Как се образуват имената на динозаврите?

Какво означава ДИНОЗАВЪР?

Идва от гръцки "deinos" - страшно голям и "sauros" - гущер (влечуго). За това в превод думата ДИНОЗАВЪР означава - СТРАШНО ГОЛЯМ ГУЩЕР. Името динозавър го дава английският биолог сър Ричард Оуен през 1842 година.

Всеки динозавър намиран от тогава до днес е получавал уникално име. Имената им се дават най-често от откривателите, палеонтолози. Някои кръщават новооткрития динозавър на себе си или на някой друг човек - Lambeosaurus на Lawrence Lambe. Други на мястото на което е открит - Albertosaurus на Алберта, Канада. Или използват от латински или гръцки наименования описвайки как е изглеждал - Трицератопс - имал е три рога на главата си.

Още за това как се образуват имената на различни динозаври: Zoom dinosaurs

Стегозаври

Разред: Птицетазови динозаври

Семейство:Стегозаври

Род и вид: Stegosaurus stenops




Стегозавърът е динозавър с гребеновидни плочки на гърба и се числи към едно от семействата на динозаврите с твърда броня, живели преди 170 милиона години на Земята.

Има основание да се предполага, че въпреки страшната си външност стегозавърът е бил мирно тревопасно. Вместо да разчита на силата си, той вероятно е предпочитал сигурността на стадото.

Характерни особености:
Поради двете редици костни плочи по дължината на гърба си стегозавърът лесно може да се разпознае сред другите видове динозаври.
Гребеновидните плочки, с дължина до 60 см, дават основание за много предположения. Повечето от изследователите на древните животни смятат, че плочите са били покрити с рогов слой и са представлявали част от защитното въоръжение на животното. Други са на мнение, че стегозавърът е използвал плочките за регулиране на телесната си температура.
Обърнати към слънцето, покрити с кожа, богати на кръвоносни съдове (а не рогов слой) плочки стопляли кръвта на животното. Скривайки се от слънцето, динозавърът е могъл да разхлади тялото си.
Стегозавърът не е най-големият динозавър, но шестметровотo му тяло е внушително. Дължината на предните му крайници е наполовина от тази на задните, но пак ги е ползвал при движението.
Главата на стегозавъра е била с размер около 45 см и се е намирала близо до земята, благодарение на което е можел да пасе и ниско растящи растения. Мозъкът му е бил много малък, не по-голям от топка за голф.

Местообитание:
Стегозавърът е живял преди 170 млн. години на земно образувание, което се е намирало на територията на Северна Америка. По времето на стегозаврите климатът там е бил топъл, почти тропичен, което вероятно е създавало идеални условия за живот на тревопасното животно.
На пръв поглед растителният свят на онази епоха може да се оприличи на тропичната джунгла, независимо че много растителни видове ги е нямало, не са съществували и цъфтящи растения. Вероятно най–разпространени са били цикасовите (голосеменни палмообразни растения), папратите и иглолистните растения.

Хранене:
Стегозавърът е бил тревопасен и се е хранел с различни растения. Благодарение на субтропичния климат на Северна Америка в родината на стегозавъра растителността е била богата.
От скелетите, открити при разкопки, може да се заключи, че е имал силна гръбна мускулатура, свързана посредством костни удължения с тази и опашката така, че да се изправя и да яде листата на дърветата. В същото време не е бил достатъчно приспособен към растителноядството, понеже е имал малки и слабо развити кътници. Вероятно е гълтал камъни за раздробяването на храната, съдържащи жилави влакна.

Размножаване:
Изследването на стегозаврите е интересно, понеже неизвестностите около тях са много. Нищо чудно да добием нови знания за тях – чрез изследване на находки.
Знаем, че много от динозаврите – вероятно и стегозаврите са снасяли яйца със сравнително малки размери в плитки дупки, издълбани от тях. Дупките покривали с пясък, а яйцата се мътели бавно на слънчева топлина. След излюпването малките се развивали бързо, за да избегнат набезите на животни, хранещи се с яйца. Малките стегозаври вероятно са растели сред стадото, където са били защитени. Вероятно и стегозаврите като другите стадни животни, са водели битка за правото да се чифтосват и за поста водач на стадото. Борбата им се е изразявала в заплашителни движения и демонстрация на сила без да е борба на живот и смърт.

Врагове:
Стегозавърът е бил кротко тревопасно животно и вероятно често е ставал жертва на месоядни динозаври като Tyrannosaurus rex например.
Стегозавърът се е движел тромаво, двете му страни и крайниците предлагали идеална възможност за атакуване. Тъй като не е можел да бяга бързо на два крака, вероятно про нападение е оставал на място и е рамахвал бодливата си опашка за защита.
Двата чифта бодли на опашката са били дълги близо метър. Някои родствени на стегозавъра видове са имали четири чифта бодли на опашката. Бодлите вероятно са били покрити с рогов слой.

Морски влечуги

ДОКАТО НА ЗЕМЯТА ЖИВЕЕЛИ ДИНОЗАВРИТЕ, ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ВЛЕЧУГИ ОБИТАВАЛИ МОРЕТАТА

Плиозаврите били най-големите измежду всички морски влечуги. Може да ги наречем морските великани. Тези хищни великани имали огромна челюст , пълна с остри зъби. Лиоплевродонът е гигантски плиозавър. Най-грамадните челюсти сред всички животни, съществували някога, били именно неговите.

Плезиозаврите дишали въздух. Повечето морски създания можели да дишат под водата. Но морските влечуги се нуждаели от атмосферен въздух, за да оцелеят. От време на време те излизали на повърхността и поемали въздух.

ИХТИОЗАВРИТЕ били морски влечуги, наподобяващи днешните делфини. Те плували леко и бързо. Придвижвали се чрез движения на опашката. Те използвали перките си, за да променят посоката си на движение, докато плували в океана.

Ихтиозавър (Ichthyosaurus) е голямо морско влечуго от палеозоя, изчезнал малко преди преминаването креда–терциер. Подобен е по форма (а вероятно и по поведение) на съвременните големи океански хищни риби (риба тон, риба меч). Той има най-развито зрение от всички съществували някога гръбначни. Диаметъра на окото достига 25 см.

Ихтиозаврите са живораждащи, като размера на малкото е голям, както при съвременните китове. За разлика от китовете, обаче са разчитат основно на зрението си (а не на слуха).

Придвижване и дишане: Не е изяснена техниката на плуване на ихтиозаврите, по-специално съчетаването на плуване с дишане. Подобните им по форма риби (едри скумриеви) дишат с хриле и не се налага да излизат от дълбоките водни слоеве. Съвременните делфини използват специална техника на плуване — редуват плуване в дълбокия слой (2–3 метра под вода) с излитане над вода, за да дишат. От енергийна гледна точка тази техника е оптимална за животни с подобни размери, дишащи атмосферен въздух (използва се и от съвременните пингвини). За да я прилагат, ихтиозаврите би трябвало да плуват легнали на една страна, което е съмнително. Другата хипотеза е, че при бързо плуване те не дишат, което е характерно за влечугите (страничните извивания на гръбнака блокират цикъла вдишване-издишване). Ако е така, те биха били способни само на краткотрайни периоди на висока активност и не биха били конкурентни на съвременните едри океански хищници — делфини, акули и едри скумриеви.

Освен морски влечуги, съществували и ракообразни морски създания с черупки-амонити (в дясно). Влечугото - наричаме пелонеустес, гмуркал се е на голяма дълбочина в моретата.



ПЛЕЗИОЗАВРИ

Разред: Плезиозаври
Семейство: Плезиозавроподобни
Род и вид: Plesiosaurus dolichodeirus
Размери на тялото: Дължина- 3-5 метра; телесна маса - неизвестна.

Плезиозаврите са живели преди 200 милиона години; плували с четирите си крайника, като с големи весла. С острите си зъби улавяли в смъртоносна хватка дребни водни жиовтни. Плезиозаврите ги наричаат още „морски змейове”, към които спадат и подобните на делфини ихтиозаври и други морски влечуги. Обитавали моретата преди 210-265 млн. години, докато динозаврите владеели сушата.

Характерни черти:

За първи път плезиозаври са били описани през 1821 година в музея в Бристол от двама изследователи-любители. Учените изследвали ихтиозаврите и междувременно попаднали на особени кости. Направили извод, че са останки от друг вид животни. Предположението им било потвърдено през 1824 г. От известната изследователка Мари Анинг, която се занимавала с вкаменелости и открила първия цял скелет на плезиозавър, изложен в лондонския природонаучен музей.

При плуване плезиозавърът не използвал опашката си, а задните си крайници, които приличали на плавник. Можел да гребе с предните си плавници, подобно на морския лъв и делфините. Докато при съвременните морски видове задните крайници служат за направление на тялото във водата и за придвижване по сушата, предните и задните плавници на плезиозаврите им помагали да се придвижват напред. Плезиозавърът явно е изпитвал големи затруднения, движейки се по сушата. По всяка вероятност е изпълзявал трудно от водата. Сигурно е поглъщал тежки камъни, за да противодейства на силата, която го е задържала на повърхността на водата, благодарение на погълнатия в дробовете му въздух.

Други морски влечуги като плиозавърът са имали относително къса шия и огромна глава.

Храна и ловуване:

Плезиозаврите имали малка глава и дълга шия. Дългите им остри зъби от двете челюсти се сключвали при затварянето на устата. Те са служели не за разкъсване, а за задържане на хлъзгавата плячка. Хранели са се навярно с риби и белемнити, измрели главоноги, родственици на калмарите. Долната U – образна челюст била истински капан за рибите и позволявала плячката да бъде погълната цяла. Плезиозавърът хвашал и убивал жертвите си като протягал внезапно дългата си шия и забивал острите си зъби дълбоко в тялото. При преследване на плячката, шията служела за кормило при резките смени на посоката и помагала при движение.

Врагове:

Плезиозаврите вероятно ставали жертва на по-големи морски влечуги. Били плячка на животни от рода на ихтиозаврите като темнодонтозаврите, с размери на косатката, и на един шестметров родственик на плезиозаврите, който приличал на плиозавър.

Дългата издадена шия на плезиозаврите, която не била защитена с костна броня, била лесно уязвима. Плезиозавърът вероятно не е умеел да плува достатъчно добре и по-скоро е разчитал на доброто си зрение, на добрата си маскировъчна окраса и на подвижността си.

Размножаване:

Не знаем нищо за размножителните навици на плезиозаврите, тъй като не са съхранени останки от гнезда, от млади животни или от бременни женски видове. Възможно е женската да е снасяла яйцата на сушата, но по-вероятно е плезиозаврите да са били живородени и потомците им да са се раждали във водата както днесшните водни змии или на сушата, както морския лъв.

Не знаем също дали майката се е грижила за малките, както женските крокодили и алигатори. Не е изключено малките да са се развивали в речните ръкави и лагуни и да са отплували в отркито море, чак когато пораснат.

Местоживеене:
Плезиозаврите са станали известни чрез вкаменелости, открити в град Холзмаден в провинция Беден-Вюртенберг в Германия и в някои английски области. Вкаменелостите са открити в земните пластове от юрския период на 200 милиона години, които по онова време са формирали морското дъно.

В морските утаечни слоеве с подобна възраст са открити вкаменелости от подобни на плезиозаврите видове, които погрешно се причисляват към семейството на плезизоаврите.

Дейнонихус / дейноникус

Клас: Влечуги
Подклас: архозаври
Разред: гущеротазови
Семейство: Дромеозаври
Род и вид: Deinonychus antirrhopus

Името дейнонихус(дейноникус) означава „ужасен нокът”. Това животно е било бърз, силен хищник, живял преди близо 100 млн. години, в началото на периода Креда.

Характерни черти:
Динозавърът бил с дължина до 3,3 метра и височина около 1.5 метра, т.е. по-голям от други представители на същото семейство.Телесната маса е била 50-70 кг. Дължината на зъбите 2 см (от короната до върха). Спрямо тялото главата е била голяма и подвижна, имал е врат като на птиците. Въоръжената с остри зъби долна челюст разкъсвала жертвата на големи парчета. Структурата на мускулите на долната челюст показват, че е била силна и подвижна и благодарения на острите нащърбени зъби, животното можело без затруднения да отхапва от месото на своя улов.
Благодарение на леката структура на тялото и придвижването на два крака, животното бягало бързо и улавяло жертвата си по време на лов. Твърдата, подсилена от кости опашка помагала при запазване на равновесието. Хрущялите между прешлените в началото на опашката действали като двигателен лост при рязка промяна на движението.
Живтното събаряло с предни крайници жертвата и я държало с тях, докато ноктите на задните разкъсвало корема й. Тази употреба на ноктите се вижда при фосил, чийто нокът е бил наранен, след което отново пораснал във формата на сърп.
Имайки предвид начина им на живот, този вид динозаври вероятно са били топлокръвни животни, но това до ден днешен не е напълно доказано.


Размножаване:
Няма данни за развитието на вида, нито какви са били навиците му за размножаване и формата на яйцата му. По аналогия с големите зауроподи и останалите динозаври, както и от останките, може да се предположи, че са мътели групово. Вкаменените им стъпки показват, че дейнонихусите са се придвижвали в група, заедно с други родствени динозаври. Находките доказват, че са живеели в група, което значи, че повечето динозаври от този вид са снасяли яйцата си в обща „детска стая”, както правят днес птиците, мътещи в колония.

Видове и врагове:
Роднини на този динозавър са живеели в Северна Америка и Монголия. Един от родствените му видове е федролозавърът, който е живял по същото време; негови вкаменелости са открити в Китай. По същото време са живели и много други динозаври, продвижващи се на два крака, които навярно са представлявали опасност за младите дейнонихуси. Всички големи представители на зауроподите, които ходели на четири крака, са могли да се преборят с дейнонихуса, но зауроподите рядко нападали другите животни. Правели са го само, ако са били провокирани. За сравнително малките дейнонихуси било трудно сами да нападат големите тревопасни животни, затова са ловували в група.
Сродни на дейнонихуса динозаври са велосирапторите, както и някои други родове – Gigantoraptor, Utahraptor и други, а също и дромеозаврите, живели през късно-кредния период, преди 75 млн. години.

Морските дълбини

Морките дълбини

Преди 545 млн. години стотици невероятни създания обитавали океаните. Никое от тях не прирлича на нито едно животно познато днес.

Океанските създания: В океаните живеели различни видове животни. Морски змии, морски звезди и животни в черупки обитавали морското дъно, а морските скорпиони плували свободно във водата.

На снимката в ляво - Наутилоиди, били са с дълги черупки и пипала. Гъба и лилии- приличат на растения, но всъщност за животни..

.

Морските скорпиони били едни от най-смъртоносните ловци. Имали остри щипки,скоито сграбчвали плячката.

Дребните същества, наречени корали, образували големи скалисти масиви, известни и днес като рифове ( вляво от скорпиона).
.
.

Първата риба: Тя нямала нито челюсти,нито зъби. Засмуквала храната си направо отморското дъно. По-късно рибите развили мощни челюсти и остри зъби. Това им дало възможност да улавят различна разнообразна храна.

Смъртоностни ловци: Някои морски създания били изкустни ловци,които преследвали и се хранели с други животни. Жертвите обаче имали здрава черупки, за да се предпазят от враговете си.

На снимката долу: Рибките имат бодливи перки, които ги правят трудни за поглъщане. Голямата риба - Дънклеостеос, голям колкото автобус.

Най - малките динозаври

Фосилите на малки динозаври се намират по-трудно. В повечето случаи, когато малък динозавър е умирал е бил изяждан от по-големите. Затова някои фосили са намирани въе вкаменелостите на големите динозаври. Откриваните до сега най-малки фосили на динозаври:

• Микрораптор ( Microraptor) - теропод с размер не по-голям от на врана, открит в Китай. Размерът му е около 16 инча (40 см) дължина и вероятно е възрастен индивид.
• Компсогнатус ( Compsognathus) - теропод, този индивид се е хранел с месо и е бил с дължина около 60 см. Фосилите, които са открити са на възраст около 145 млн. години. Теглото му е колкото на пиле, около 3 кг.

• Saltopus - размерът му е около 60 см, било е насекомоядно на възраст около 200 млн. години.
• Lesothosaurus - растителноядно от района на Африка, било е с дължина около 90 см, възраст от 200 млн. години. Движело се е много бързо.
• Wannanosaurus - пахицефалозавър (pachycephalosaur) с дължина от 1 метър, растителноядно от Китай на възраст от 73-83 млн. години.
  

Mussaurus - в превод "мишката гущер", е най-малкото намирано динозавърче до сега, но то е индивид в бебешка възраст. Единственият динозавър на който е намерен целият му скелет. Било е с дължина едва 36 см.

Най-големите динозаври

Най-големите динозаври са гиганти, бавно движещи се, с малка глава, хранещи се подобно на съвременните крави (sauropods). Съществували през късната юра и периода Креда. Те са имали много дълги вратове, които са били полезни за достигане и най-високите клонки на високите дървета. Дългата им шия се е уравновесявала от масивна опашка. Зауроподите са най-големите животни, откривани някога на земята в досегашната й история.


Argentinosaurus huinculensis - Името му означава "гущер от Аржентина". Бил е с дължина от 30-40 метра, и е тежал 80-100 тона. Живял е през късна креда. Спада към групата: гущеротазови, зауроподоморфи, зауроподи. Бил е огромен, тревопасен, с дълга шия и тънки крака. Придвижвал се е на четири крака.


Paralititan - Паралититан: бил е с дължина от 24-30 метра и е тежал 70-78 тона. В превод името му означава "приливен гигант". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късна креда. Местонахождение в Египет. Паралититанът бил гигантски, дългошиест, растителнояден, с дълги, колоноподобни крайници. Ходел на четрири крака.


Seismosaurus hallorum - Сеизмозавърът е бил около 34-39 метра дължина и тегло около 30 тона . Имал е дълга шия и опашка като камшик. Бил е гигантски растителнояден, с моливоподобни зъби. Ходел е на четирите си крака. В превод името му означава "тресящ земята гущер". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късната креда. Местонахождение-САЩ.



Supersaurus vivianae - SUPERSAURUS e един от най-дългите динозаври - около 42 метра дължина от върха на муцуната до края на опашката и височина 16,6 метра. Тегло около 55 тона. Тревопасен зауропод - хранел се е с иглолистни, гинко, семена, цикади и др. (необходимо е било да изяжда големи количества), които е поглъщал цели. В стомаха му е имало камъни, които са смилали храната. . Движел се е на четрите си, еднакви по дължина, крака. Не се е грижел за малките си... Живял е на стада, в места с изобилие от растителност и се предполага, че са мигрирали.



Ultrasauros - дължина 25-30 метра, тегло от 55 до 130 тона. Живял е в края на юрския период. В превод името му означава "ултра гущер", от групата на зауроподите.
Само няколко са намерените кости от този динозавър, но те дават представа за истинските му размери. Открит е в планините на Западно Колорадо, САЩ. Някои учени смятат, че заради голямото му тегло, по-голямата част от ежедневието си е прекарвал във водата, за да пести енергия. Но други смятат, че това не е било достоверно, тъй като именно заради размера си е щял да затъне в калта. Затова се смята, че е бил изцяло сухоземно животно. Дължината на живот на този динозавър може да е достигал до 100 години. Снасял е яйца, за които се смята, че не се е грижел. Намирани са яйца от този вид разположени в права линия, което подсказва, че той ги е снасял по време на движение и след това ги е изоставял.

Храна: Бил е тревопасен, хранел се е от върховете на дърветата. Формата на зъбите му е била като на длето. Той е поглъщал почти не сдъвкана храната си.

Движел се е бавно на четирите си крака.



Andesaurus delgadoi - Андезавър е бил с дължина 18 метра, тегло 9(20*) тона. В превод името му означава "гущер на Андите". Спада към групата: гущеротазови, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през периода креда (преди 97 милиона години). Местонахождение: Аржентина. Бил е дългошиест, тревояден, с гъвкава опашка и широко тяло. Ходел е на четири крака.

Argyrosaurus superbus - Името означава "Сребърен гущер, голям автобус". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живля е през късна креда (83-65 млн.години), открит е в Аржентина. Дължина на тялото 20(30*) метра, тегло 13(80*) тона. Той е бил тревопасен, с мощни крака.

Giraffatitan brancai - Името означава "титан жираф". Живял е в края на креда, преди 150 млн.години. Имал е дължина 25 метра и тегло около 60 тона. Намерен е в Африка. Жирафотитанът е зауропод, ходел е на четири крака, тревопасен, с дълъг врат и опашка, с малък мозък. Черепът му е с необичайно висок заоблен гребен, в който са ноздрите му. Имал е добре изправена шия, като на жирафите, и затова вероятно се е хранел от върховете на дърветата.

Diplodocus - Диплодок означава "двойна греда". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късна креда. Имал е дължина 25 метра и тегло 11 тона. Местонахождение САЩ. Огромен растителнояден, с тънки подобни на моливи зъби, дълга шия и дълга опашка. Ходел е на четири крака.

Brachiosaurus - Брахиозавър името означава "гущер с ръце". Живял е през късна креда, имал е тегло 25 метра, височина 12 метра и тегло 50 тона. Намирна е в САЩ и Източна Африка. Брахиозавърът е бил огромен растителнояден динозавър с дълга шия и гребен на главата си. Придвижвал се е на четирите си крака. За разлика от другите зауроподи, предните крайници са били значително по-дълги от задните. Така шията и рамената му били изнесени високо над тялото и позволявали да се храни с листа от короните на дърветата, които никой друг динозавър неможел да достигне.

Източник снимки:
http://lesdinos.free.fr/argyrosaurus.jpg
http://www.taringa.net/posts/info/1219151/Paleontolog%C3%ADa:-Dinosaurios-y-Animales-Prehistoricos--Argent.html
http://dinonews.net/index/paralititan.php

Летящи динозаври

Пионерите

Докато динозаврите, рибите и бозайниците постепенно завладявали сушата и моретата в праисторически времена, в небето над тях кипял бурен живот. Най-ранните летци били прости организми, но природата постепенно създала много по-сложни форми. Първо се появили насекомите, които продължават да процъфтяват и до днес, след това – планиращите влечуги, които еволюирали от сухоземни гущероподобни животни. Те били изместени от птерозаврите, вероятно най-известните сред древните летящи влечуги. И накрая, към средата на Ерата на динозаврите, се появили първите птици, господари на небесата и до ден днешен.

Древният

Най-ранното известно летящо влечуго е коелурозавърът, живял през пермския период. По външен вид той прилича на летящ гущер, но ребрата му са разширени настрани и поддържат криле от кожеста ципа. Съвременният летящ малайзийски гущер планира точно по същия начин.

Господари на небесата

Планиращите същества като коелурозавъра през триаския период били изместени по важност от птерозаврите. Тези прочути летящи влечуги били първите гръбначни, които се адаптирали към живот с активно летене. Те се появили приблизително по същото време като първите динозаври и изчезнали от лицето на Земята към края на периода креда. Птерозавърските крила били направени от яка кожа, опъната между костта на горния крайник и удължения четвърти пръст.

Ранни птици

Птиците – като този синорнис – са се появили приблизително към средата на ерата на динозаврите и са произлезли от самите динозаври. Днес птиците продължават да се развиват и са основната група летящи гръбначни. Крилете им имат костна структура, състояща се от срасването на някои от някогашните пръсти, която поддържа пера, разтварящи се като ветрило от горните крайници.

Чудото на кехлибара

Най-добрите фосили са запазени благодарение на кехлибара. Ето как се случва това: насекомото попада върху лепкавата смола, която се стича по стволовете на дърветата, тя постепенно го обгръща и го съхранява в идеален вид. Когато дървото загине и остане в земните недра дълъг период от време, смолата се втърдява и се превръща в минерала кехлибар.

Първите господари

Меганеврата прилича на водно конче, но била много по едра – с размер на папагал. Имала типичните за насекомите крила, състоящи се от тънък слой хитин, поддържан от цяла мрежа твърди жилки. Меганеврата е живяла през карбона, сравнително скоро след появата на първите насекоми.

Ранните летящи влечуги

Най – простият вид е планиращият – той изисква много малко мускулни усилия. Нужно е само леко тяло и аеродинамична структура, която улавя въздуха и позволява на тялото да се носи върху него – като хартиено самолетче. В днешно време това може да се наблщдава при летящите катерици, летящите гущери и дори летящите жаби. През перма и триаса съществували различни влечуги, като всяко от тях е еволюирало самостоятелно от различни предци влечуги.

Слънчево захранване

Куенеозавърът бил крилато влечуго, което се срещало в днешна Западна Англия към края на триаса. По структура той много напомнял на икарозавъра. Имал около десетина кости, поддържащи крилете (около половината от тези на коелурозавъра), което подсказва, че крилете са били по-дълги, по-тесни, и вероятно по-маневрени. Кожата на крилете вероятно е била богата на кръвоносни съдове и те може би са осигурявали топлина на животното, черпена от слънчевите лъчи – като днешните слънчеви батерии.

Дълги крака

Шаровиптериксът, живял през късния триас в Централна Азия, бил дребно като врабче гущероподобно животно, с много смешни задни крака, по-дълги от общата дължина на тялото. Смисъла на дългите крака се изяснява от ципата между краката и опашката, т.е. летенето. Вероятно шаровиптериксът е планирал с тези криле. Летенето не е било стабилно, но му е позволявало да се придвижва от дърво на дърво. Малките кожести мембрани на предните крайници са му позволявали да контролира полета си. Предполага се, че този индивид е ранния предвид на птерозавъра.

Данни за динозаврите

Има много неща за динозаврите, които може би никога няма да открием. Фосилите ни дават ценни доказателства, но те не могат да ни обяснят всичко, което искаме да знаем. Но с помощта на някои поразителни открития, които са били направени, палеонтолозите могат, въпреки всичко, да създадат теории за това какво всъщност са представлявали динозаврите.

v Много учени смятат, че птиците са произлелзи от динозаврите дромеозаври, но някои учени не са съгласни с това мнение. Вместо това те твърдят, че самите дромеозаври всъщност са произлезли от първите птици, които не умеели да летят.

v Учените не са сигурни за какво са служели костните пластини на Трицератопса. Някои мислят, че може би са били използвани за защита. Други предполагат, че пластините може би са помагали на Трицератопса да се разхлажда.

v Палеонтолозите открили в Северна Америка вкаменени отпечатъци от стъпки на динозавър с ципести крака. Нито един от познатите до сега динозаври няма такива крака.

v Динозавърът Торозавър от вида Цератоп е имал най – големият череп от всички сухоземни животни, които са живели някога. Черепът му е бил дълъг почти 3 метра, което представлява половината от дължината на цялото му тяло.

v Динозаврите с дълги опашки, подобно на Диплодока, може би са използвали опашките си, за да им помагат да плуват във водата.

v Учените изчислили, че ако животното тежало повече от 203 тона нямало да може да се движи. Най – големият динозавър вероятно е тежал малко под тази граница.

v Някои от вкаменените изпражнения на динозаври имат отвътре малки дупчици. Те са били направени от такива насекоми като бръмбарите, които се хранели с тор.

v Много векове наред хората откривали фосили на динозаври, но едва през 19-ти век осъзнали какво всъщност е това. Първото изкопаемо, разпознато като динозавър, през 1824 г., било наречено Мегалозавър.

v В скелетите на някои месоядни Целофизи, в областта, където е бил стомахът им, е имало вкаменени кости на бебе Целофизис. Според учените е възможно възрастните да са изяли бебетата.

v Вероятно най-бързият динозавър е бил Галимимусът. Учените изчисляват, че той е можел да тича със скорост от 56 км/час.

v Гигантските растителноядни динозаври имали тенденцията да се прегряват и вероятно са прекарвали много времето си в усилия да се разхладят, като например са се къпали във водата.

v Тероподът Пелеканимим е имал 220 зъба, повече от който и да било друг теропод. Пелеканимимът е принадлежал към групата на динозаврите, които били прочути с това, че изобщо нямали зъби.

v Не всички динозаври заравяли яйцата си, за да ги инкубират. Някои динозаври, подобно на Троодона, са седели върху яйцата си подобно на съвременните птици. С телата са запазвали яйцата с необходимата температура.

v Теризинозаврите имали най-дългите нокти сред динозаврите. Дължината им надхвърляла 70 см.

v Учените могат да познаят дали ратителноядните динозаври са се хранели с растения близо до земята по зъбите им. Растенията, които раста близо до земята, имат по себе си песъчинки и прах по себе си, които оставяли следи от драскотини върху зъбите.