Разред: Pelycosauria
Семейство: Сфенакодонтови
Род и вид: Dimetrodon Limbatus
Диметродонът си набавял успешно плячка благодарение на силната си захапка. С "гребена" на гърба регулирал телесната си температура, така можел да остава по-дълго активен и през деня.
Преди 280 млн. години животните от семейство Сфенакодонтови - например диметродонът - ловели растителноядни влечуги. Пеликозаврите били първите тероморфни влечуги, от които произлизат и днешните бозайници.
Размножаване
Въпреки, че не знаем нищо със сигурност, предполага се, че диметродонът е снасял яйца. Край фосилите на диметродони са намирани и вкаменени яйчени черупки, за които се смята, че произлизат от сродни видове, от които са открити много останки.
Начин на живот
Диметродонът бил едър, силен ловец, със страховити зъби и мощна челюст. Придвижвал се подобно на днешните гущери върху къси, обърнати настрани крака, но не бягал бързо. За разлика от по-ниските влечуги имал доста здрав гръбнак, така че тялото му да не се игъва настрани.
"Гребенът" му бил уникално явление сред тогавашните влечуги. Състоял се предимно от кожа, която свързвала дългите "бодли", излизащи от гръбначните прешлени.
Диметродонът вероятно е бил - подобно на днешните влечуги - животно с непостоянна температура на тялото. За регулирането й били използвани слънцето, сянката и може би водата. По този начин диметродонът още рано сутрин - когато другите влечуги били неподвижни и полека се затопляли - изправял гребен срещу слънцето, за да се загрее бързо, и тръгвал на лов за студени влечуги.
По-късно през деня търсел сянка, за да не прегрее. Вероятно е нагласял гребена си успоредно с падащите лъчи, за да отдава излишната топлина.
Храна и лов
В тесния череп на диметродона, зад челюстта била разположена силна мускулатура, скоято животното захапвало здраво. Зъбите били остри, с различна големина. С дългите предни зъби диметродонът прехапвал плячката - вероятно земноводни, влечуги и риби - както днешните лъвове и кучета с кучешките си зъби, и бързо я убивал. Пак с предните зъби държал плячката и вероятно я разтърсвал, за да я разкъса. Задните зъби били насочени назад, за да възпрепятстват изпускането на дребната плячка и да насочат едрите парчета месо към гърлото.
Името на диметродона има гръцки произход и означава "Двуделен зъб" (диметро - от две части и дон - "зъб").
Основни характеристики
Размери на тялото
Дължина: до 3 метра
телесна маса: около 500 кг.
Размножаване
Размножителен период: неизвестен
Брой яйца и мътене: неизвестно
Начин на живот
Активен ловец; хранел се със земноводни, влечуги и риби
Сродни видове: Други форми на същото семейство са били месоядните сауруси, които са приличали на диметодона, но не са имали плащ.
Класификация
Клас: Влечуги (Синапсиди)
Разред: Пеликозаври
Подразред: Еупеликозаври
Семейство: Sphenacodontidae
Подсемейство: Sphenacodontinae
Род и вид: Dimetrodon Limbatus
Място на откриване на фосилите: Най-много фосили на диметродони са открити в Тексас и Оклахома (САЩ). ВКаменелите находки датират от пермската епоха - преди 250 млн. години. ВКаменелостите се намират в тинести наноси на реките и блатата от влажния пояс. По тези места времето през цялата година било дъждовно, мусонно като в днешна Индия. Имало съответно и сух сезон, когато реките и езерата почти напълно пресъхвали.
Семейство: Сфенакодонтови
Род и вид: Dimetrodon Limbatus
Диметродонът си набавял успешно плячка благодарение на силната си захапка. С "гребена" на гърба регулирал телесната си температура, така можел да остава по-дълго активен и през деня.
Преди 280 млн. години животните от семейство Сфенакодонтови - например диметродонът - ловели растителноядни влечуги. Пеликозаврите били първите тероморфни влечуги, от които произлизат и днешните бозайници.
Размножаване
Въпреки, че не знаем нищо със сигурност, предполага се, че диметродонът е снасял яйца. Край фосилите на диметродони са намирани и вкаменени яйчени черупки, за които се смята, че произлизат от сродни видове, от които са открити много останки.
Начин на живот
Диметродонът бил едър, силен ловец, със страховити зъби и мощна челюст. Придвижвал се подобно на днешните гущери върху къси, обърнати настрани крака, но не бягал бързо. За разлика от по-ниските влечуги имал доста здрав гръбнак, така че тялото му да не се игъва настрани.
"Гребенът" му бил уникално явление сред тогавашните влечуги. Състоял се предимно от кожа, която свързвала дългите "бодли", излизащи от гръбначните прешлени.
Диметродонът вероятно е бил - подобно на днешните влечуги - животно с непостоянна температура на тялото. За регулирането й били използвани слънцето, сянката и може би водата. По този начин диметродонът още рано сутрин - когато другите влечуги били неподвижни и полека се затопляли - изправял гребен срещу слънцето, за да се загрее бързо, и тръгвал на лов за студени влечуги.
По-късно през деня търсел сянка, за да не прегрее. Вероятно е нагласял гребена си успоредно с падащите лъчи, за да отдава излишната топлина.
Храна и лов
В тесния череп на диметродона, зад челюстта била разположена силна мускулатура, скоято животното захапвало здраво. Зъбите били остри, с различна големина. С дългите предни зъби диметродонът прехапвал плячката - вероятно земноводни, влечуги и риби - както днешните лъвове и кучета с кучешките си зъби, и бързо я убивал. Пак с предните зъби държал плячката и вероятно я разтърсвал, за да я разкъса. Задните зъби били насочени назад, за да възпрепятстват изпускането на дребната плячка и да насочат едрите парчета месо към гърлото.
Името на диметродона има гръцки произход и означава "Двуделен зъб" (диметро - от две части и дон - "зъб").
Основни характеристики
Размери на тялото
Дължина: до 3 метра
телесна маса: около 500 кг.
Размножаване
Размножителен период: неизвестен
Брой яйца и мътене: неизвестно
Начин на живот
Активен ловец; хранел се със земноводни, влечуги и риби
Сродни видове: Други форми на същото семейство са били месоядните сауруси, които са приличали на диметодона, но не са имали плащ.
Класификация
Клас: Влечуги (Синапсиди)
Разред: Пеликозаври
Подразред: Еупеликозаври
Семейство: Sphenacodontidae
Подсемейство: Sphenacodontinae
Род и вид: Dimetrodon Limbatus
Място на откриване на фосилите: Най-много фосили на диметродони са открити в Тексас и Оклахома (САЩ). ВКаменелите находки датират от пермската епоха - преди 250 млн. години. ВКаменелостите се намират в тинести наноси на реките и блатата от влажния пояс. По тези места времето през цялата година било дъждовно, мусонно като в днешна Индия. Имало съответно и сух сезон, когато реките и езерата почти напълно пресъхвали.
No comments:
Post a Comment