Дългорогият диплокаулус е от разред Nectridea, семейство Keraterpetontidae, род и вид Diplocaulus magnicornis.
Дългорогият диплокаулус бил странно земноводно животно. Главата му била с формата на бумеранг и можел да се издигне, за да хване плячката си на повърхността на водата.
Земноводни като Дългорогия диплокаулус някога са били едни от най-често срещаните живи същества в блатата на днешен Тексас. Ловували дребни животни и от своя страна ставали жертва на сладководни акули, земноводни и влечуги, подобни на крокодилите.
Отличителни признаци
Дългорогият диплокаулус бил земноводно, дълго приблизително един метър. Имал могромна като бумеранг глава, плоско туловищв и дълга опашка. Задните си крака с плавателна ципа вероятно е използвал за гребане и за придвижване в плитчините.
Дългорогият диплокаулус пребивавал основно във водата и плувал странично, гребейки с опашка като деншния тритон. Когато е трябвало да отиде на друго място поради пресъхването на пруютилия го воден басейн или да търси храна, партньор или място за водопой, бавно изпълзявал на сушата. За дишането му знае малко. В младежката си възраст вероятно е имал хриле с пероподбни ресни от двете страни на главата подобно на поповите лъжички. Не се знае дали това земноводно е развивало бял дроб след прекарвания във водата ларвен период. Вероятно хрилете му са били достатъчни за снабдяването с кислород. Освен това важна роля трябва да е играело и кожното дишане, както при аксолотъла и гигантските саламандри. Така можел да остава дълбоко под водата, главно защото в състояние на покой е имал нужда от по-малко кислород.
Земноводни като Дългорогия диплокаулус някога са били едни от най-често срещаните живи същества в блатата на днешен Тексас. Ловували дребни животни и от своя страна ставали жертва на сладководни акули, земноводни и влечуги, подобни на крокодилите.
Отличителни признаци
Дългорогият диплокаулус бил земноводно, дълго приблизително един метър. Имал могромна като бумеранг глава, плоско туловищв и дълга опашка. Задните си крака с плавателна ципа вероятно е използвал за гребане и за придвижване в плитчините.
Дългорогият диплокаулус пребивавал основно във водата и плувал странично, гребейки с опашка като деншния тритон. Когато е трябвало да отиде на друго място поради пресъхването на пруютилия го воден басейн или да търси храна, партньор или място за водопой, бавно изпълзявал на сушата. За дишането му знае малко. В младежката си възраст вероятно е имал хриле с пероподбни ресни от двете страни на главата подобно на поповите лъжички. Не се знае дали това земноводно е развивало бял дроб след прекарвания във водата ларвен период. Вероятно хрилете му са били достатъчни за снабдяването с кислород. Освен това важна роля трябва да е играело и кожното дишане, както при аксолотъла и гигантските саламандри. Така можел да остава дълбоко под водата, главно защото в състояние на покой е имал нужда от по-малко кислород.
Храна и лов
Необичайната форма на главата дълго време била загадка за учените след като в края на 19 век и началото на 20 век в САЩ били открити първите останки. Израстъци имали само възрастните екземпляри, а по-младите имали само къси, издадени назад "рогца". Някои учени предполагали, че израстъците са щит за черепа, балансьор за врата или предпазно средство, което възпрепятства друго животно да го погълне. Други смятали, че е балнсен орган, котва или противодействаща на течението спирачка.
През 1980 г. двама учени откриват, че главата се движи автоматично нагоре, когато се движи във водата вдигната назад. Хоризонтално не се движи.
Дългорогият диплокаулус вероятно е стоял в засада на дъното на сладководните води, дишайки спокойно през кожата и хрилете си и в същото време бил нащрек да не го нападне някой хищник. Когато забелязвал близо до повърхността на водата скарида, вдигал внезапно глава и гребейки с опашка се насочвал към нищо неподозиращата жертва. В течащи води било достатъчно течението да движи нагоре главата му.
Размножаване
За начина на размножаване не знаем почти нищо. Предполага се, че подобно на останалите земноводни е изхвърлял хайвер без обвивка, от него се развивали ларви, които впоследствие се превръщали в умалени четирикраки копия на своите родители. Това всъщност е цикълът на развивитие на латимерията.
Врагове
Предполага се, че дългорогият диплокаулус е бил плячка за някои големи животни като четириметровата сладководна акула, подобно на крокодил гигантско земноводно голямоглав ериопс и разни видове латимерии. Диметродонът и други месоядни влечуги влизали във водата да ловят Дългороги диплокаулуси вероятно както днешната видра или мечката. Отшелническият начин на живот трябва да е бил подходяща защита за възрастните екземпляри, поповите лъжички обаче са ставали лесна жертва на враговете си и събратя с канибалски наклонности.
Основни характеристики:
Размери на тялото
Дължина: до 1.3 метра
Телесна маса: около 15 кг.
Размножаване
Неизвестен, вероятно въшно оплождане.
Брой на яйцата: неизвестен
Начин на живот
Поведение: ловувал във водата; стоял във засада на дъното на сладководни реки и езера.
Храна: риба, дребни земноводни, попови лъжички, насекоми, черви и други безгръбначни.
Сродни видове
Най-близкият родственик на Дългорогият диплокаулус е подобен на него диплоцераспис, който имал рогови израстъци и вероятно е водил близък начин на живот. И двата вида са принадлежали към малка група на водните амфибии от разред Nectridea, измрели преди 240 милиона години през карбонския период.
Находища на вкаменелости
Кога и къде са живели?
Дългорогият диплокаулус е известен от находищата в южната част на днешната територия на САЩ, в Оклахома и Тексас, където са намерени вкаменелостите. Сигурно обаче е бил по-широко разпространене, тъй като има намерени вкаменелости и в Мароко.
Вкаменелостите са били извадени от наносите на пресъхнали реки и блата, образувани в ранен перм преди около 280 млн. години.
No comments:
Post a Comment