Европа през юрски период

През юрския период континентът Европа изглеждал съвсем различно. Той бил покрит с плитки морета, езера и тресавища. Само отделни места, като Шотландия, Франция и Испания, се намирали над водата. Тази среда не била подходяща за живот на много от динозаврите. Затова пък топлите и плитки води били отлична среда за запазването на много животни във формата на фосили. Техните трупове се разлагали във водата, а костите и другите твърди части на тялото потъвали на дъното. Там, покрити с пясък, тиня или наноси, те постепенно се превръщали в камък.

По размер скелидозавърът се доближава до днешния крокодил. Неговите фосили са отпреди 200 милиона години, от ранната юра. Вкаменелостите му са открити в Англия, в СЕВЕРНА АМЕРИКА и ИЗТОЧНА АЗИЯ. Скелидозавърът бил динозавър с броня. Остри люспи покривали гърба му от главата до опашката, а от двете си страни имал конусовидни шипове. Тази броня го предпазвала от месоядните динозаври. В небето летели птерозаври като диморфодона, а после през късната юра, и рамфоринхуси.

През късната юра 155-150 милиона години, много и различни видове динозаври бродели из Европа. Огромният месояден мегалозавър преследвал дори по-едрия от него тревопасен цетиозавър, дълъг 15 метра. Имало и дребни растителноядни динозаври, по-малки и от метър, като ениходона.

Археоптериксът е една от първите птици, които са ни известни. Неговите останки от късния юра са открити в скалите на Южна Германия. Той е имал заострен, покрит със зъби клюн, дълга костна опашка и дори нежна перушина. Повечето специалисти са убедени, че птиците са прозилезли от дребни динозаври. Скелетът на бързия месояден динозавър компсогнатус, дълъг само метър, е много близък по строеж до скелета на археоптерикса. И компсогнатуса е живял в Южна Германия по същото време - преди 150 милиона години.

Европа през периода креда

Днес в Европа има два големи острова - Великобритания и Ирландия. По време на периода креда обаче тя била съставена от множество острови, заобиколени от плитки морета. Единствено хълмовете на деншния Скандинавски полуостров на север се издигали над водата. Почти цяла Югоизточна Европа била потопена. Освен това на мястото на сегашната планина Урал, която свързва Европа и Азия, тогава имало пролив.

По островите в Европа възникнали много нови динозаври. Някои от тях се прехранвали с новопоявилите се цъфтящи растения.

Днес по света съществува огромно разнообразие от дребни тревопасни бозайници. По времето на креда видовото разнообразие също е впечатляващо, с тази разлика, че тогава дори дребните тревопасни са били динозаври, като хипсилофодона например. Той бил дълъг 2 метра, а на височина трябва да е стигал до кръста на човек. Вероятно хипсилофодоните са се движели на групи, прехранвайки се с листа и папрати.

Изменение има и при птерозаврите. Опашките им вече не се влачели след тях, а били съвсем къси. Размахът на крилата на криоринхуса стигал 5 метра.

Преди 120 милиона години из земите на днешна Южна Англия бродел страховитият хищник барионикс. Той бил дълъг 10 метра и тежал 2 тона. Дългите му челюсти били снабдени с ред малки, но остри зъби, предназначени да ловят дребна и хлъзгава плячка, каквато е рибата. Предполага се, че той я е загребвал с помощта на големите си извити нокти. Дребният хипсилофодон бягал надалче от огромния хищник, докато стадата игуанодони продължавали спокойно да хапват листа от дърветата.

Игуанодонът бил голям и силен растителнояден динозавър с дължина близо 9 метра и тегло почти 5 тона. Негови фосили са открити с хиляди из цяла Европа, включително в Англия, Германия и Испания. На всеки пръст той имал остри шипове, с които пробождал враговете си, най-страшен от които бил акрокантозавъра.