През юрския период Северна Америка се намирала близо до Европа. Атлантическия океан, който сега ги разделя, тогава още не се е бил образувал. Нямало я връзката между Северна и Южна Америка, която съществува днес. В полярните земи - сегашните Канада и Аляска, все още нямало сняг и лед, даже през зимата. Климатът навсякъде бил горещ. Сушата била покрита с пищна растителност - гинко, папрати, иглолистни. Изобилието на храна довело до появата на много видове гигантски растителноядни зауроподи. Земята се тресяла от стъпките им.
Зауроподите били с малка глава, дълъг врат и дълга опашка, с подобно на бъчва тяло и крака като на слон. За да напълнят огромния си търбух, те прекарвали цял ден, поглъщайки листа. Засега са открити само няколко фосили на сеизмозавър.
Но ако той е приличал по строежа на тялото на останалите добре познати зауроподи, като диплодока например, тогава се оказва, че е бил още по-дълъг от него - близо 40 метра, или с други думи - колкото ширината на едно футболно игрище. Името сеизмозавър буквално означава "гущер, който тресе земята".
Поради горещия климат и обилните дъждове голяма част от Северна Америка била покрита с блата. Диплодокът и по-късият, но по-тежък апатозавър се хранели с листата от върховете на дърветата.
Стегозавърът имал костни плочи по гърба си. Предполага се , че те поглъщали слънчева топлина, за да може с отдадената от тях енергия стегозавърът да остане по-дълго време активен. Удряйки с въоръжената си с остри шипове опашка, той се бранел от свирепия двурог хищник цератозавър.
Страшилището на късната юра (преди 150 милиона години) бил алозавърът. Този едър хишник достигал дължина 11 метра и тежал приблизително два тона. Зъбите му били, колкото човешка ръка. Тичал по-бързо дори от шампион по лека атлетика. Алозавърът преследвал едра плячка - като 20 тонният зауропод камаразавър. По-дребните хишници, сред които и орнитолестесът, се задоволявали с останките от неговот пиршество или пък ловели гущери, жаби и насекоми.
No comments:
Post a Comment