Живот на сушата

В продължение на милиони години на сушата нямало живот. Първите растения се появили преди 440 милиона години.

Първите сухоземни растения: Първите растения на сушата се нуждаели от много вода, за да оцелеят. Те се развивали във влажни, блатисти местности близо до морето. По-късно растенията се приспособили за живот в по-сухи метса и постепенно се разпространили по цялата суша.

Сухоземните животни: Растенията, които се появили на сушата осигурили храна за животните. Едни от първите сухоземни, били змиите, стоножки, паяци и насекоми.

Гигантоскорпио е скорпион с размерите на днешно куче. Притежавал е огромно жило на върха на опашката си.

Гори в блатата

Преди 350милиона години огромни части от Земята били покрити с блата. Тези влажни места били благоприятни за развитието на растенията. Появили се огромни гори от гигантски дървета.

Блатни животни: Огромни буболечки и паяци обитавали гората. Гигантските водни кончета прелитали между дърветата - това са първите същества с криле. В горите живеели и много земноводни.

На илюстрацията в дясно са показани растения и животни в блатисите гори.
Огромните паяци плетат мрежи, в които ловят насекоми.
Офидерпетомът е земноводно, подобно на змия.

Диплокаулусът е земноводно със странни перки на главата.
На снимката долу:
Дърветата са далеч по-високи от съществуващите днес. Някои са извисявали на височина 12-етажна сграда.
Меганевра-водно конче с размерите на чайка.

Първите влечуги

Преди около 300 милиона години на Земята се появили влечугите. Дотогава животните трябвало да прекарват част от живота си във водата. Влечугите обаче били приспособени да живеят през цялото време на сушата.

Какво представлява влечугото? Те съществуват и днес. Имат твърда, люспеста кожа и са студенокръвни. Това означава че телата им не произвеждат топлина, а се нуждаят от топлината на Слънцето, за да се сгреят и да придобият енергия. Костенурките и гущерите например са влечуги.

В ляво-горе е игуаната, живееща в Южна Америка. Всички влечуги снасят яйца.

Най-различни влечуги: Някои праисторически влечуги излгеждали като днешните си роднини, други били съвсем различни. Едни били големи и силни, други-дребни и немощни. Някои се хранели с растения, други- с животни.

В дясно на снимката:

Мосчопс бил тревопасно влечуго, голямо колкото днешен хипопотам.

Малките са Ликанопси - дребни, бързоподвижни,които ловували на групи.

Диметродонът - имал огоромен израстък на гърба, като корабно платно с кости и кожа. Възможно е чрез него да е улавял и задържалтоплината на Слънцето.

Той е бил хищник, имал е остри зъби, с които е разкъсвал жертават си.

Първите динозаври

Появата на динозаврите: Първите динозаври се появили на Земята преди 225 милиона години. Всъщност това били нов вид влечуги. Живот на планетата датира отпреди повече от 3 милиарда години. Различни видове растения и животни са се появали, а след това са изчезвали без следа. Изминалото време е разделено на периоди. Динозаврите са живели през триас, юра и креда. По време на тези периоди Земята също се е променяла . На нейната повърхност се появявали и изчезвали цели планини. Океани и морета наводнявали сушата, след което отново се отдръпвали. Даже огромните контитенти се придвижвали - макар и бавно.

Дълги крака: Динозаврите имали много по-дълги крака от повечето праисторически влечуги. За някои от тях това било предимство-можели да тичат по-бързо.

Първите месоядни: Те се движели много бързо. Хранели се с месо, Имали къси, силни предни крайници с остри нокти, с които нападали другитр животни. В началото влечуги...

Хереразавърът е един от пърите динозаври. Бил е месоядно, голямо колкото днешен кон. Зъбите му имали формата на нож и с тях сякаш нарязвал храната си.

Първите тревопасни: Имало и динозаври, които се хранели с растения. Те били по-едри от месоядните и живеели на групи и стада. Тревопасните се движели на 4 крака, но можели да се изправят на задните си крайници, за да допстигат листата на високите дървета.

В дясно на снимката:

Това е платеозавър, един от първите растителноядни динозаври. От върха на муцуната до опашката той е дълъг, колкото четирима души, легнали един след друг.

Имали са уста подобна на клюн, с която листата се сдъвкват. Нокти за захващане към дървото.

Триаски период

Ерата на динозаврите започва с триаския период - преди 251-200 милиона години. По това време сушата на Земята е едно цяло - един общ контитент - Пангея. Той бил заобиколен от огромна водна площ - от праокеанът Панталаса. Тъй като нивото на водата не било постоянно, очертанията на сушата също се променяли. Затова и континентите изглеждат различно на съвременните карти. През триаския период Индия била разположена между Африка и Антарктика.

Климатът през триас бил горещ и сух почти навсякъде. Голяма част от повърхността на Земята била скалиста и покрита с пясък, виреела единствено жилава растителност. В такива условия се появили първите динозаври. Възможно е те да са еволюирали от някои дребни влечуги като еупаркерията. В Южна Америка преди близо 250 милиона години живеел хереразавърът - бърз триметров хищник с остри зъби. Риоджазавърът пък бил еднотонов растителнояден великан.

Динозаврите населили Европа през късния триас - преди 200 милиона години. Един от най-големите сред тях бил платеозавърът, чиято дължина от муцуната до края на опашката стигала 8 метра. Платеозавърът бил растителнояден. Имал дълга шия и миролюбив характер, освен когато го нападал свирепия орнитозух. Този орнитозух не бил динозавър, а принадлежал към групата на по-древните влечуги - текодонти. Салтопусът бил твърде дребен, за да заплашва платеозавъра. Затова пък настървено преследвали насекоми и червеи. Летящите влечуги, наричани птерозаври, като одиморфодона например, също се появили за първи път през триаса.

Преди 225 милиона години Северна Америка вече била обитавана от динозаври. Дългият три метра целофизис едва стигал метър височина. Той бил тънък и жилав. ТИчал бързо, благодарение на здравите си задни крака. Вкаменелости на стотици динозаври от този вид са открити в местността Гоуст Ранч в Ню Мексико, САЩ. Предполага се, че те са измрели там едновременно при внезапно наводнение.

Юрски период

По време на юрския период, преди 200-144 милиона години, огромният континент Пангея се разкъсал на два континента - Лавразия на север и Гондвана на юг. С движението на континентите климатът също се променял и в по-голямата част от сушата ставал все по-топъл и влажен. Растителността избуяла, а в резултат на това някои видове растителноядни динозаври достигнали огромни размери.

През юрския период се появила нова група месоядни динозаври - така наречените раптори (като 5 метровия ютараптор). На всеки крак рапторите имали голям закривен нокът, с който разкъсвали жертвите си. В небето летели птерозаври, като едрия птеродактил.

Едни от най-големите динозаври през юрския период живеели в Африка. Сред тях е и брахиозавърът. Той бил тежък повече от 10 слона. Дългата му шия и високите предни крака биха му позволили да надникне иззад 5 етажна сграда! Брахиозаврите имали малки, остри зъби, с които късали клонки и листа.

Африканският кентрозавър бил по-малък, но по-добре защитен. По гърба си имал костни плочки и щипове. Шиповете стърчали и от края на опашката му, така тя му служела като опасно оръже. По тегло и размер кентрозавърът е почти колкото една голяма семейна кола. Той принадлежал към групата на стегозаврите. Също като брахиозаврите, и кентрозавъра бил растителнояден, но пасял само растящите ниско над земята листа.

Диплодокът е един от най-дългите динозаври-достига цели 27 метра. Също като брахиозавъра той принадлежал към групата на зауроподите и живеел в Северна Америка по време на юрския период. Предполага се, че използвал опашката си, за да се брани от своите врагове. Зъбите му приличали на тъпи колчета и били не по дълги от човешки пръст. те вероятно служели като гребло, с което откъсвал листата.

Северна Америка през юрски период

През юрския период Северна Америка се намирала близо до Европа. Атлантическия океан, който сега ги разделя, тогава още не се е бил образувал. Нямало я връзката между Северна и Южна Америка, която съществува днес. В полярните земи - сегашните Канада и Аляска, все още нямало сняг и лед, даже през зимата. Климатът навсякъде бил горещ. Сушата била покрита с пищна растителност - гинко, папрати, иглолистни. Изобилието на храна довело до появата на много видове гигантски растителноядни зауроподи. Земята се тресяла от стъпките им.

Един от едрите хишници през ранната юра бил дилофозавърът. На главата си той имал двоен гребен от дъговидни кости.

Зауроподите били с малка глава, дълъг врат и дълга опашка, с подобно на бъчва тяло и крака като на слон. За да напълнят огромния си търбух, те прекарвали цял ден, поглъщайки листа. Засега са открити само няколко фосили на сеизмозавър. Но ако той е приличал по строежа на тялото на останалите добре познати зауроподи, като диплодока например, тогава се оказва, че е бил още по-дълъг от него - близо 40 метра, или с други думи - колкото ширината на едно футболно игрище. Името сеизмозавър буквално означава "гущер, който тресе земята".

Поради горещия климат и обилните дъждове голяма част от Северна Америка била покрита с блата. Диплодокът и по-късият, но по-тежък апатозавър се хранели с листата от върховете на дърветата.

Стегозавърът имал костни плочи по гърба си. Предполага се , че те поглъщали слънчева топлина, за да може с отдадената от тях енергия стегозавърът да остане по-дълго време активен. Удряйки с въоръжената си с остри шипове опашка, той се бранел от свирепия двурог хищник цератозавър.

Страшилището на късната юра (преди 150 милиона години) бил алозавърът. Този едър хишник достигал дължина 11 метра и тежал приблизително два тона. Зъбите му били, колкото човешка ръка. Тичал по-бързо дори от шампион по лека атлетика. Алозавърът преследвал едра плячка - като 20 тонният зауропод камаразавър. По-дребните хишници, сред които и орнитолестесът, се задоволявали с останките от неговот пиршество или пък ловели гущери, жаби и насекоми.

Европа през юрски период

През юрския период континентът Европа изглеждал съвсем различно. Той бил покрит с плитки морета, езера и тресавища. Само отделни места, като Шотландия, Франция и Испания, се намирали над водата. Тази среда не била подходяща за живот на много от динозаврите. Затова пък топлите и плитки води били отлична среда за запазването на много животни във формата на фосили. Техните трупове се разлагали във водата, а костите и другите твърди части на тялото потъвали на дъното. Там, покрити с пясък, тиня или наноси, те постепенно се превръщали в камък.

По размер скелидозавърът се доближава до днешния крокодил. Неговите фосили са отпреди 200 милиона години, от ранната юра. Вкаменелостите му са открити в Англия, в СЕВЕРНА АМЕРИКА и ИЗТОЧНА АЗИЯ. Скелидозавърът бил динозавър с броня. Остри люспи покривали гърба му от главата до опашката, а от двете си страни имал конусовидни шипове. Тази броня го предпазвала от месоядните динозаври. В небето летели птерозаври като диморфодона, а после през късната юра, и рамфоринхуси.

През късната юра 155-150 милиона години, много и различни видове динозаври бродели из Европа. Огромният месояден мегалозавър преследвал дори по-едрия от него тревопасен цетиозавър, дълъг 15 метра. Имало и дребни растителноядни динозаври, по-малки и от метър, като ениходона.

Археоптериксът е една от първите птици, които са ни известни. Неговите останки от късния юра са открити в скалите на Южна Германия. Той е имал заострен, покрит със зъби клюн, дълга костна опашка и дори нежна перушина. Повечето специалисти са убедени, че птиците са прозилезли от дребни динозаври. Скелетът на бързия месояден динозавър компсогнатус, дълъг само метър, е много близък по строеж до скелета на археоптерикса. И компсогнатуса е живял в Южна Германия по същото време - преди 150 милиона години.

Азия през юрски период

През юрския период в Азия гъмжало от динозаври. По онова време континентът обаче не бил толкова голям като днес. Моретата заливали обширни територии, а Индия изобщо я нямало. Тя все още се намирала твърде далече - близо до Африка. Трябвало да минат милони години, за да се премести на мястото, където е сега. Днес Азия и Европа се срещат при Урал, но през юрския период били разделени от тесен пролив.

Свирепият и силен хишник от Китай - янгуанозавърът, бил дълъг 9 метра. Предполага се, че негова плячка най-често ставал масивният зауропод евхелопус.

В средата на юрския период динозаври обитавали и Източна Азия. Май-едри сред тях били гигантските маменхизавър и още един зауропод - шунозавърът, който имал остри шипове в края на опашката, с които разгонвал враговете си. Тохуангозавърът бил подобен на стегозавъра и достигал дължина до 7 метра. Шиповете по гърба и опашката му го предпазвали от смъртоносния янгуанозавър. Дребният ксиаозавър се криел из шубраците, където се прехранвал с папрати и други растения.

Дългият 4 метра хуянгозавър обитавал днешен Китай в средата на юрския период. Той е предшественик на стегозавъра. Имал остри плочи и шипове по протежение на гръбначния стълб и опашка. По-късно стегозаврите се разселили и по други континенти.

Маменхиазавърът е кръстен на китайската река Мамен, където за първи път са открити останки от този вид. С дължина 25 метра и тегло 25 тона този зауропод е един от най-големите познати до сега динозаври. Той е живял преди 160 милиона години и има най-дългия врат сред животинските видове на Земята - 15 метра. В края на юра повечето зауроподи изчезнали. Само няколко вида оцелели и през креда.

Креден период

По време на перода креда (преди 144-65 милиона години) настъпило окончателното разпадане на двата суперконтинента Лавразия и Гондвана. По-голямата част от повърхността на Северна Америка и Европа била покрита от просторни, но плитки морета. На тяхното дъно тогава се образували варовикови скали, откъдето идва и името на този период ("креда" е старата дума за варовик). Климатът също постепенно се променял - ставал все по-студен и сух.

През периода креда живеели още по-многобройни и големи месоядни динозаври. Един от най-странните сред тях бил спинозавърът. На гърба си той имал голямо кожено ветрило. Неговите останки в Северна Америка са отпреди 100 милиона години. Карнотавърът обитавал по същото време Южна Америка. Вероятно той е преследвал амаргозавъра - необичаен на вид зауропод с шипове по гърба.

Хадрозаврите - динозаврите с "патешкиа човка", са наречени така заради горната им челюст, която е широка и плоска като човката на патица. Някои от тях имали различни образувания от кухи кости върху главата, с помощта на които вероятно издавали различни звуци, както правел коритозавърът например. Ламбеозавърът и едмонтозавърът пък имали кожест гребен върху носа.

При разделянето на континентите различни видове динозаври останали откъснати от представителите на собствения си вид и започнали да се развиват в зависимост от условията на региона, който обитавали. Това е причината за появата на много нови и разнообразни видове през периода креда.

Минми бил анкилозавър (динозавър с броня). Той се хранел с растящите ниско листа. Не надхвърлял 3 метра дължина - много под размера на останалите анкилозаври. Името му произлиза от мястото, където са открити фосили от този вид - Минми Кросинг, Австралия.

Северна Америка през периода креда

В периода креда Северна Америка се отделила от Европа и Южна Америка, но все оюе оставала свързана с Азия. Климатът бил по-топъл от днешния, а Северният Ледовид океан, който сега е скован в ледове, тогава не бил замръзнал.

Северна Америка била разделена на няколко големи острова посредством топли и плитки морета. Западният вътрешен канал разделял континента по дължина и се простирал от днешната река Хъдсън на север до сегашния Мексикански залив на юг. Сушата вече била покрита с цъфтящи широколистни растения. Имало и обширни иглолистни гори.

Името дейнонихус означав "ужасяващият нокът". Този хишник имал силни челюсти с остри като бръснач зъби. Но неговото истински смъртоносно оръжие бил големият, извит като сърп нокът - по един на всеки от задните крайници. Изправен, дейнонихусаът достигал човешки бой. Когато няколко от тези хищници ловували заедно, те можели да повалят много по-едра от собствения си размер плячка.

В небесата на креда са властвали гигантски птерозаври - птеранодон и кецалкоатъл.

Трицератопсът бродел из лесовете на стада. Главата и вратът му били защитени с яка от здрава кост, а трите големи рога на главата му представлявали отлична защита срещу атаките на месоядните динозаври.

Тиранозавърът имал остри като трион зъби, дълги до 18 см. Той предледвал жертвите си и ги повалял с помощта на краката или челюстите си. Неговите слаби предни крайници му служели да притиска плячката, докато я довърши с нокти и зъби.

Паразауролофусът имал на главата си извит назад гребен от цилиндрична кост, стигащ до 2 метра дължина. Костта била куха и най-вероятно превръщала звуците, които издава, в силно мучене. Пахицефалозавърът имал куполовидна глава. Здравата кост на черепа вероятно му е служела като шлем в битките с другите мъжки от вида.

Евоплоцефалусът бил защитен с броня от дебели костни плочки. От главата и гърба му стърчели и конусовидни шипове. Даже веждите му били от кост. А в края на опашката му имало костна топка, с която се отбранявал.

Европа през периода креда

Днес в Европа има два големи острова - Великобритания и Ирландия. По време на периода креда обаче тя била съставена от множество острови, заобиколени от плитки морета. Единствено хълмовете на деншния Скандинавски полуостров на север се издигали над водата. Почти цяла Югоизточна Европа била потопена. Освен това на мястото на сегашната планина Урал, която свързва Европа и Азия, тогава имало пролив.

По островите в Европа възникнали много нови динозаври. Някои от тях се прехранвали с новопоявилите се цъфтящи растения.

Днес по света съществува огромно разнообразие от дребни тревопасни бозайници. По времето на креда видовото разнообразие също е впечатляващо, с тази разлика, че тогава дори дребните тревопасни са били динозаври, като хипсилофодона например. Той бил дълъг 2 метра, а на височина трябва да е стигал до кръста на човек. Вероятно хипсилофодоните са се движели на групи, прехранвайки се с листа и папрати.

Изменение има и при птерозаврите. Опашките им вече не се влачели след тях, а били съвсем къси. Размахът на крилата на криоринхуса стигал 5 метра.

Преди 120 милиона години из земите на днешна Южна Англия бродел страховитият хищник барионикс. Той бил дълъг 10 метра и тежал 2 тона. Дългите му челюсти били снабдени с ред малки, но остри зъби, предназначени да ловят дребна и хлъзгава плячка, каквато е рибата. Предполага се, че той я е загребвал с помощта на големите си извити нокти. Дребният хипсилофодон бягал надалче от огромния хищник, докато стадата игуанодони продължавали спокойно да хапват листа от дърветата.

Игуанодонът бил голям и силен растителнояден динозавър с дължина близо 9 метра и тегло почти 5 тона. Негови фосили са открити с хиляди из цяла Европа, включително в Англия, Германия и Испания. На всеки пръст той имал остри шипове, с които пробождал враговете си, най-страшен от които бил акрокантозавъра.

Азия през периода креда

По време на периода креда сухоземните територии на нашата планета били наполовина по-малко отколкото днес. Океаните заемали много повече място от сега. Най-големият континент - Азия, обхващал по-голямата част от сушата. На юг от Азия, където днес се издига планината Хималаи, е имало верига от хълмисти острови и лагуни. Повечето останки от динозаври от този период са открити в Монголия и Китай.

Все повече птици летели в небето. Сред тях е и дребният като врабче синорнис. Птерозаврите обаче били значително по-големи. Размахът на крилата на дзунгариптеруса надвишавал 3 метра.

.

Наименованието "овираптор" означава "крадец на яйца". Когато вкаменелостите на този вид били открити в Монголия, около тях намерили яйчени черупки. Тогава учените предположили, че овирапторите се хранели с яйцата на останалите донозаври, но днес специалистите са склонни да приемат, че откритият овираптор е умрял в собственото си гнездо.

Днес по-голямата част от Монголия е суха, дтудена и ветровита. Преди 80 милиона години тя също е била относително суха, но малко по-топла. Покрития с броня динозавър сайчания, подобен на танк, с дължина 6 метра, се хранел с ниски растения. Той бил готов здравата да удари всеки хищник с оформения като чук край на своята опашка.

Протоцератопсът охранявал гнездото си от набедения като крадец на яйца овираптор. А най-бързият бегач по онова време бил щраусоподобният галимимус.

.

Една удивителна находка на група фосили сред пясъците на Източна Азия показва смъртоносна схватка между два динозавъра, състояла се преди 80 млн. години. Протоцератопсът е братовчед на трицератопса. Имал големината на прасе. Той е бил нападнат от свирепия хищник велосираптор, но и двата противника намерили смъртта си в тази схватка.

.

Едни от най-странните динозаври са така наречените щраусови динозаври, сред които е и галимимусът. По размер и устройство на тялото те много напомнят днешните щрауси. Различават се по дългата костна опашка и покритата с люспи, вместо с пера, кожа. Щраусовите динозаври били родени бегачи и развивали много висока скорост. Тяхната дълга и източена муцуна приличала на клюн. Повечето от тях и зобщо нямали зъби.

Динозаври ловци

Съществували различни видове месоядни динозаври.Някои били огромни, други дребни като котки.Всички те обаче седвижели на задните си крака и били отлични ловци.

Снимката в ляво: Спинозавърът бил с удължени челюсти, като на крокодил. Вероятно се хранел с риба, която ловял в реките.

Копсогнатусът бил един от най-дребните месоядни динозаври. Ловувал насекоми и други дребни животни.

Бързи и смъртоносни: Един от най-свирепите хищници в праисторичвския свят е бързоподвижният динозавър, наричан коелофизис. Тялото му било тънко, с леки кости, т.е. нямало никакв пречка да тича много бързо.

Коелофизисът нападал изненадващо бързо враговете си. Разкъсвал плячката си със смъртоносно опасните си нокти и зъби.

Мътене на яйца: Месоядните динозаври като овираптора се грижел за яйцата си подобно на птица. Той лежал върху тях, докато се излюпят.

Предполага се, че тялото му е било покрито с мека, пухкава козина.

Динозаври щрауси: Една група от динозаврите - ловци имали дълги вратове и клюнове. Приличали малко на големи птици, като днешните щрауси. Известни са с името динозаври щрауси. Те бягали бързо и преследвали гущери и насекоми.

Динозаврите щрауси могли да тичат по-бързо и от най-бързите атлети в света днес. Дългата им опашка помагала да пазят равновесие, докато тичат.

Тези динозаври не били толкова хищни, колкото другите динозаври-ловци. Бързо можели да избягат от по-големите динозаври.