Живот на сушата

В продължение на милиони години на сушата нямало живот. Първите растения се появили преди 440 милиона години.

Първите сухоземни растения: Първите растения на сушата се нуждаели от много вода, за да оцелеят. Те се развивали във влажни, блатисти местности близо до морето. По-късно растенията се приспособили за живот в по-сухи метса и постепенно се разпространили по цялата суша.

Сухоземните животни: Растенията, които се появили на сушата осигурили храна за животните. Едни от първите сухоземни, били змиите, стоножки, паяци и насекоми.

Гигантоскорпио е скорпион с размерите на днешно куче. Притежавал е огромно жило на върха на опашката си.

Гори в блатата

Преди 350милиона години огромни части от Земята били покрити с блата. Тези влажни места били благоприятни за развитието на растенията. Появили се огромни гори от гигантски дървета.

Блатни животни: Огромни буболечки и паяци обитавали гората. Гигантските водни кончета прелитали между дърветата - това са първите същества с криле. В горите живеели и много земноводни.

На илюстрацията в дясно са показани растения и животни в блатисите гори.
Огромните паяци плетат мрежи, в които ловят насекоми.
Офидерпетомът е земноводно, подобно на змия.

Диплокаулусът е земноводно със странни перки на главата.
На снимката долу:
Дърветата са далеч по-високи от съществуващите днес. Някои са извисявали на височина 12-етажна сграда.
Меганевра-водно конче с размерите на чайка.

Първите влечуги

Преди около 300 милиона години на Земята се появили влечугите. Дотогава животните трябвало да прекарват част от живота си във водата. Влечугите обаче били приспособени да живеят през цялото време на сушата.

Какво представлява влечугото? Те съществуват и днес. Имат твърда, люспеста кожа и са студенокръвни. Това означава че телата им не произвеждат топлина, а се нуждаят от топлината на Слънцето, за да се сгреят и да придобият енергия. Костенурките и гущерите например са влечуги.

В ляво-горе е игуаната, живееща в Южна Америка. Всички влечуги снасят яйца.

Най-различни влечуги: Някои праисторически влечуги излгеждали като днешните си роднини, други били съвсем различни. Едни били големи и силни, други-дребни и немощни. Някои се хранели с растения, други- с животни.

В дясно на снимката:

Мосчопс бил тревопасно влечуго, голямо колкото днешен хипопотам.

Малките са Ликанопси - дребни, бързоподвижни,които ловували на групи.

Диметродонът - имал огоромен израстък на гърба, като корабно платно с кости и кожа. Възможно е чрез него да е улавял и задържалтоплината на Слънцето.

Той е бил хищник, имал е остри зъби, с които е разкъсвал жертават си.