Динозавърът с две имена / Apatosaurus и Brontosaurus

Apatosaurus/Апатозавър - динозавърът известен преди като Brontosaurus. Объркването датира от 1879, когато палеонтолога Марш слага погрешно главата на Камарозавър върху тялото на друг динозавър - Апатозавър и дава името Бронтозавър. Години по-късно грешката е поправена и за учените палеонтолози е ясно кой е Апатозавър, но за хората все още съществува Бронтозавъра.

Анатомия
За по-голямо объркване Apatosaurus се прилича със свой близък роднина, Диплодокус. И двамата са огромни консуматори на растения, но Apatosaurus е с много по-здрава конструкция. Тялото му странно слива частите на други животни, обединени в странна комбинация. Apatosaurus приличали на днешния слон - "пръстите" му били основа на здрави, дебели, с форма на стълб крайници. Дълъг, динозавърът е около 24,6 тонен с опашка състояща се от 82 кости. В предната част има дълга, мускулеста шия извисяваща се на високо завършваща с малка глава пълна с фиксирани зъби.

Голямо тяло, голямо количество храна
Палеонтолозите са озадачени от размера на тези животни и малката им уста. Как са се хранели и са поемали необходимата им храна. Според това съотношение се смята, че са прекарвали ежедневието си единствено и само в хранене. Хранели са се папрати, Цикасови, иглолистни, гингови и други растения, които са били разпространени по време на късната Юра Джурасик. Предполага се, че са прекарвали голямо време и във водата, за да се охлаждат и да се очистват от полепналите паразити по кожата им. На сушата са излзиали , за да се хранят.... Един непрекъснат цикъл.

Страховит Съперник
За големите месоядни динозаври като Тиранозавъра и Алозавъра(Allosaurus), един Apatosaurus трябва да е бил голяма гощавка. Apatosaurus с масивното си тялото не са могли да тичат бързо, затова вероятно са се движили на групи и са се защитавали в средата на стадото. Огромният тревопасен не е бил напълно беззащитен. Той вероятно е можел да пляска с дълга си опашка като с камшик, причинявайки сериозни щети на вероятните си нападатели, и може би ги е изпращал във въздуха. Apatosaurus също е притежавал нокти на всеки от своите палци на краката си. Възможно е да се е вдигал ма задните си крака и да е смачквал противнижците си забивайки и нокти.

Данни за динозавъра
Името Апатозавър означава: "измамен гущер," защото костите са объркани с тези на други динозаври. Живял е в края на Юрския период, преди 156-144 млн. години . Намирани останки от него в Източните Американски щати и Североизточно Мексико. Дължина на тялото до 90 фута.

Превод "Динозаври" от сайта на Discovery, Снимка от HowStuffWorks.

Стегозаври

Разред: Птицетазови динозаври

Семейство:Стегозаври

Род и вид: Stegosaurus stenops




Стегозавърът е динозавър с гребеновидни плочки на гърба и се числи към едно от семействата на динозаврите с твърда броня, живели преди 170 милиона години на Земята.

Има основание да се предполага, че въпреки страшната си външност стегозавърът е бил мирно тревопасно. Вместо да разчита на силата си, той вероятно е предпочитал сигурността на стадото.

Характерни особености:
Поради двете редици костни плочи по дължината на гърба си стегозавърът лесно може да се разпознае сред другите видове динозаври.
Гребеновидните плочки, с дължина до 60 см, дават основание за много предположения. Повечето от изследователите на древните животни смятат, че плочите са били покрити с рогов слой и са представлявали част от защитното въоръжение на животното. Други са на мнение, че стегозавърът е използвал плочките за регулиране на телесната си температура.
Обърнати към слънцето, покрити с кожа, богати на кръвоносни съдове (а не рогов слой) плочки стопляли кръвта на животното. Скривайки се от слънцето, динозавърът е могъл да разхлади тялото си.
Стегозавърът не е най-големият динозавър, но шестметровотo му тяло е внушително. Дължината на предните му крайници е наполовина от тази на задните, но пак ги е ползвал при движението.
Главата на стегозавъра е била с размер около 45 см и се е намирала близо до земята, благодарение на което е можел да пасе и ниско растящи растения. Мозъкът му е бил много малък, не по-голям от топка за голф.

Местообитание:
Стегозавърът е живял преди 170 млн. години на земно образувание, което се е намирало на територията на Северна Америка. По времето на стегозаврите климатът там е бил топъл, почти тропичен, което вероятно е създавало идеални условия за живот на тревопасното животно.
На пръв поглед растителният свят на онази епоха може да се оприличи на тропичната джунгла, независимо че много растителни видове ги е нямало, не са съществували и цъфтящи растения. Вероятно най–разпространени са били цикасовите (голосеменни палмообразни растения), папратите и иглолистните растения.

Хранене:
Стегозавърът е бил тревопасен и се е хранел с различни растения. Благодарение на субтропичния климат на Северна Америка в родината на стегозавъра растителността е била богата.
От скелетите, открити при разкопки, може да се заключи, че е имал силна гръбна мускулатура, свързана посредством костни удължения с тази и опашката така, че да се изправя и да яде листата на дърветата. В същото време не е бил достатъчно приспособен към растителноядството, понеже е имал малки и слабо развити кътници. Вероятно е гълтал камъни за раздробяването на храната, съдържащи жилави влакна.

Размножаване:
Изследването на стегозаврите е интересно, понеже неизвестностите около тях са много. Нищо чудно да добием нови знания за тях – чрез изследване на находки.
Знаем, че много от динозаврите – вероятно и стегозаврите са снасяли яйца със сравнително малки размери в плитки дупки, издълбани от тях. Дупките покривали с пясък, а яйцата се мътели бавно на слънчева топлина. След излюпването малките се развивали бързо, за да избегнат набезите на животни, хранещи се с яйца. Малките стегозаври вероятно са растели сред стадото, където са били защитени. Вероятно и стегозаврите като другите стадни животни, са водели битка за правото да се чифтосват и за поста водач на стадото. Борбата им се е изразявала в заплашителни движения и демонстрация на сила без да е борба на живот и смърт.

Врагове:
Стегозавърът е бил кротко тревопасно животно и вероятно често е ставал жертва на месоядни динозаври като Tyrannosaurus rex например.
Стегозавърът се е движел тромаво, двете му страни и крайниците предлагали идеална възможност за атакуване. Тъй като не е можел да бяга бързо на два крака, вероятно про нападение е оставал на място и е рамахвал бодливата си опашка за защита.
Двата чифта бодли на опашката са били дълги близо метър. Някои родствени на стегозавъра видове са имали четири чифта бодли на опашката. Бодлите вероятно са били покрити с рогов слой.

ГИГАНТСКИТЕ ДИНОЗАВРИ/ Зауроподи

Най-големите животни, обитавали някога сушата на Земята са Зауроподите. Тези невъобразимо огромни тревопасни динозаври ходели на четири крака.

ОГРОМНИ: Най-дребните зауроподи били с размерите на автомобил. Най-големите били неописуемо огромни. Най-големият известен днес зауропод е аржентинозавърът. Дължината му била , колкото два тенис корта!

Зауроподите имали малка глава и много дълга шия. Благодарение на това достигали листата по върховете на високите дървета, някои от които били колкото 12 - етажна сграда.

Зауроподите се нуждаели от силни крака,които да издържат страхотната тежест на огромното им тяло. Животните поваляли на земята растенията и дърветата, без да забележат дори.

ЗАДРУЖЕН ЖИВОТ: Зауроподите живеели на големи групи, стада. Когато стадото сепридвижвало,по-младите динозаври се намирали в средата на групата.Възрастните се движели от външната страна, за да защитават малките си от хишници.

Стадата се придвижвали от едно място на друго в търсене на вода и храна.

Имали клиновидни зъби, с които удобно се изтръгват листата от дърветата.

В сравнение с днешните жирафи, един зауропод бил по-висок от два жирафа.

КАМЪНИ В СТОМАХА: Зъбите на зуроподите не били остри и погълната храна не можела да се смила добре. Затова те поглъщали малки камъни, които при движението си в стомаха стривали храната.

ДИНОЗАВРИ с патешки човки

ДИНОЗАВРИТЕ, НАРЕЧЕНИ ХАДРОЗАВРИ СА ИЗВЕСТНИ ОЩЕ КАТО ДИНОЗАВРИТЕ С ПАТЕШКИТЕ ЧОВКИ. МУЦУНАТА ИМ БИЛА СПЛЕСНАТА И НАПОДОБЯВАЛА ПАТЕШКА ЧОВКА.

ДА ДЪВЧЕШ С ЧОВКА? ВСИЧКИ ХАДРОЗАВРИ СЕ ХРАНЕЛИ С РАСТЕНИЯ. ТЕ МОЖЕЛИ ДА ОТКЪСНАТ ПАРЧЕ ОТ НАЙ-ЖИЛАВИТЕ РАСТЕНИЯ С ТВЪРДИТЕ СИ ОСТРИ ЧОВКИ. ИМАЛИ ЗДРАВИ ЧЕЛЮСТИ, С КОИТО ДА ДЪВЧАТ И ОКОЛО 2000 СРАВНИТЕЛНО ДРЕБНИ ЗЪБИ.

НЕВЕРОЯТНИ ГРЕБЕНИ: МНОГО ХАДРОЗАВРИ ИМАЛИ НА ГЛАВИТЕ СИ ШИПОВЕ ИЛИ ГРЕБЕНИ.НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ГРЕБЕНИ БИЛИ КУХИ. ВЕРОЯТНО ХАДРОЗАВРИТЕ СА МОЖЕЛИ ДА ИЗДАВАТ ВИСОК ПРОНИЗИТЕЛЕН ЗВУК ЧРЕЗ ТЕЗИ ИЗРАСТЪЦИ, КОГАТО ПРЕЗ ТЯХ ПРЕМИНЕ ВЪЗДУХ.

ВЕРОЯТНО, КОГАТО СА ЗАБЕЛЯЗВАЛИ ВРАГА, СА ИЗДАВАЛИ ПРОНИЗИТЕЛНИЯ ЗВУК, ЗА ДА ПРЕДУШРЕДЯТ ОСТАНЛАТА ЧАСТ ОТР ГРУПАТА.

ГРИЖА ЗА БЕБЕТАТА: СТАДАТА ХАДРОЗАВРИ ВСЯКА ГОДИНА СЕ ВРЪЩАЛИ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО, ЗА ДА СНАСЯТ ЯЙЦАТА СИ. ЩОМ БЕБЕТАТА СЕ РОДЯТ, МАЙКИТЕ СЕ ГРИЖЕЛИ ЗА ТЯХ И ИМ НОСЕЛИ ХРАНА.

ХАДРОЗАВЪРЪТ, НАРЕЧЕН МАЯЗАВЪР, СЕ ГРИЖИ ЗА ПОТОМСТВОТО СИ В ГНЕЗДОТО. ВЪВ ВСЯКО ГНЕЗДО ИМАЛО ДО 20 ЯЙЦА. ГНЕЗДОТО СЕ ПРАВЕЛО ОТ ПРЪСТ. БЕБЕТАТА БИЛИ ГОЛЕМИ, КОЛКОТО СЪВРЕМЕННА КОКОШКА.