Азия през юрски период

През юрския период в Азия гъмжало от динозаври. По онова време континентът обаче не бил толкова голям като днес. Моретата заливали обширни територии, а Индия изобщо я нямало. Тя все още се намирала твърде далече - близо до Африка. Трябвало да минат милони години, за да се премести на мястото, където е сега. Днес Азия и Европа се срещат при Урал, но през юрския период били разделени от тесен пролив.

Свирепият и силен хишник от Китай - янгуанозавърът, бил дълъг 9 метра. Предполага се, че негова плячка най-често ставал масивният зауропод евхелопус.

В средата на юрския период динозаври обитавали и Източна Азия. Май-едри сред тях били гигантските маменхизавър и още един зауропод - шунозавърът, който имал остри шипове в края на опашката, с които разгонвал враговете си. Тохуангозавърът бил подобен на стегозавъра и достигал дължина до 7 метра. Шиповете по гърба и опашката му го предпазвали от смъртоносния янгуанозавър. Дребният ксиаозавър се криел из шубраците, където се прехранвал с папрати и други растения.

Дългият 4 метра хуянгозавър обитавал днешен Китай в средата на юрския период. Той е предшественик на стегозавъра. Имал остри плочи и шипове по протежение на гръбначния стълб и опашка. По-късно стегозаврите се разселили и по други континенти.

Маменхиазавърът е кръстен на китайската река Мамен, където за първи път са открити останки от този вид. С дължина 25 метра и тегло 25 тона този зауропод е един от най-големите познати до сега динозаври. Той е живял преди 160 милиона години и има най-дългия врат сред животинските видове на Земята - 15 метра. В края на юра повечето зауроподи изчезнали. Само няколко вида оцелели и през креда.

Азия през периода креда

По време на периода креда сухоземните територии на нашата планета били наполовина по-малко отколкото днес. Океаните заемали много повече място от сега. Най-големият континент - Азия, обхващал по-голямата част от сушата. На юг от Азия, където днес се издига планината Хималаи, е имало верига от хълмисти острови и лагуни. Повечето останки от динозаври от този период са открити в Монголия и Китай.

Все повече птици летели в небето. Сред тях е и дребният като врабче синорнис. Птерозаврите обаче били значително по-големи. Размахът на крилата на дзунгариптеруса надвишавал 3 метра.

.

Наименованието "овираптор" означава "крадец на яйца". Когато вкаменелостите на този вид били открити в Монголия, около тях намерили яйчени черупки. Тогава учените предположили, че овирапторите се хранели с яйцата на останалите донозаври, но днес специалистите са склонни да приемат, че откритият овираптор е умрял в собственото си гнездо.

Днес по-голямата част от Монголия е суха, дтудена и ветровита. Преди 80 милиона години тя също е била относително суха, но малко по-топла. Покрития с броня динозавър сайчания, подобен на танк, с дължина 6 метра, се хранел с ниски растения. Той бил готов здравата да удари всеки хищник с оформения като чук край на своята опашка.

Протоцератопсът охранявал гнездото си от набедения като крадец на яйца овираптор. А най-бързият бегач по онова време бил щраусоподобният галимимус.

.

Една удивителна находка на група фосили сред пясъците на Източна Азия показва смъртоносна схватка между два динозавъра, състояла се преди 80 млн. години. Протоцератопсът е братовчед на трицератопса. Имал големината на прасе. Той е бил нападнат от свирепия хищник велосираптор, но и двата противника намерили смъртта си в тази схватка.

.

Едни от най-странните динозаври са така наречените щраусови динозаври, сред които е и галимимусът. По размер и устройство на тялото те много напомнят днешните щрауси. Различават се по дългата костна опашка и покритата с люспи, вместо с пера, кожа. Щраусовите динозаври били родени бегачи и развивали много висока скорост. Тяхната дълга и източена муцуна приличала на клюн. Повечето от тях и зобщо нямали зъби.