане към дървото.

Динозаври ловци

Съществували различни видове месоядни динозаври.Някои били огромни, други дребни като котки.Всички те обаче седвижели на задните си крака и били отлични ловци.

Снимката в ляво: Спинозавърът бил с удължени челюсти, като на крокодил. Вероятно се хранел с риба, която ловял в реките.

Копсогнатусът бил един от най-дребните месоядни динозаври. Ловувал насекоми и други дребни животни.

Бързи и смъртоносни: Един от най-свирепите хищници в праисторичвския свят е бързоподвижният динозавър, наричан коелофизис. Тялото му било тънко, с леки кости, т.е. нямало никакв пречка да тича много бързо.

Коелофизисът нападал изненадващо бързо враговете си. Разкъсвал плячката си със смъртоносно опасните си нокти и зъби.

Мътене на яйца: Месоядните динозаври като овираптора се грижел за яйцата си подобно на птица. Той лежал върху тях, докато се излюпят.

Предполага се, че тялото му е било покрито с мека, пухкава козина.

Динозаври щрауси: Една група от динозаврите - ловци имали дълги вратове и клюнове. Приличали малко на големи птици, като днешните щрауси. Известни са с името динозаври щрауси. Те бягали бързо и преследвали гущери и насекоми.

Динозаврите щрауси могли да тичат по-бързо и от най-бързите атлети в света днес. Дългата им опашка помагала да пазят равновесие, докато тичат.

Тези динозаври не били толкова хищни, колкото другите динозаври-ловци. Бързо можели да избягат от по-големите динозаври.