Евримеров криптоклид / Cryptoclidus eurymerus

Разред: Плезиозаври
Семейство: Криптоклиди
Род и вид: Cryptoclidus eurymerus

Криптоклидите са едни от най-известните представители на плезиозаврите, древни хищници влечуги, живели преди 210 - 65 млн. години. в световните морета. В процеса на развивите плезиозаврите представлявали особена линия и ареалът им бил особено ограничен.

Придвижване

Подобно на останалите плезиозаври, криптоклидът бил приспособен към живот във водата. Костите на пръстите на краката му били така прилепнали едни в други, че образували плавник, поради което животното се придвижвало твърде тромаво на сушата, ако изобщо се престрашавало да излезе от водата. Във водата движението се извършвало с предните и задните плавници. Предполага се, че е гълтал камъни, за да намали подемната сила на водата и за да плува по-лесно под вода.

Находки

Части от скелети на евримеров криптоклид са открити единствено в глинестата почва на Оксфорд - Англия. Намерените тук останки от криптоклид представляват едно от най-богатите находища на фосили. През викторианската епоха глината била добивана на ръка, а от нея се правели тухли. Колекционерите на фосили изкупували останките от работниците. От 1910 г. добивът на глина бил механизиран, поради което повечето останки били унищожени, преди да бъдат видени от когото и да било. В наши дни учените претърсват изкопните ями, особено там, където преди това е работил багер. Когато се натъкнат на кост и останалата част от скелета все още е непокътната, изкопават скелета и отбелязват мястото на всяка кост.

С изключение на един единствен случай, всички открити скелети на криптоклиди са от един и същи вид, евримеровия криптоклид. Единственият познат до сега скелет от друг вид, ричардсоновия криптоклид, е намерен в Дорсет.

Врагове
Някои видове месоядни плезиозаври са ловували криптоклиди. Огромният лиоплиородон, който достигал на дължина до 15 метра и черепът му бил дълъг 3 метра, явно е можел да погълне животното на няколко хапки.

Симолестесът бил много по-малък на ръст, но затова пък имал силни челюсти, с които откъсвал големи късове от жертвата. Гърбозъбата акула от рода Hybodus, която достигала 4 метра на дължина, също била опасен враг. Най-уязвимата и лесна за нападение част на криптоклида била неговата шия. При самоотбрана най-вероятно е разчитал само на зрението си, възможно е да се е опитвал да се маскира. Най-естественият му враг вероятно е била огромната костна риба леедзихтис, достигааща до 10 м на дължина. Тя не се хранела с едра плячка, но съдейки по храната й е била съперник на криптоклида, тъй като подобно на днешната гигантска акула и баленовите китове се хранела с дребни животни и планктон.

Размножаване

Останките са открити заедно с фосили от наносни дървета и извлечени някога в морето измрели динозаври.От което може да се заключи, че животното е живяло близо до брега, а женската е била живораждаща. малките се раждали напълно развити във водата или на брега. Това обаче противоречи на факта, че подобните му на гребла крайници са били непригодни за ходене по сушата. Намерени са скелети на млади индивиди, но учените не са попадали на скелети на новородени.

Храна и ловуване

Евримеровият криптоклидимал малка глава, дълга шия и остри, издадени навън сключени зъби при затворени челюсти. Дългият, гъвкав врат му помагал при търсенето на храна и го улеснявал при бързата смяна на посоката. Древното влечуго вероятно е плячкосвало дребни животни, които прецеждало от водата, но с острите си зъби е можело да лови и по-големи риби. Предполага се, че се е хранело с дребни риби и морски ракообразни, както и с млади главоноги, амонити и белемнити. Вид антарктически тюлен, който се храни с дребни ракообразни, има подобни зъби.

Размери на тялото: 4 метра дължина; тежащо около 1 тон.


Източник на снимката: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Cryptoclidus.JPG