Евримеров криптоклид / Cryptoclidus eurymerus

Разред: Плезиозаври
Семейство: Криптоклиди
Род и вид: Cryptoclidus eurymerus

Криптоклидите са едни от най-известните представители на плезиозаврите, древни хищници влечуги, живели преди 210 - 65 млн. години. в световните морета. В процеса на развивите плезиозаврите представлявали особена линия и ареалът им бил особено ограничен.

Придвижване

Подобно на останалите плезиозаври, криптоклидът бил приспособен към живот във водата. Костите на пръстите на краката му били така прилепнали едни в други, че образували плавник, поради което животното се придвижвало твърде тромаво на сушата, ако изобщо се престрашавало да излезе от водата. Във водата движението се извършвало с предните и задните плавници. Предполага се, че е гълтал камъни, за да намали подемната сила на водата и за да плува по-лесно под вода.

Находки

Части от скелети на евримеров криптоклид са открити единствено в глинестата почва на Оксфорд - Англия. Намерените тук останки от криптоклид представляват едно от най-богатите находища на фосили. През викторианската епоха глината била добивана на ръка, а от нея се правели тухли. Колекционерите на фосили изкупували останките от работниците. От 1910 г. добивът на глина бил механизиран, поради което повечето останки били унищожени, преди да бъдат видени от когото и да било. В наши дни учените претърсват изкопните ями, особено там, където преди това е работил багер. Когато се натъкнат на кост и останалата част от скелета все още е непокътната, изкопават скелета и отбелязват мястото на всяка кост.

С изключение на един единствен случай, всички открити скелети на криптоклиди са от един и същи вид, евримеровия криптоклид. Единственият познат до сега скелет от друг вид, ричардсоновия криптоклид, е намерен в Дорсет.

Врагове
Някои видове месоядни плезиозаври са ловували криптоклиди. Огромният лиоплиородон, който достигал на дължина до 15 метра и черепът му бил дълъг 3 метра, явно е можел да погълне животното на няколко хапки.

Симолестесът бил много по-малък на ръст, но затова пък имал силни челюсти, с които откъсвал големи късове от жертвата. Гърбозъбата акула от рода Hybodus, която достигала 4 метра на дължина, също била опасен враг. Най-уязвимата и лесна за нападение част на криптоклида била неговата шия. При самоотбрана най-вероятно е разчитал само на зрението си, възможно е да се е опитвал да се маскира. Най-естественият му враг вероятно е била огромната костна риба леедзихтис, достигааща до 10 м на дължина. Тя не се хранела с едра плячка, но съдейки по храната й е била съперник на криптоклида, тъй като подобно на днешната гигантска акула и баленовите китове се хранела с дребни животни и планктон.

Размножаване

Останките са открити заедно с фосили от наносни дървета и извлечени някога в морето измрели динозаври.От което може да се заключи, че животното е живяло близо до брега, а женската е била живораждаща. малките се раждали напълно развити във водата или на брега. Това обаче противоречи на факта, че подобните му на гребла крайници са били непригодни за ходене по сушата. Намерени са скелети на млади индивиди, но учените не са попадали на скелети на новородени.

Храна и ловуване

Евримеровият криптоклидимал малка глава, дълга шия и остри, издадени навън сключени зъби при затворени челюсти. Дългият, гъвкав врат му помагал при търсенето на храна и го улеснявал при бързата смяна на посоката. Древното влечуго вероятно е плячкосвало дребни животни, които прецеждало от водата, но с острите си зъби е можело да лови и по-големи риби. Предполага се, че се е хранело с дребни риби и морски ракообразни, както и с млади главоноги, амонити и белемнити. Вид антарктически тюлен, който се храни с дребни ракообразни, има подобни зъби.

Размери на тялото: 4 метра дължина; тежащо около 1 тон.


Източник на снимката: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Cryptoclidus.JPG

Морски влечуги

ДОКАТО НА ЗЕМЯТА ЖИВЕЕЛИ ДИНОЗАВРИТЕ, ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ВЛЕЧУГИ ОБИТАВАЛИ МОРЕТАТА

Плиозаврите били най-големите измежду всички морски влечуги. Може да ги наречем морските великани. Тези хищни великани имали огромна челюст , пълна с остри зъби. Лиоплевродонът е гигантски плиозавър. Най-грамадните челюсти сред всички животни, съществували някога, били именно неговите.

Плезиозаврите дишали въздух. Повечето морски създания можели да дишат под водата. Но морските влечуги се нуждаели от атмосферен въздух, за да оцелеят. От време на време те излизали на повърхността и поемали въздух.

ИХТИОЗАВРИТЕ били морски влечуги, наподобяващи днешните делфини. Те плували леко и бързо. Придвижвали се чрез движения на опашката. Те използвали перките си, за да променят посоката си на движение, докато плували в океана.

Ихтиозавър (Ichthyosaurus) е голямо морско влечуго от палеозоя, изчезнал малко преди преминаването креда–терциер. Подобен е по форма (а вероятно и по поведение) на съвременните големи океански хищни риби (риба тон, риба меч). Той има най-развито зрение от всички съществували някога гръбначни. Диаметъра на окото достига 25 см.

Ихтиозаврите са живораждащи, като размера на малкото е голям, както при съвременните китове. За разлика от китовете, обаче са разчитат основно на зрението си (а не на слуха).

Придвижване и дишане: Не е изяснена техниката на плуване на ихтиозаврите, по-специално съчетаването на плуване с дишане. Подобните им по форма риби (едри скумриеви) дишат с хриле и не се налага да излизат от дълбоките водни слоеве. Съвременните делфини използват специална техника на плуване — редуват плуване в дълбокия слой (2–3 метра под вода) с излитане над вода, за да дишат. От енергийна гледна точка тази техника е оптимална за животни с подобни размери, дишащи атмосферен въздух (използва се и от съвременните пингвини). За да я прилагат, ихтиозаврите би трябвало да плуват легнали на една страна, което е съмнително. Другата хипотеза е, че при бързо плуване те не дишат, което е характерно за влечугите (страничните извивания на гръбнака блокират цикъла вдишване-издишване). Ако е така, те биха били способни само на краткотрайни периоди на висока активност и не биха били конкурентни на съвременните едри океански хищници — делфини, акули и едри скумриеви.

Освен морски влечуги, съществували и ракообразни морски създания с черупки-амонити (в дясно). Влечугото - наричаме пелонеустес, гмуркал се е на голяма дълбочина в моретата.



ПЛЕЗИОЗАВРИ

Разред: Плезиозаври
Семейство: Плезиозавроподобни
Род и вид: Plesiosaurus dolichodeirus
Размери на тялото: Дължина- 3-5 метра; телесна маса - неизвестна.

Плезиозаврите са живели преди 200 милиона години; плували с четирите си крайника, като с големи весла. С острите си зъби улавяли в смъртоносна хватка дребни водни жиовтни. Плезиозаврите ги наричаат още „морски змейове”, към които спадат и подобните на делфини ихтиозаври и други морски влечуги. Обитавали моретата преди 210-265 млн. години, докато динозаврите владеели сушата.

Характерни черти:

За първи път плезиозаври са били описани през 1821 година в музея в Бристол от двама изследователи-любители. Учените изследвали ихтиозаврите и междувременно попаднали на особени кости. Направили извод, че са останки от друг вид животни. Предположението им било потвърдено през 1824 г. От известната изследователка Мари Анинг, която се занимавала с вкаменелости и открила първия цял скелет на плезиозавър, изложен в лондонския природонаучен музей.

При плуване плезиозавърът не използвал опашката си, а задните си крайници, които приличали на плавник. Можел да гребе с предните си плавници, подобно на морския лъв и делфините. Докато при съвременните морски видове задните крайници служат за направление на тялото във водата и за придвижване по сушата, предните и задните плавници на плезиозаврите им помагали да се придвижват напред. Плезиозавърът явно е изпитвал големи затруднения, движейки се по сушата. По всяка вероятност е изпълзявал трудно от водата. Сигурно е поглъщал тежки камъни, за да противодейства на силата, която го е задържала на повърхността на водата, благодарение на погълнатия в дробовете му въздух.

Други морски влечуги като плиозавърът са имали относително къса шия и огромна глава.

Храна и ловуване:

Плезиозаврите имали малка глава и дълга шия. Дългите им остри зъби от двете челюсти се сключвали при затварянето на устата. Те са служели не за разкъсване, а за задържане на хлъзгавата плячка. Хранели са се навярно с риби и белемнити, измрели главоноги, родственици на калмарите. Долната U – образна челюст била истински капан за рибите и позволявала плячката да бъде погълната цяла. Плезиозавърът хвашал и убивал жертвите си като протягал внезапно дългата си шия и забивал острите си зъби дълбоко в тялото. При преследване на плячката, шията служела за кормило при резките смени на посоката и помагала при движение.

Врагове:

Плезиозаврите вероятно ставали жертва на по-големи морски влечуги. Били плячка на животни от рода на ихтиозаврите като темнодонтозаврите, с размери на косатката, и на един шестметров родственик на плезиозаврите, който приличал на плиозавър.

Дългата издадена шия на плезиозаврите, която не била защитена с костна броня, била лесно уязвима. Плезиозавърът вероятно не е умеел да плува достатъчно добре и по-скоро е разчитал на доброто си зрение, на добрата си маскировъчна окраса и на подвижността си.

Размножаване:

Не знаем нищо за размножителните навици на плезиозаврите, тъй като не са съхранени останки от гнезда, от млади животни или от бременни женски видове. Възможно е женската да е снасяла яйцата на сушата, но по-вероятно е плезиозаврите да са били живородени и потомците им да са се раждали във водата както днесшните водни змии или на сушата, както морския лъв.

Не знаем също дали майката се е грижила за малките, както женските крокодили и алигатори. Не е изключено малките да са се развивали в речните ръкави и лагуни и да са отплували в отркито море, чак когато пораснат.

Местоживеене:
Плезиозаврите са станали известни чрез вкаменелости, открити в град Холзмаден в провинция Беден-Вюртенберг в Германия и в някои английски области. Вкаменелостите са открити в земните пластове от юрския период на 200 милиона години, които по онова време са формирали морското дъно.

В морските утаечни слоеве с подобна възраст са открити вкаменелости от подобни на плезиозаврите видове, които погрешно се причисляват към семейството на плезизоаврите.