Синтарзус, Syntarsus

Анатомия: Syntarsus е малък, с леко телосложение динозавър, който ходи на два дълги крака. Този хищник е с дължина около 10 фута (3 м) и се претеге с тегло около 60-70 паунда. Той имаше леки, кухи кости, дълга, заострена глава с десетки малки нащърбени зъби, и дълъг врат. Syntarsus има големи, четири пръста на ръцете с остри нокти. Намерени са четири кост, и част от глезен, които определят този динозавър( глезенните кости бяха като тези на ранните ornithopods, въпреки че бе един от първите saurischian динозавър). В област в Зимбабве, Африка, около 30 фосила са открити заедно. Два вида на Syntarsus са още по-запазени и са с около 15% по-големи. Палеонтолозите, цитирайки примери на съвременните хищни птици, мислят, че по-големите вкаменелости са на женски екземпляри, а по-малките - мъжки.

Troodon Троодон

Източник dinopedia

Името Троодон означава "нараняващ зъб".

Група: гущеротазови, тероподи, целурозаври

Период: късна креда

Дължина и тегло: 3 метра, 45 килограма

Местонахождение: САЩ и Канада

Описание: Хищник, но всеяден. Имал е остри зъби и дълги, тънки челюсти. Дългокрак, с удължен втори пръст. Черепът му бил крехък. Ходел на два крака.

Криолофозавър cryolophosaurus

Името на криолофозавърът означава "влечуго със замръзнал гребен" или замразен качулат гущер

Група: гущеротазови, тероподи, алозаври

Период: преди 195 млн. години, ранна юра

Местонахождение: в Антрактида

Дължина и тегло: 7 метра, 1 тона

Описание: Хищник, с ветрилоподобен гребен на главата и с къси предни крайници. Придвижвал се на два крака.

Барионикс / Baryonyx

Барионикс - името му идва от необичайния нокът на палеца му, който бил дълъг над 30 см и означава в превод "тежък нокът".

Група: гущеротазови, тероподи, спинозаври

Период: ранна креда, преди 125-130 млн. години

Дължина и тегло: 9 метра, 1.7 тона

Местонахождение: Англия, Испания, Северна Африка

Кратко описание: Хищник, черепът му прилича на крокодилския. Придвижвал се е на два крака.

Хереразавър / Herrerasaurus

Хереразавър - името му означава "гущер на Херера".

Група: гущеротазови, хереразаври

Период: късен триас

Дължина и тегло: 4 метра, 220 килограма

Местонахождение: Аржентина

Описание: Примитивен хищник с петпръстни предни крайници. Придвижвал се на два крака и имал дълги остри зъби.

За първи път е намерен при разкопки в Аржентина през 1958 година от Victorino Herrera, на чието име е и назован. Открития тогава фосил не е пълен. През 1988 година са намерени още части от скелети и черепа на този динозавър. Това е помогнало за пълната представа как е изглеждал динозавъра. От научните открития резултата е, че това е хищник с размери между 3 и 4 метра дължина, с изключително остри зъби като на акула, с три пръста на ръцете и е ходел на два крака - бил е активен и много опасен хищник, независимо от малките си размери.

Албертозавър / Albertosaurus

Освен, че е имало малки месоядни динозаври, които са били разнообразни и опасни, през периода креда в щата Алберта е управляващи са били членовете на семейство Tyrannosauridae. Всички тиранозаври са стояли на задните си крака, които са били дълги и силни, като всеки крайник е имал по три пръста, всеки завършващ с огромни нокти. Горните два крайника са малки, не много по-големи от ръката на голям човек, завършващи с два пръста . Функцията на предните крайници не е известна, те са твърде малки, за да са помагали при храненето.

Albertosaurus, "Гущерът от Албърта" е сред най-страховитите хищници от периода Креда в района. Почти 10 метра, той е един от най-едрите хищници намерани тук. По-малък, но по-сложен от Тиранозавър рекс, Albertosaurus е бил по подвижен ловец, въпреки че вероятно се хранел с труповете на мъртви животни.

Въпреки, че е бил повече от осем метра дължина, три метра височина в тазобедрената става, и с тегло над два тона, се предполага, че Albertosaurus достигал скорост до 40 километра в час. Тази лекота, съчетана с очевидна физическа сила, прави Albertosaurus свиреп ловец, може би дори повече, отколкото по-масивни Тиранозавър рекс. Albertosaurus врат е силен и мускулест, поддържащ голямата, но лека глава. Зъбите са дълги и завършващи с ръбове като на трион, идеални за разкъсване на плът. Зъбите не са били приспособени за дъвчене. Вероятно Албертозавъра, както и повечето съвременни влечуги, е поглъщал месната си храна на големи парчета.

Фосилите от Albertosaurus са сред най-ранните динозавърски кости намирани в Алберта. Черепът открит от JB Tyrrell през 1884 г. е първата важна находка на динозавър открита по Red Deer River. Динозавърът получава името си през 1905 г., през същата година Алберта става област. От тогава много вкаменелости от Albertosaurus са открити.

Източник dinosaurpics.net

Диметродон

Разред: Pelycosauria
Семейство: Сфенакодонтови
Род и вид: Dimetrodon Limbatus

Диметродонът си набавял успешно плячка благодарение на силната си захапка. С "гребена" на гърба регулирал телесната си температура, така можел да остава по-дълго активен и през деня.

Преди 280 млн. години животните от семейство Сфенакодонтови - например диметродонът - ловели растителноядни влечуги. Пеликозаврите били първите тероморфни влечуги, от които произлизат и днешните бозайници.

Размножаване
Въпреки, че не знаем нищо със сигурност, предполага се, че диметродонът е снасял яйца. Край фосилите на диметродони са намирани и вкаменени яйчени черупки, за които се смята, че произлизат от сродни видове, от които са открити много останки.

Начин на живот
Диметродонът бил едър, силен ловец, със страховити зъби и мощна челюст. Придвижвал се подобно на днешните гущери върху къси, обърнати настрани крака, но не бягал бързо. За разлика от по-ниските влечуги имал доста здрав гръбнак, така че тялото му да не се игъва настрани.
"Гребенът" му бил уникално явление сред тогавашните влечуги. Състоял се предимно от кожа, която свързвала дългите "бодли", излизащи от гръбначните прешлени.
Диметродонът вероятно е бил - подобно на днешните влечуги - животно с непостоянна температура на тялото. За регулирането й били използвани слънцето, сянката и може би водата. По този начин диметродонът още рано сутрин - когато другите влечуги били неподвижни и полека се затопляли - изправял гребен срещу слънцето, за да се загрее бързо, и тръгвал на лов за студени влечуги.
По-късно през деня търсел сянка, за да не прегрее. Вероятно е нагласял гребена си успоредно с падащите лъчи, за да отдава излишната топлина.

Храна и лов
В тесния череп на диметродона, зад челюстта била разположена силна мускулатура, скоято животното захапвало здраво. Зъбите били остри, с различна големина. С дългите предни зъби диметродонът прехапвал плячката - вероятно земноводни, влечуги и риби - както днешните лъвове и кучета с кучешките си зъби, и бързо я убивал. Пак с предните зъби държал плячката и вероятно я разтърсвал, за да я разкъса. Задните зъби били насочени назад, за да възпрепятстват изпускането на дребната плячка и да насочат едрите парчета месо към гърлото.

Името на диметродона има гръцки произход и означава "Двуделен зъб" (диметро - от две части и дон - "зъб").

Основни характеристики
Размери на тялото
Дължина: до 3 метра
телесна маса: около 500 кг.

Размножаване
Размножителен период: неизвестен
Брой яйца и мътене: неизвестно

Начин на живот
Активен ловец; хранел се със земноводни, влечуги и риби
Сродни видове: Други форми на същото семейство са били месоядните сауруси, които са приличали на диметодона, но не са имали плащ.


Класификация
Клас: Влечуги (Синапсиди)
Разред: Пеликозаври
Подразред: Еупеликозаври
Семейство: Sphenacodontidae
Подсемейство: Sphenacodontinae
Род и вид: Dimetrodon Limbatus

Място на откриване на фосилите: Най-много фосили на диметродони са открити в Тексас и Оклахома (САЩ). ВКаменелите находки датират от пермската епоха - преди 250 млн. години. ВКаменелостите се намират в тинести наноси на реките и блатата от влажния пояс. По тези места времето през цялата година било дъждовно, мусонно като в днешна Индия. Имало съответно и сух сезон, когато реките и езерата почти напълно пресъхвали.

Дългорог диплокаулус

Дългорогият диплокаулус е от разред Nectridea, семейство Keraterpetontidae, род и вид Diplocaulus magnicornis.

Дългорогият диплокаулус бил странно земноводно животно. Главата му била с формата на бумеранг и можел да се издигне, за да хване плячката си на повърхността на водата.
Земноводни като Дългорогия диплокаулус някога са били едни от най-често срещаните живи същества в блатата на днешен Тексас. Ловували дребни животни и от своя страна ставали жертва на сладководни акули, земноводни и влечуги, подобни на крокодилите.

Отличителни признаци
Дългорогият диплокаулус бил земноводно, дълго приблизително един метър. Имал могромна като бумеранг глава, плоско туловищв и дълга опашка. Задните си крака с плавателна ципа вероятно е използвал за гребане и за придвижване в плитчините.
Дългорогият диплокаулус пребивавал основно във водата и плувал странично, гребейки с опашка като деншния тритон. Когато е трябвало да отиде на друго място поради пресъхването на пруютилия го воден басейн или да търси храна, партньор или място за водопой, бавно изпълзявал на сушата. За дишането му знае малко. В младежката си възраст вероятно е имал хриле с пероподбни ресни от двете страни на главата подобно на поповите лъжички. Не се знае дали това земноводно е развивало бял дроб след прекарвания във водата ларвен период. Вероятно хрилете му са били достатъчни за снабдяването с кислород. Освен това важна роля трябва да е играело и кожното дишане, както при аксолотъла и гигантските саламандри. Така можел да остава дълбоко под водата, главно защото в състояние на покой е имал нужда от по-малко кислород.

Храна и лов
Необичайната форма на главата дълго време била загадка за учените след като в края на 19 век и началото на 20 век в САЩ били открити първите останки. Израстъци имали само възрастните екземпляри, а по-младите имали само къси, издадени назад "рогца". Някои учени предполагали, че израстъците са щит за черепа, балансьор за врата или предпазно средство, което възпрепятства друго животно да го погълне. Други смятали, че е балнсен орган, котва или противодействаща на течението спирачка.
През 1980 г. двама учени откриват, че главата се движи автоматично нагоре, когато се движи във водата вдигната назад. Хоризонтално не се движи.
Дългорогият диплокаулус вероятно е стоял в засада на дъното на сладководните води, дишайки спокойно през кожата и хрилете си и в същото време бил нащрек да не го нападне някой хищник. Когато забелязвал близо до повърхността на водата скарида, вдигал внезапно глава и гребейки с опашка се насочвал към нищо неподозиращата жертва. В течащи води било достатъчно течението да движи нагоре главата му.

Размножаване
За начина на размножаване не знаем почти нищо. Предполага се, че подобно на останалите земноводни е изхвърлял хайвер без обвивка, от него се развивали ларви, които впоследствие се превръщали в умалени четирикраки копия на своите родители. Това всъщност е цикълът на развивитие на латимерията.

Врагове
Предполага се, че дългорогият диплокаулус е бил плячка за някои големи животни като четириметровата сладководна акула, подобно на крокодил гигантско земноводно голямоглав ериопс и разни видове латимерии. Диметродонът и други месоядни влечуги влизали във водата да ловят Дългороги диплокаулуси вероятно както днешната видра или мечката. Отшелническият начин на живот трябва да е бил подходяща защита за възрастните екземпляри, поповите лъжички обаче са ставали лесна жертва на враговете си и събратя с канибалски наклонности.

Основни характеристики:

Размери на тялото
Дължина: до 1.3 метра
Телесна маса: около 15 кг.

Размножаване
Неизвестен, вероятно въшно оплождане.
Брой на яйцата: неизвестен

Начин на живот
Поведение: ловувал във водата; стоял във засада на дъното на сладководни реки и езера.
Храна: риба, дребни земноводни, попови лъжички, насекоми, черви и други безгръбначни.

Сродни видове
Най-близкият родственик на Дългорогият диплокаулус е подобен на него диплоцераспис, който имал рогови израстъци и вероятно е водил близък начин на живот. И двата вида са принадлежали към малка група на водните амфибии от разред Nectridea, измрели преди 240 милиона години през карбонския период.

Находища на вкаменелости
Кога и къде са живели?
Дългорогият диплокаулус е известен от находищата в южната част на днешната територия на САЩ, в Оклахома и Тексас, където са намерени вкаменелостите. Сигурно обаче е бил по-широко разпространене, тъй като има намерени вкаменелости и в Мароко.
Вкаменелостите са били извадени от наносите на пресъхнали реки и блата, образувани в ранен перм преди около 280 млн. години.

Дейнонихус / дейноникус

Клас: Влечуги
Подклас: архозаври
Разред: гущеротазови
Семейство: Дромеозаври
Род и вид: Deinonychus antirrhopus

Името дейнонихус(дейноникус) означава „ужасен нокът”. Това животно е било бърз, силен хищник, живял преди близо 100 млн. години, в началото на периода Креда.

Характерни черти:
Динозавърът бил с дължина до 3,3 метра и височина около 1.5 метра, т.е. по-голям от други представители на същото семейство.Телесната маса е била 50-70 кг. Дължината на зъбите 2 см (от короната до върха). Спрямо тялото главата е била голяма и подвижна, имал е врат като на птиците. Въоръжената с остри зъби долна челюст разкъсвала жертвата на големи парчета. Структурата на мускулите на долната челюст показват, че е била силна и подвижна и благодарения на острите нащърбени зъби, животното можело без затруднения да отхапва от месото на своя улов.
Благодарение на леката структура на тялото и придвижването на два крака, животното бягало бързо и улавяло жертвата си по време на лов. Твърдата, подсилена от кости опашка помагала при запазване на равновесието. Хрущялите между прешлените в началото на опашката действали като двигателен лост при рязка промяна на движението.
Живтното събаряло с предни крайници жертвата и я държало с тях, докато ноктите на задните разкъсвало корема й. Тази употреба на ноктите се вижда при фосил, чийто нокът е бил наранен, след което отново пораснал във формата на сърп.
Имайки предвид начина им на живот, този вид динозаври вероятно са били топлокръвни животни, но това до ден днешен не е напълно доказано.


Размножаване:
Няма данни за развитието на вида, нито какви са били навиците му за размножаване и формата на яйцата му. По аналогия с големите зауроподи и останалите динозаври, както и от останките, може да се предположи, че са мътели групово. Вкаменените им стъпки показват, че дейнонихусите са се придвижвали в група, заедно с други родствени динозаври. Находките доказват, че са живеели в група, което значи, че повечето динозаври от този вид са снасяли яйцата си в обща „детска стая”, както правят днес птиците, мътещи в колония.

Видове и врагове:
Роднини на този динозавър са живеели в Северна Америка и Монголия. Един от родствените му видове е федролозавърът, който е живял по същото време; негови вкаменелости са открити в Китай. По същото време са живели и много други динозаври, продвижващи се на два крака, които навярно са представлявали опасност за младите дейнонихуси. Всички големи представители на зауроподите, които ходели на четири крака, са могли да се преборят с дейнонихуса, но зауроподите рядко нападали другите животни. Правели са го само, ако са били провокирани. За сравнително малките дейнонихуси било трудно сами да нападат големите тревопасни животни, затова са ловували в група.
Сродни на дейнонихуса динозаври са велосирапторите, както и някои други родове – Gigantoraptor, Utahraptor и други, а също и дромеозаврите, живели през късно-кредния период, преди 75 млн. години.

Динозаври ловци

Съществували различни видове месоядни динозаври.Някои били огромни, други дребни като котки.Всички те обаче седвижели на задните си крака и били отлични ловци.

Снимката в ляво: Спинозавърът бил с удължени челюсти, като на крокодил. Вероятно се хранел с риба, която ловял в реките.

Копсогнатусът бил един от най-дребните месоядни динозаври. Ловувал насекоми и други дребни животни.

Бързи и смъртоносни: Един от най-свирепите хищници в праисторичвския свят е бързоподвижният динозавър, наричан коелофизис. Тялото му било тънко, с леки кости, т.е. нямало никакв пречка да тича много бързо.

Коелофизисът нападал изненадващо бързо враговете си. Разкъсвал плячката си със смъртоносно опасните си нокти и зъби.

Мътене на яйца: Месоядните динозаври като овираптора се грижел за яйцата си подобно на птица. Той лежал върху тях, докато се излюпят.

Предполага се, че тялото му е било покрито с мека, пухкава козина.

Динозаври щрауси: Една група от динозаврите - ловци имали дълги вратове и клюнове. Приличали малко на големи птици, като днешните щрауси. Известни са с името динозаври щрауси. Те бягали бързо и преследвали гущери и насекоми.

Динозаврите щрауси могли да тичат по-бързо и от най-бързите атлети в света днес. Дългата им опашка помагала да пазят равновесие, докато тичат.

Тези динозаври не били толкова хищни, колкото другите динозаври-ловци. Бързо можели да избягат от по-големите динозаври.

ХИШНИЦИТЕ

Едни от най - свирепите месоядни динозаври били дромеозаврите или рапторите (т.е. хищниците). Те не били по-едри от другите месоядни, но били излючително опасни.

Например раптор, по-голям от днешния носорог.

Хищниците имали големи нокти, остри като бръснач и огромни зъби. Били доста съобразителни, с добро зрение и бягали бързо. Всичко това ги правело твъреде опасни машини за убиване.

Според специалистите рапторите нападали със смъртоносни скокове жертвата си. При решаващия скок, с голям замах на крайниците, те забивали нокти в плячката си.

Повечето динозаври имали люспеста кожа, но е възможно някои хишници да са били покрити с къса, пухкава козина. Други вероятно са имали дори пера. Учените предполагат, че рапторите с оперение са предшествениците на първите птици. Рапторът Синорнитозавър е скачал високо във въздуха, когато нападал друго животно. Той не е могъл да лети.

Рапторите (хищници) ловували на групи. Например велоцирапторите нападали много по-големи от тях тревопасни динозаври като тенонтозавъра.

ТИРАНОЗАВЪР РЕКС

ТИРАНОЗАВРИТЕ БИЛИ ОГРОМНИ МЕСОЯДНИ ДИНОЗАВРИ, КОИТО СЕ ПРИДВИЖВАЛИ НА ДВА КРАКА. НАЙ-ГОЛЯМ И ХИЩЕН СРЕД ТЯХ БИЛ ТИРАНОЗАВЪР РЕКС. ТОЙ БИЛ ПО-ВИСОК ОТ ДНЕШНИЯ СЛОН.

УЖАСНИТЕ ЧЕЛЮСТИ: ЗАХАПКАТА НА ТИРАНОЗАВЪР РЕКС БИЛА ПО-МОЩНА ОТ ТАЗИ НА ВСИЧКИ ЖИВОТНИ, ОБИТАВАЛИ ЗЕМЯТА ДО ДНЕС. ОГРОМНАТА МУ ПАСТ БИЛА ИЗПЪЛНЕНА СЪС СМЪРТОНОСНИ ЗЪБИ, ОСТРИ КАТО КИНЖАЛИ.

ПОНЯКОГА ТИРАНОЗАВРИТЕ СЕ БИЕЛИ ПОМЕЖДУ СИ.

.

ЛОВ ОТ ЗАСАДА: ТИРАНОЗАВЪР РЕКС БИЛ ТВЪРДЕ ТЕЖЪК, ЗА ДА ТИЧА БЪРЗО ПО ВРЕМЕ НА ЛОВ. ВМЕСТО ДА ПРЕСЛЕДВА ЖЕРТВАТА СИ, ТОЙ Я ИЗНЕНАДВАЛ.БЕЗШУМНО СЕ СКРИВАЛ НАБЛИЗО И ИЗНЕНАДВАЩО НАПАДАЛ С ШИРОКО ОТВОРЕНА ПАСТ.

ОСВЕН, ЧЕ ЛОВУВАЛ, РЕКС ЧЕСТО СЕ ХРАНЕЛ ИС МЪРША.

МАЛКИ ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ: ТИРАНОЗАВЪР РЕКС ИМАЛ НЕСЪРАЗМЕРНО КЪСИ ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ И ТОВА НЕ СПИРА ДА ОЗАДЪЧАВА УЧЕНИТЕ. ПРЕДНИТЕ КРАЙНИЦИ БИЛИ ТОЛКОВА КЪСИ, ЧЕ ТОЙ ДОРИ НЕ МОЖЕЛ ДА ДОСТИГА С ТЯХ УСТАТА СИ, КОЕТО ЗНАЧИ, ЧЕ НЕ БИ МОГЪЛ ДА ГИ ИЗПОЛЗВА ПРИ ХРАНЕНЕ. ДО ДНЕС НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЗА КАКВО СА МУ СЛУЖЕЛИ ТЕ.