Динозаври

Troodon Троодон

2011-07-04T03:38:00.000-07:00

Източник dinopedia

Името Троодон означава "нараняващ зъб".

Група: гущеротазови, тероподи, целурозаври

Период: късна креда

Дължина и тегло: 3 метра, 45 килограма

Местонахождение: САЩ и Канада

Описание: Хищник, но всеяден. Имал е остри зъби и дълги, тънки челюсти. Дългокрак, с удължен втори пръст. Черепът му бил крехък. Ходел на два крака.

Открит през 1855 г., троодонът е сред първите динозаври открити в Северна Америка . Намиран е в широки граници, като са намирани фосили далеч на север, като Аляска и далеч на юг, като Уайоминг и дори в Тексас и Ню Мексико .
Името му "нараняващ зъб" се позовава на зъбите на динозавъра, които са различни от тези на повечето други тероподи . Зъбите им са изпъкнали, апикално ориентирани. Тези зъби са по-близки до тези на растителноядни влечуги, и се предполага, че са били на всеядна диета.

Източник rareresource.com

Смята се, че Троодона е бил необикновено умен, за един динозавър. Мозъка му е сравнително по-голям, спрямо тялото му от този на другите динозаври. Троодоните са притежавали невероятно обоняние, стерео виждане, бърза походка. Сравнително строен теропод от края на периода креда се е хранел с други динозаври и с яйца. Смята се, че са се грижели за малките си след излюпването им, напомнящо на хадрозаврите - динозаврите с патешки човки

.

Археоптерикс archaeopteryx

2011-06-23T01:30:00.000-07:00

Археоптериксът е живял преди 150 млн. години; това е най-древното познато животно, което прилича на сегашните птици. Останките му доказват, че е имал оперение и дълги крака и нокти на пръстите.

Името в превод означава "древно крило".

Крилата, покрити изцяло с пера, и гръдната кост, характерна за птиците, навежда на мисълта, че археоптерикса е бил приспособен за истинско летене. Възможно е с дългите си крака да е набирал скорост за излитане и с помощта на крилата си да се е задържал във въздуха. Предполага се, че се е катерел и по дърветата използвайки ноктите на крилата и краката си.

Археоптериксът е бил топлокръвно животно с гъста перушина. Предполага се, че е мътил своите малките, както днешните птици. Строил е гнезда по дърветата. Всички предположения са свързани с поведението на днешните птици.

Fossil of an Archaeopteryx found near Workerszell, Germany, in 1951 Photograph: Sally A. Morgan/Corbis

Имал е голям и назъбен клюн и дълги добре оформени крака. Смята се, че се е хранел смесено. Най-честата му храна са били насекоми, които не е хващал само по земята, но и във въздуха.

Всички намерени до момента фосили на археоптерикса са в района на Бавария По времето на археоптерикса територията на Германия е била част от континент с тропически климат.

Източник снимки: 1, 2

Криолофозавър cryolophosaurus

2011-06-22T05:37:00.000-07:00

Името на криолофозавърът означава "влечуго със замръзнал гребен" или замразен качулат гущер

Група: гущеротазови, тероподи, алозаври

Период: преди 195 млн. години, ранна юра

Местонахождение: в Антрактида

Дължина и тегло: 7 метра, 1 тона

Описание: Хищник, с ветрилоподобен гребен на главата и с къси предни крайници. Придвижвал се на два крака.

Орнитоподът криолофозавър е открит в Антарктида през 1991 г. Геологът Уилям Хамър случайно попаднал на добре запазен череп в заледените склонове на една планина. В трансантрактическите планини, под връх Къркпатрик, на височина 3660 метра са намерени кости от три индивида. Криолофозавърът бил с дължина 7 метра и ходел на два крака. Вероятно приличал на алозавъра. На главата си имал насочен напред 20-сантиметров гребен. Досега нито един от известните тероподи не е имал гребен, насочен напред. Вероятно гребенът е служел за привличане на брачни партньорки или му е придавал по-застрашителен вид пред съперниците.

В гърлото на криолофозавър са открити фосилизирани останки от прозауропод. Вероятно смъртта е застигнала криолофозавъра по време на хранене.

Източник снимка 2

Барионикс / Baryonyx

2011-06-21T01:41:00.001-07:00

Барионикс - името му идва от необичайния нокът на палеца му, който бил дълъг над 30 см и означава в превод "тежък нокът".

Група: гущеротазови, тероподи, спинозаври

Период: ранна креда, преди 125-130 млн. години

Дължина и тегло: 9 метра, 1.7 тона

Местонахождение: Англия, Испания, Северна Африка

Кратко описание: Хищник, черепът му прилича на крокодилския. Придвижвал се е на два крака.

През 1983 година любител палеонтолог открил огромен фосилизиран нокът в глинена яма в Съри, Югоизточна Англия. Той принадлежал на динозавър от ранната креда, наречен от учените барионикс, тоест "тежък нокът". По-късно били открити още кости на същия скелет, включително и няколко по-малки нокътя. Бариониксът бил от групата на спинозаврите и навярно използвал гигантския си нокът, за да извлича рибата от водата като с кука. Доказателство, че се хранел именно с риба са намерените люспи от риба във стомаха на намерените вкаменелости. Учените са на мнение, че бариониксът имал по три нокътя на всяка лапа, един от които бил гигантски.

Друга особеност на бариониксът е черепа му, който бил разположен под много по-остър ъгъл спрямо шията в сравнение с останалите месоядни динозаври. На дългите му тесни челюсти имало около сто зъба, от които повечето били на долната челюст. Имал тясна челюст подобна на крокодилите и извита муцуна, което е било удобно за задържане на живо уловената риба в устата.

Източник снимки: 1, 2

Хереразавър / Herrerasaurus

2011-06-20T02:03:00.000-07:00

Хереразавър - името му означава "гущер на Херера".

Група: гущеротазови, хереразаври

Период: късен триас

Дължина и тегло: 4 метра, 220 килограма

Местонахождение: Аржентина

Описание: Примитивен хищник с петпръстни предни крайници. Придвижвал се на два крака и имал дълги остри зъби.

За първи път е намерен при разкопки в Аржентина през 1958 година от Victorino Herrera, на чието име е и назован. Открития тогава фосил не е пълен. През 1988 година са намерени още части от скелети и черепа на този динозавър. Това е помогнало за пълната представа как е изглеждал динозавъра. От научните открития резултата е, че това е хищник с размери между 3 и 4 метра дължина, с изключително остри зъби като на акула, с три пръста на ръцете и е ходел на два крака - бил е активен и много опасен хищник, независимо от малките си размери.

Някои учени твърдят, че Хереразавърът дори не е типичен динозавър, а по-скоро е преходно звено между ornithischian (птицо-бедрови) и saurishcian (гущеро-бедрови) динозаври, което би го поставило в добре развит archosaur (архозавър).

Дългите задни крака показват, че е можел да бяга бързо. Вероятно е ловувал пизанозаври, еораптори и други влечуги.

Филм за Хереразавър:

Източник снимки: 1, 2

Динозавър Тиян Ю Лонг / Tianyulong

2011-01-04T04:49:00.000-08:00

Род: Tianyulong
Носи името на Шандонг Тиян Ю Музей на природата в Китай, където е изложен динозавъра
Местополжение: Китай
Време: Ранна креда
Размер: 70 см
Храна: растителноядни

Описан през 2009 г., Tianyulong е забележителен нов динозавър от провинция Ляонин в Китай. Tianyulong е малък heterodontosaur (хетеродонтозавър) от ранна креда в Китай, семейството му е част от ornithischia. Това семейство се състои от малки, тънки динозаври с дълги опашки и издадени зъби, които почти приличат на бивни. Има само 70 сантиметра дължина. Частично намерените фосили от Tianyulong показват по-голямата част на черепа, част от гръбначния стълб и крайниците и се смята, че датират от късния юрски период. Това същество е забележително заради откритите перни структури около врата, гърба и опашката му. Това откритие влиза в подкрепа за връзката на динозаврите с птиците и еволюцията им. Динозаврите като хадрозаврите и завроподи са били едва на второ място след пернатите динозаври.

Перата на Tianyulong са ясно изразени върху намерените фосили, като имат 60 mm дължина и са прави и кухи.

Източник itsnature, снимки science blog 2, превод: Диноазври

Албертозавър / Albertosaurus

2010-12-16T23:49:00.000-08:00

Освен, че е имало малки месоядни динозаври, които са били разнообразни и опасни, през периода креда в щата Алберта е управляващи са били членовете на семейство Tyrannosauridae. Всички тиранозаври са стояли на задните си крака, които са били дълги и силни, като всеки крайник е имал по три пръста, всеки завършващ с огромни нокти. Горните два крайника са малки, не много по-големи от ръката на голям човек, завършващи с два пръста . Функцията на предните крайници не е известна, те са твърде малки, за да са помагали при храненето.

Albertosaurus, "Гущерът от Албърта" е сред най-страховитите хищници от периода Креда в района. Почти 10 метра, той е един от най-едрите хищници намерани тук. По-малък, но по-сложен от Тиранозавър рекс, Albertosaurus е бил по подвижен ловец, въпреки че вероятно се хранел с труповете на мъртви животни.

Въпреки, че е бил повече от осем метра дължина, три метра височина в тазобедрената става, и с тегло над два тона, се предполага, че Albertosaurus достигал скорост до 40 километра в час. Тази лекота, съчетана с очевидна физическа сила, прави Albertosaurus свиреп ловец, може би дори повече, отколкото по-масивни Тиранозавър рекс. Albertosaurus врат е силен и мускулест, поддържащ голямата, но лека глава. Зъбите са дълги и завършващи с ръбове като на трион, идеални за разкъсване на плът. Зъбите не са били приспособени за дъвчене. Вероятно Албертозавъра, както и повечето съвременни влечуги, е поглъщал месната си храна на големи парчета.

Фосилите от Albertosaurus са сред най-ранните динозавърски кости намирани в Алберта. Черепът открит от JB Tyrrell през 1884 г. е първата важна находка на динозавър открита по Red Deer River. Динозавърът получава името си през 1905 г., през същата година Алберта става област. От тогава много вкаменелости от Albertosaurus са открити.

Източник dinosaurpics.net

Диморфодон / Dimorphodon

2010-12-01T00:43:00.000-08:00

Име:

Dimorphodon (на гръцки означава "две оформени зъба"); разделено на срички die-MORE-foe-don (умре-MORE-враг на Дон)

Местоположение:

Бреговете на Америка и Централна Европа

Исторически период:

Средата до късия Юрски период (Middle-late Jurassic) (175-160000000 години)

Размери и тегло:

Размах на 4 фута; теглото на 50 кг

Храна: Риба

Отличителни характеристики:

Голям главата дълга опашка, два различни вида зъби в челюстта

За Dimorphodon:

Dimorphodon е един от тези птерозаврите, който изглежда като че ли е неправилно сглобена машина: главата му е много по-голяма от този на другите от рода, като че ли е била трансплантирана от по-голям, наземен теропод динозавър. По-голям интерес за палеонтолозите, предизвикват двата вида зъби в челюстта, дългите предни (вероятно за захващане на риба) и по-малките тези навътре в устата(вероятно за дъвчене) - откъдето идва и името, гръцки за "две форми на зъб."

Открит сравнително рано в археологическата история - в началото на 19 век в Англия от Мери Анинг - Dimorphodon предизвиква противоречия, тъй като учените не са имали познанията за еволюцията на птерозаврите, за да го разберат. Така например, известният (и пословично ексцентричен) палеонтолог Ричард Оуен настоява, че Dimorphodon е наземно, четириного влечугот, докато неговият съперник Хари Сийли малко по-близо до истината, изказва предположение, че Dimorphodon може да се движи на два крака. (Както може да се досетите отнело е години, за природолюбителите да разберат, че си имат работа с летящ гущер!)

Превод от тук

Снимки Интернет (1) и (2)

Сблъсъкът на динозаврите: Защитниците - Трицератопсова заплаха

2010-04-18T14:19:00.000-07:00

В този видео филм ще видите Трицератопса и неговите изградени защити срещу хишниците. Един филм на Дискавъри:

Митове за динозаврите

2010-04-18T13:58:00.000-07:00

1. Не всички огромни праисторически животни са динозаври.

Много животни са съществували по време на Мезозойската ера заедно с динозаврите. Някои животни са били тясно свързани с динозаврите, като pterosaurs (които спадат към разред Archosauria както и намирането на динозаврите). Доказано е, че птиците са динозаври! Други животни, като Диметродон (Dimetrodon), които са живели през Палеозойската ера, са съществували преди динозаврите и са по-тясно свързани с нас, отколкото с динозаврите.

2. Не е имало динозаври, които летят и плуват.

Всички динозаври са живели на сушата, нито един от тях не е живял в морето или е летял! Нито летящите Pterosaurs, нито плуващите Ихтиозаври (Ichthyosaurs) са динозаври, въпреки че всички са били тясно свързани.

3. Не всички динозаври са били огромни.

Имало е много малки и средни по големина динозаври. Най-малкият динозавър открит до момента е Компсогнатуса (Compsognathus), който е с размерите на пиле!

4. Хората не съществуват едновременно с динозаврите (с изключение на птиците).

Въпреки, че са открити сцени с образът на човека обитател в пещерите и лов на динозаври, това е невярно. Хората се развиват около 65 милиона години след изчезването на динозаврите. С изключение на птиците, които са единственият оцелял потомък на динозаврите, динозаврите и хората са добре отделени от гледна точка на геологическото време.

5. Не всички динозаврите са живяли по едно и също време.

Динозаврите бродели на Земята около 165 милиона години. Различни видове динозаври, съществували по различно време. Динозавърските видове еволюират и изчезват през цялата мезозойска ера. През Триаската ера ранните динозаври са били малки, и повечето видове умират и изчезват до края на Триаса. През Юрския период, се появяват много нови видове динозаври, които еволюират от оцелели от Триаса , включително гигантски Зауроподи (като Apatosaurus и Seismosaurus), Алозаври и Стегозавър. Динозаврите достигнали най-голямо разнообразие по времето на Креда. Чудовищно гигантските тероподи (като Тиранозавър Рекс, Giganotosaurus), Анкилозавър, Maiasaur и много други динозаври са живели през този период. Въпреки популярните образи, Стегозавърът никога не е срещнал T. Rex.

6. Не всички динозаври са измрели преди 65 милиона години.

Повечето от динозаврите изчезват много преди масовото изчезване преди 65 милиона години. Останалите динозаври измират по това време, но много видове птици (които са динозаври) оцеляват.

7. Динозаврите не са изчезнали.

Различни динозаври са живели на Земята около 165 милиона години. В сравнение хората съществуват само от около един милион години. В условията на оцеляване през ерите, динозаврите са устойчиви животни, които по един или друг начин, еволюирайки имат своите потомци и до днес - птиците.

8. Динозаврите не са могли да говорят. (рев/ръмжене).

В много филми за динозаврите, научни и фантрастични се пказва, че динозаврите рев и изобщо издават някакви звуци. Това не е вярно. Те не са имали способността да говорят или да издават някакви звуци.

Източник на снимките и превод dinosaurbg.blogspot.com от http://www.dinosaurpics.net/

Птерозаври / Pterosaurs

2010-04-17T17:11:00.000-07:00

Тези реещи се влечуги притежават уникално място в историята на живота на Земята. Заедно с насекомите, тези същества са били първите, които успешно са били в небето.

Pterosaurs за първи път са открити от група международни изследователи от Геологически институт на Пекин в Китай и Университета в Лестър от Великобритания. Групата на птерозаврите най-явно показва процеса на еволюцията.

Видове Pterosaurs:

Птерозаврите, известни повече като птеродактили са съществували през мезозойската ера (МО) преди около 225 милиона години. Изследователи открили, че Pterosaurs може да са били от два различни типа, един вид с къса опашка, а другият - с дълга опашка. Те също така, предполагат че Pterosaurs с дълга опашка са били първите по рода си и по-късно са еволюирали в птерозаври с по-къси опашки. Някои от Pterosaurs с къси опашки са достигнали гигантски размери. Pterosaurs, които са родени в по-късна епоха биха били в състояние да еволюират, но примитивните Pterosaurs с по-дълги опашки - не.

Учени са открили, че е има голяма разлика от периода на живот на двата вида Птерозаври. ( с къса и дълга опашки). Динозаврите намирани след времето и теорията за еволюцията на Дарвин са кръстени Darwinopterus и смисъла на термина е "Динозаври на Дарвин с крила". Това име е дадено на тези Pterosaurs по повод 200 години от рождението на Дарвин. Фосилите на тези по-късни Pterosaurs са намерени в повече от 20 места в Китай, от които учените открили, че са живяли преди 160 милиона години. Установено е, че тези по-късни птерозаври са около 10 милиона години по-възрастни от първия вид птица наречена Archaeopteryx.

Установено е, че са били по-дребни и са имали са челюсти със зъби и подвижен врат.

Разлики и прилики между по-рано и по-късно Pterosaurs:

Различавали са се по външен вид и по хранителни навици... Учените определят вода храна, с която са се хранили по външния им вид, размери, челюсти, зъби... съпоставяйки ги със съвременните птици. Според изследователите птеродактилите с тесни и остри човки са се хранели с риба. За други според вида им се предполага, че са смучели кръв от динозаврите, като вампири.... Това е само предположение по намерените фосили, което няма доказателства

Основната прилика между двата вида е това, че имат топлокръвен метаболизъм...

Някои същества, принадлежащи към род Pterosaurs:

• Dorygnathus - Тези Pterosaurs са живели в Западна Европа.

• Nemicolopterus - Тези Pterosaurs са живели в Китай и фосили им са открити наскоро - 2008 година.

• Tapejara - Това са цветни известни Pterosaurs да са живели в Южна Америка.

• Tupuxuara - Това са различни цветни Pterosaurs и те са известни, че са били тясно свързани с Tapejara.

• Ornithocheirus - живели в периода Креда.

• Sordes - бил с размер на гълъб и живял в края на юрския период.

• Eudimorphodon - съществували около 200 милиона години в Европа.

• Anurognathus - Тези Pterosaurs са сред най-малките и са живели в праисторически период.

• Zhejiangopterus - Те са сред гигантски Pterosaurs.

• Quetzalcoatlus - считани за един от най-големите същества, в семейството на Pterosaurs.

http://www.dinosaurfact.net/Pterosaurs.php

Брахилозавър / Brachylophosaurus

2010-04-01T15:51:00.000-07:00

Официалното име на този динозавър е Brachylophosaurus, но за много учени той е просто "Елвис". Името му идва от гребена, който е килнат на една страна, както е бил на легендарния певец. За първи път този вид е намерен и описан през 1953 година от учения Charles Sternberg. Повече от 30 години не са намерени след това други кости на Брахилозавъра. Едва през 80-те години експерта по динозаври Jack Horner намира отново скелет по поречието на река Джудит в Монтана.

Окраса на главата или щит:

Солидна кост на главата започва с разширение над устата и стига в удължението, което го оприличава на Елвис. Предполага се, че е бил като украшение за чифотсване и защитна роля за главата. Също така, вероятно е мъжките да са водили двубои по време на размножителния период, както съвременните рогати животни.

Зъби храна:

Спада към вида динозаври, носещи името патици (хадрозаврите) - динозаври с патешки човки. За разклика от хадрозаврите Брахилозаврите са имали по голяма горна човка. И горната и долната челюст са съдържали стотици на брой зъби. Начина им на разположение, предполага, че Брахилозаврите са се хранели с растения и са дъвчели храната си, както днешните коне и крави. След анализ на храни от стомаха му, е установено че се е хранел с папрати, иглолистни дървесни видове, магнолия и прашец от повече от 40 различни растения.

Болеста "Рак" при тези динозаври:

През 2003 г. палеонтолозите с изненада откриват, че този вид динозавър е страдал от рак. Те са открили най-малко четири форми на смъртоносната болест в много скелети на Brachylophosaurus. Тази болест изглежда е била рядкост при други динозаври, дори се предполага, че може би само при този вид. Експертите подозират, че причини са генетични или екологични фактори причиняващи това.

Световни рекорди на Гинес:

От откриването му в началото на 50-те, няколко изключително добре запазени останки на Brachylophosaurus са открити. През 2003 г., образец, наречен "Леонардо", е отличен от книгата на Гинес като "най-добре запазените останки динозавър в света". Сертификатът за този динозавър казва, "около 90% от тялото е покрита с вкаменени меки тъкани." За палеонтолозите тази находка е с висока стойност, като динозавър "мумия", тъй като тя осигурява редки образци тъкани, в допълнение към костите.

Бързи факти за динозавъра:

Име: Brachylophosaurus

Ред, подразред, Фамилия: Ornithischia, Ornithopoda, Hadrosauridae

Името означава: "Кратък-гребенест гущер", поради малкия си било

Период от време: Късна Креда, 75-65 милиона години

Местоположение: Западен САЩ, Канада

Дължина: до 30 фута

Превод Динозаври, източник Дискавъри , снимка gettyimages.com.

Игуанодон / Iguanodon

2010-02-27T11:29:00.000-08:00

Игуанодонът не е един динозавър - това е динозавърски род, който съдържа множество видове, всички от които имат четири крака и се хранят с растения. Най-голените от рода достигат около 30 фута. Днес, има някои спорове за Игуанодоните. Някои палеонтолози твърдят, че много от динозаврите, известни като Игуанодони са класифицирани неправилно, оставяйки само един или два вида Игуанодони за правилни.

Първо откритие

Мери Ан Мантел открива първият фосил от Iguanodon, всъщност това е зъб,в Съсекс, Англия, през 1820 г., преди още думата "динозавър" дори да я има като понятие. Тя решава, че зъба прилича на по-голям зъб от вид игуана. Така Мантел нарича вида Iguanodon. По-късно други палеонтолози намират по-пълни скелети на този вид, което позволява на Мантел да научи на какъв тип животни е принадлежал открития от нея зъб . В момента зъбът е изложен в Te Papa музей в Нова Зеландия.

Отличителен белег на Игуанодона

Един от най-отличителните черти на динозаврите в рода Iguanodon е голяма, заострен палец. Този палеца изглежда толкова много на рог, че в първите представи за динозавъра са го слагали на носа му, а не на ръката. Палеца не е бил особено гъвкав и подвижен. Вероятно палеца не е бил в помощт на диноазавъра при събирането на растителна храна. За сметка на това се предполага, че Iguanodon може да са използвали своите остри палци, за да се защитават срещу хищниците.

Копита за ръце

От откриването му през 1820 г., представата на учените за тези динозаври се е променила значително. Много ранни изображения показат Игуанодона като двукрак, ходещ само на задните си крака. По-нататъшни изследвания на вкаменелости на Игуанодони показат, че те вероятно са имали възможността да стоят на два крака, но също така много време са стояли на четири крака. Най-голямото доказателство са три средни пръсти, всеки от които прилича на копито.

Тревопасните животни в стадата

Динозаврите от рода Iguanodon не са имали предни зъби. Вместо това, те се събирали зеленината/растенията с клюн подобен на уста и са използвали задните си зъби за дъвчене. През 1878 г., фосили от 31 възрастни Iguanodon са намерени в една въгледобивна мина в Белгия. Най-вероятно е тези животни да са пътували или живеели заедно, което предполага, че Игуанодоните са живеели на стада.

Кратки факти за вида Игуанодон

Името: Зъб от игуана, защото зъбите му приличат на зъбите на днешната игуана.
Род, семейство, вид: Ornithischia, Cerapoda, Iguanodontidae.
Период на живеене: От края на Юра до късна Креда, преди 155-99 млн. години.
Места, в които са намирани: Румъния, Франция, Испания, Австрия, САЩ и др.

Превод 'Динозаври' от Discovery , източник на снимката

Динозавърът с две имена / Apatosaurus и Brontosaurus

2010-02-25T13:06:00.000-08:00

Apatosaurus/Апатозавър - динозавърът известен преди като Brontosaurus. Объркването датира от 1879, когато палеонтолога Марш слага погрешно главата на Камарозавър върху тялото на друг динозавър - Апатозавър и дава името Бронтозавър. Години по-късно грешката е поправена и за учените палеонтолози е ясно кой е Апатозавър, но за хората все още съществува Бронтозавъра.

Анатомия
За по-голямо объркване Apatosaurus се прилича със свой близък роднина, Диплодокус. И двамата са огромни консуматори на растения, но Apatosaurus е с много по-здрава конструкция. Тялото му странно слива частите на други животни, обединени в странна комбинация. Apatosaurus приличали на днешния слон - "пръстите" му били основа на здрави, дебели, с форма на стълб крайници. Дълъг, динозавърът е около 24,6 тонен с опашка състояща се от 82 кости. В предната част има дълга, мускулеста шия извисяваща се на високо завършваща с малка глава пълна с фиксирани зъби.

Голямо тяло, голямо количество храна
Палеонтолозите са озадачени от размера на тези животни и малката им уста. Как са се хранели и са поемали необходимата им храна. Според това съотношение се смята, че са прекарвали ежедневието си единствено и само в хранене. Хранели са се папрати, Цикасови, иглолистни, гингови и други растения, които са били разпространени по време на късната Юра Джурасик. Предполага се, че са прекарвали голямо време и във водата, за да се охлаждат и да се очистват от полепналите паразити по кожата им. На сушата са излзиали , за да се хранят.... Един непрекъснат цикъл.

Страховит Съперник
За големите месоядни динозаври като Тиранозавъра и Алозавъра(Allosaurus), един Apatosaurus трябва да е бил голяма гощавка. Apatosaurus с масивното си тялото не са могли да тичат бързо, затова вероятно са се движили на групи и са се защитавали в средата на стадото. Огромният тревопасен не е бил напълно беззащитен. Той вероятно е можел да пляска с дълга си опашка като с камшик, причинявайки сериозни щети на вероятните си нападатели, и може би ги е изпращал във въздуха. Apatosaurus също е притежавал нокти на всеки от своите палци на краката си. Възможно е да се е вдигал ма задните си крака и да е смачквал противнижците си забивайки и нокти.

Данни за динозавъра
Името Апатозавър означава: "измамен гущер," защото костите са объркани с тези на други динозаври. Живял е в края на Юрския период, преди 156-144 млн. години . Намирани останки от него в Източните Американски щати и Североизточно Мексико. Дължина на тялото до 90 фута.

Превод "Динозаври" от сайта на Discovery, Снимка от HowStuffWorks.

Оцвети динозаврите

2010-02-14T12:33:00.000-08:00

За най-малките любители на динозаврите. Предлагаме няколко рисунки на динозаври, които да изпринтите и да оцветите. Вземайте боичките и творете. Вашите динозаври ще са най-красиви.

Тиранозавър Рекс ходи отново

2010-01-27T02:11:00.000-08:00

За да пресъздат реално движенията на Т-рекс, учените изучават мускулите на съвременните птици. В следващия клип може да видите как става това:

Еволюция при динозаврите / Evolutions Dinosaurus

2010-01-27T01:06:00.000-08:00

Следва втора част на National Geographic HD: Evolutions Dino Turkey. В нея се разглеждат и съпоставят динозаврите-Раптори с днешни животни, като крокодил, някои гущери, щраус и прочие. Настъпват катаклизми на Земята. Изригване на вулкани, от които се отделят голямо количество вредни газове, пепел и не на последно място топлина. Какво става с динозаврите и по специално с нашия вид, който следим през времето на еволюция, Раптора? Как някои животни оцеляват при настъпилите изменения, крокодилите... ?
В този клип ще видите едно невероятно твърдение - в какво се е превърнал Рапторът - пуйка!?!

Вижте втората част:

Продължават промените на Земята. Контитнентите се разместват. Количеството на валежите нараства. При всички тези изменения Раптора продължава да съществува. И не само той. Еволюция на раптор в пуйка, продължение в трета част на National Geographic HD: Evolutions Dino Turkey. Нови разкрития в Североизточен Китай.
Вижте трета част:

Еволюция на динозаврите

2010-01-27T00:55:00.001-08:00

Еволюцията е приспособяването на живите организми към изменящата се околна среда. Динозаврите също са се видоизменили. Някои са измрели, но се твърди че други, наследници на динозаврите, живеят все още сред нас. Кои са те? Как се е извършвала еволюцияата милиони години наред? В Монголия през 1998 година са намерени фосили, които карат учените да се замислят над измененията и еволюцията на някои динозаври. В следващия филм на National Geographic HD в няколко части се показва как рапторите се изменят.

Вижте първата част:

Allosaurus / Алозавър

2010-01-26T07:49:00.000-08:00

Allosaurus е живял по време на късния юрски период около 140 милиона години преди новата ера. Той е един от най-големите и най-страшни хищници, които някога са живели на сушата.
Името Allosaurus означава "различни гущери" и е получено от гръцките αλλος / Allos ( "различни, странни") и σαυρος / sauros ( "гущер").
Allosaurus е имал къси ръце, имащи по три пръста, завършващи в остри като нож 10 сантиметрови нокти, които може би са били използвани за разкъсване на тъканта на неговите жертви.
Имал е остри четири инча дълги зъби, които е използвал, за да разкъсва мъртвите или умиращи жертви, които са имали нещастието да бъдат заловени от Allosaurus/Алозавъра.

Алозавърът е типичен голям теропод, с голяма опашка, къс врат и предни крайници. Възрастните Алозаври са били с дължина от 8,5 метра до 9,7 метра. Теглото им е достигало до 2,7 тона.
Изброени са средно 16 зъба на челюст в устата на Алозаврите. Предполага се, че са си сменяли зъбите. При падане на зъб, се е появявал нов. Горе на главата на Алозавъра е имало чифт къси рога, които са били различни за различния индивид.

Вкаменелости от Алозавър са намерени в Юта, Северна Америка. Те показват, че Алозаврите може да са живеели и ловували в групи. В група, Алозаврите би трябвало да са имали затруднение при лов на по-големите динозаври от техния период. В изкопана вкаменелост на голям растителнояден Apatosaurus/Апатозавър е намерен зъб на Алозавър, което показва, че се е хранел и с големи динозаври.

Тиранозавър Рекс срещу Анкилозавър / T-Rex vs Ankylosaurus

2010-01-25T00:28:00.000-08:00

Откъс от филма на BBС за динозаврите. В този епизод майка Т-рекс грижеща се за малките си, влиза в борба с Анкилозавър, за да ги защити. Отговор на въпроса кой от двата динозавъра е по-силен можете да видите тук.

Тиранозавър Рекс, атаката на динозавъра

2010-01-25T00:24:00.000-08:00

На този клип може да видите как според BBC Тиранозавър рекс е ловувал. Това е женски Т-рекс, който се грижи за своите малки и лови плячка, за да им я занесе.

Евримеров криптоклид / Cryptoclidus eurymerus

2010-01-12T01:30:00.000-08:00

Разред: Плезиозаври
Семейство: Криптоклиди
Род и вид: Cryptoclidus eurymerus

Криптоклидите са едни от най-известните представители на плезиозаврите, древни хищници влечуги, живели преди 210 - 65 млн. години. в световните морета. В процеса на развивите плезиозаврите представлявали особена линия и ареалът им бил особено ограничен.

Придвижване

Подобно на останалите плезиозаври, криптоклидът бил приспособен към живот във водата. Костите на пръстите на краката му били така прилепнали едни в други, че образували плавник, поради което животното се придвижвало твърде тромаво на сушата, ако изобщо се престрашавало да излезе от водата. Във водата движението се извършвало с предните и задните плавници. Предполага се, че е гълтал камъни, за да намали подемната сила на водата и за да плува по-лесно под вода.

Находки

Части от скелети на евримеров криптоклид са открити единствено в глинестата почва на Оксфорд - Англия. Намерените тук останки от криптоклид представляват едно от най-богатите находища на фосили. През викторианската епоха глината била добивана на ръка, а от нея се правели тухли. Колекционерите на фосили изкупували останките от работниците. От 1910 г. добивът на глина бил механизиран, поради което повечето останки били унищожени, преди да бъдат видени от когото и да било. В наши дни учените претърсват изкопните ями, особено там, където преди това е работил багер. Когато се натъкнат на кост и останалата част от скелета все още е непокътната, изкопават скелета и отбелязват мястото на всяка кост.

С изключение на един единствен случай, всички открити скелети на криптоклиди са от един и същи вид, евримеровия криптоклид. Единственият познат до сега скелет от друг вид, ричардсоновия криптоклид, е намерен в Дорсет.

Врагове
Някои видове месоядни плезиозаври са ловували криптоклиди. Огромният лиоплиородон, който достигал на дължина до 15 метра и черепът му бил дълъг 3 метра, явно е можел да погълне животното на няколко хапки.

Симолестесът бил много по-малък на ръст, но затова пък имал силни челюсти, с които откъсвал големи късове от жертвата. Гърбозъбата акула от рода Hybodus, която достигала 4 метра на дължина, също била опасен враг. Най-уязвимата и лесна за нападение част на криптоклида била неговата шия. При самоотбрана най-вероятно е разчитал само на зрението си, възможно е да се е опитвал да се маскира. Най-естественият му враг вероятно е била огромната костна риба леедзихтис, достигааща до 10 м на дължина. Тя не се хранела с едра плячка, но съдейки по храната й е била съперник на криптоклида, тъй като подобно на днешната гигантска акула и баленовите китове се хранела с дребни животни и планктон.

Размножаване

Останките са открити заедно с фосили от наносни дървета и извлечени някога в морето измрели динозаври.От което може да се заключи, че животното е живяло близо до брега, а женската е била живораждаща. малките се раждали напълно развити във водата или на брега. Това обаче противоречи на факта, че подобните му на гребла крайници са били непригодни за ходене по сушата. Намерени са скелети на млади индивиди, но учените не са попадали на скелети на новородени.

Храна и ловуване

Евримеровият криптоклидимал малка глава, дълга шия и остри, издадени навън сключени зъби при затворени челюсти. Дългият, гъвкав врат му помагал при търсенето на храна и го улеснявал при бързата смяна на посоката. Древното влечуго вероятно е плячкосвало дребни животни, които прецеждало от водата, но с острите си зъби е можело да лови и по-големи риби. Предполага се, че се е хранело с дребни риби и морски ракообразни, както и с млади главоноги, амонити и белемнити. Вид антарктически тюлен, който се храни с дребни ракообразни, има подобни зъби.

Размери на тялото: 4 метра дължина; тежащо около 1 тон.

Източник на снимката: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Cryptoclidus.JPG

Динозаври-Праисторически свят

2009-11-26T12:45:00.000-08:00

На Земята е имало животни, много преди да се появят хората. Наричаме ги праисторически животни. Най-популярните сред тях са динозаврите.

Динозаврите са били с различна форма и размери. Някои от тях са най - огромните същества населявали някога Земята. Имало и видове, дребни колкото кокошки. Съществували миролюбиви тревопасни динозаври, както и свирепи хищници, които ловували и се хранели с други динозаври.

Различни епохи.
Праисторически животни съществували в различни периоди от време. С годините някои животни изчезвали, други видове се появявали. Повечето видове праисторически животни измрели преди милиони години. Но някои съвременни животни, като костенурките не са се променили от праисторически времена до сега.

Динозаврите населявали земното кълбо и господствали на сушата в продължение на 160 милиона години, но след това, преди 65 милиона години, те внезапно измрели. За тези създания знаем и научаваме единствено по техните вкаменелости. Твърдите части на тялото - зъби, кости, нокти, които са останали под земята, постепенно са били погълнати от пръстта и скалите и са се превърнали в камъни. По тези вкаменелости съдим, че динозаврите са били люспести влечуги, подобни на днешните крокодили, гущери, змии и костенурки.
Динозаврите се движели с изправени крака, разположени под тялото. Никое друго влечуго няма прави крака като тях. Крайниците на днешните гущери и костенурки са встрани на тялото. При това са сгънати в коленете.

Праисторическите влечуги, наричани текодонти, имали полуизправени крака, разположени не толкова надолу като при динозаврите. Вероятно някои от тях са еволюирали в динозаври.

Комодски дракон (съвременно влечуго)

Имало динозаври с всякакви размери - от дребни ловци, не по-големи от домашна котка, до същински великани. Доколкото е известно, всички динозаври били с четрири крайника и опашка. Някои ходели на задните си два крака, други пък се придвижвали с помощта и на четирите си крайника. Освен това повечето динозаври имали дълга шия и много зъби. Няма начин обаче да разберем едно нещо - каква е била окраската на динозаврите.
Всички техни останки са се превърнали в камък. Дори малкото фосили от люспи или кожа са изгубили цвета си. Ето защо окраската на различните видове е само предполагаема. Можем да гадаем дали цветът им е бил като на днешните влечуги.

В зависимост от формата на тазовата кост динозаврите се делят на две големи групи: птицетазови и гущеротазови.

Към гущеротазовите спадат всички месоядни динозаври, както и масивните, с дълга шия и дълга опашка, тревопасни зауроподи, като диплодока например. При гущеротазовите динозаври между срамната кост и седалищната кост се оформя буквата Л.

Птицетазовите включват всички останали динозаври, които доколкото е известно, се хранели с растения. При птицетазовите динозаври двете тазови кости, познати като срамна кост , са успоредни и плътно прилепени една към друга.

Много от птицетазовите са имали по тялото си твърди плочки, рога, брони и шипове. Към гущеротазовите спадат както тероподите (месоядни динозаври), така и дълговратите растителноядни зауроподи.

Dino Babies / игра с бебета динозаври

2009-11-26T05:07:00.000-08:00

В тази игра ще се грижите за малките бебета динозаври. Те се излюпват от яйцата си и акто всяко малко създание искат своето. Храниш ги с мляко и месо, а когато им се приспи им принасяш бебешка въртелешка с музика. Играеш само с мишката, за определено време. За да минаваш напред в нивата е нужно да събереш определен борй парички. Успех!

Dino-Babies

Age of War / игра от времето на динозаврите

2009-11-26T04:09:00.000-08:00

Целта на играта е да оцелеете и да унищожите базата на своя враг.
Играта е разделена в 5 ери. За да се премине към следващата ера, трябва да вдигате XP (expiration) точки. За да получите тези точки, ще трябва да убиете вражеските единици. Можете също да вдигате XP точки, когато една от вашите единици бъде убита. Можете също така да изградите защита. Намирането на баланс между защитата и нападението е ключа към успеха ви.
Вие също ще можете да използвате специални атаки. За това нападение е необходимо време, за да бъде активно отново, след като сте го използвали. Всяка ера си има своя специална атака.
Не можете да поправяте базата си, но това ще ви дава точки здраве при преминаването ви в следващата ера. Защитете вашата база на всяка цена!
Играе се само с мишката.

Age of War

Dinosoars - игра с динозаври

2009-11-12T12:44:00.000-08:00

О, не!!! Праисторическият вятър събори птеродактилските яйца от гнездото им. Потърси ги и ги събери бързо, преди да им се е случило нещо лошо!

Намери всички разпръснати птеродактилски яйца и ги върни в гнездото преди времето ти да изтече! Хвани 50 яйца за допълнително живот! Пази се от праисторически буболечки! Ако те се ударят в теб, ще изпуснеш някои от твоите птеродактилски яйца!

Изпуснатите яйца трябва да се върнат бързо, иначе те могат да станат закуска на ужасните T-Rex (Тиранозавър Рекс), които бродят по Земята долу.

Ако нещата станат твърде опасни, натисни интервала (шпацията), за да зашеметиш враговете си и да защитиш яйцата, чрез рязко покачване на енергията! Използвай мощноста пестеливо. Всеки път, когато я използваш се изяжда по един от твоя живот. Движиш се със стрелките (наляво и надясно).

Успех и приятна игра!

Dinosoars

Диметродон

2009-11-10T12:20:00.000-08:00

Разред: Pelycosauria
Семейство: Сфенакодонтови
Род и вид: Dimetrodon Limbatus

Диметродонът си набавял успешно плячка благодарение на силната си захапка. С "гребена" на гърба регулирал телесната си температура, така можел да остава по-дълго активен и през деня.

Преди 280 млн. години животните от семейство Сфенакодонтови - например диметродонът - ловели растителноядни влечуги. Пеликозаврите били първите тероморфни влечуги, от които произлизат и днешните бозайници.

Размножаване
Въпреки, че не знаем нищо със сигурност, предполага се, че диметродонът е снасял яйца. Край фосилите на диметродони са намирани и вкаменени яйчени черупки, за които се смята, че произлизат от сродни видове, от които са открити много останки.

Начин на живот
Диметродонът бил едър, силен ловец, със страховити зъби и мощна челюст. Придвижвал се подобно на днешните гущери върху къси, обърнати настрани крака, но не бягал бързо. За разлика от по-ниските влечуги имал доста здрав гръбнак, така че тялото му да не се игъва настрани.
"Гребенът" му бил уникално явление сред тогавашните влечуги. Състоял се предимно от кожа, която свързвала дългите "бодли", излизащи от гръбначните прешлени.
Диметродонът вероятно е бил - подобно на днешните влечуги - животно с непостоянна температура на тялото. За регулирането й били използвани слънцето, сянката и може би водата. По този начин диметродонът още рано сутрин - когато другите влечуги били неподвижни и полека се затопляли - изправял гребен срещу слънцето, за да се загрее бързо, и тръгвал на лов за студени влечуги.
По-късно през деня търсел сянка, за да не прегрее. Вероятно е нагласял гребена си успоредно с падащите лъчи, за да отдава излишната топлина.

Храна и лов
В тесния череп на диметродона, зад челюстта била разположена силна мускулатура, скоято животното захапвало здраво. Зъбите били остри, с различна големина. С дългите предни зъби диметродонът прехапвал плячката - вероятно земноводни, влечуги и риби - както днешните лъвове и кучета с кучешките си зъби, и бързо я убивал. Пак с предните зъби държал плячката и вероятно я разтърсвал, за да я разкъса. Задните зъби били насочени назад, за да възпрепятстват изпускането на дребната плячка и да насочат едрите парчета месо към гърлото.

Името на диметродона има гръцки произход и означава "Двуделен зъб" (диметро - от две части и дон - "зъб").

Основни характеристики
Размери на тялото
Дължина: до 3 метра
телесна маса: около 500 кг.

Размножаване
Размножителен период: неизвестен
Брой яйца и мътене: неизвестно

Начин на живот
Активен ловец; хранел се със земноводни, влечуги и риби
Сродни видове: Други форми на същото семейство са били месоядните сауруси, които са приличали на диметодона, но не са имали плащ.

Класификация
Клас: Влечуги (Синапсиди)
Разред: Пеликозаври
Подразред: Еупеликозаври
Семейство: Sphenacodontidae
Подсемейство: Sphenacodontinae
Род и вид: Dimetrodon Limbatus

Място на откриване на фосилите: Най-много фосили на диметродони са открити в Тексас и Оклахома (САЩ). ВКаменелите находки датират от пермската епоха - преди 250 млн. години. ВКаменелостите се намират в тинести наноси на реките и блатата от влажния пояс. По тези места времето през цялата година било дъждовно, мусонно като в днешна Индия. Имало съответно и сух сезон, когато реките и езерата почти напълно пресъхвали.

Дългорог диплокаулус

2009-11-02T23:40:00.000-08:00

Дългорогият диплокаулус е от разред Nectridea, семейство Keraterpetontidae, род и вид Diplocaulus magnicornis.

Дългорогият диплокаулус бил странно земноводно животно. Главата му била с формата на бумеранг и можел да се издигне, за да хване плячката си на повърхността на водата.
Земноводни като Дългорогия диплокаулус някога са били едни от най-често срещаните живи същества в блатата на днешен Тексас. Ловували дребни животни и от своя страна ставали жертва на сладководни акули, земноводни и влечуги, подобни на крокодилите.

Отличителни признаци
Дългорогият диплокаулус бил земноводно, дълго приблизително един метър. Имал могромна като бумеранг глава, плоско туловищв и дълга опашка. Задните си крака с плавателна ципа вероятно е използвал за гребане и за придвижване в плитчините.
Дългорогият диплокаулус пребивавал основно във водата и плувал странично, гребейки с опашка като деншния тритон. Когато е трябвало да отиде на друго място поради пресъхването на пруютилия го воден басейн или да търси храна, партньор или място за водопой, бавно изпълзявал на сушата. За дишането му знае малко. В младежката си възраст вероятно е имал хриле с пероподбни ресни от двете страни на главата подобно на поповите лъжички. Не се знае дали това земноводно е развивало бял дроб след прекарвания във водата ларвен период. Вероятно хрилете му са били достатъчни за снабдяването с кислород. Освен това важна роля трябва да е играело и кожното дишане, както при аксолотъла и гигантските саламандри. Така можел да остава дълбоко под водата, главно защото в състояние на покой е имал нужда от по-малко кислород.

Храна и лов
Необичайната форма на главата дълго време била загадка за учените след като в края на 19 век и началото на 20 век в САЩ били открити първите останки. Израстъци имали само възрастните екземпляри, а по-младите имали само къси, издадени назад "рогца". Някои учени предполагали, че израстъците са щит за черепа, балансьор за врата или предпазно средство, което възпрепятства друго животно да го погълне. Други смятали, че е балнсен орган, котва или противодействаща на течението спирачка.
През 1980 г. двама учени откриват, че главата се движи автоматично нагоре, когато се движи във водата вдигната назад. Хоризонтално не се движи.
Дългорогият диплокаулус вероятно е стоял в засада на дъното на сладководните води, дишайки спокойно през кожата и хрилете си и в същото време бил нащрек да не го нападне някой хищник. Когато забелязвал близо до повърхността на водата скарида, вдигал внезапно глава и гребейки с опашка се насочвал към нищо неподозиращата жертва. В течащи води било достатъчно течението да движи нагоре главата му.

Размножаване
За начина на размножаване не знаем почти нищо. Предполага се, че подобно на останалите земноводни е изхвърлял хайвер без обвивка, от него се развивали ларви, които впоследствие се превръщали в умалени четирикраки копия на своите родители. Това всъщност е цикълът на развивитие на латимерията.

Врагове
Предполага се, че дългорогият диплокаулус е бил плячка за някои големи животни като четириметровата сладководна акула, подобно на крокодил гигантско земноводно голямоглав ериопс и разни видове латимерии. Диметродонът и други месоядни влечуги влизали във водата да ловят Дългороги диплокаулуси вероятно както днешната видра или мечката. Отшелническият начин на живот трябва да е бил подходяща защита за възрастните екземпляри, поповите лъжички обаче са ставали лесна жертва на враговете си и събратя с канибалски наклонности.

Основни характеристики:

Размери на тялото
Дължина: до 1.3 метра
Телесна маса: около 15 кг.

Размножаване
Неизвестен, вероятно въшно оплождане.
Брой на яйцата: неизвестен

Начин на живот
Поведение: ловувал във водата; стоял във засада на дъното на сладководни реки и езера.
Храна: риба, дребни земноводни, попови лъжички, насекоми, черви и други безгръбначни.

Сродни видове
Най-близкият родственик на Дългорогият диплокаулус е подобен на него диплоцераспис, който имал рогови израстъци и вероятно е водил близък начин на живот. И двата вида са принадлежали към малка група на водните амфибии от разред Nectridea, измрели преди 240 милиона години през карбонския период.

Находища на вкаменелости
Кога и къде са живели?
Дългорогият диплокаулус е известен от находищата в южната част на днешната територия на САЩ, в Оклахома и Тексас, където са намерени вкаменелостите. Сигурно обаче е бил по-широко разпространене, тъй като има намерени вкаменелости и в Мароко.
Вкаменелостите са били извадени от наносите на пресъхнали реки и блата, образувани в ранен перм преди около 280 млн. години.

Как се образуват имената на динозаврите?

2009-06-18T10:15:00.000-07:00

Какво означава ДИНОЗАВЪР?

Идва от гръцки "deinos" - страшно голям и "sauros" - гущер (влечуго). За това в превод думата ДИНОЗАВЪР означава - СТРАШНО ГОЛЯМ ГУЩЕР. Името динозавър го дава английският биолог сър Ричард Оуен през 1842 година.

Всеки динозавър намиран от тогава до днес е получавал уникално име. Имената им се дават най-често от откривателите, палеонтолози. Някои кръщават новооткрития динозавър на себе си или на някой друг човек - Lambeosaurus на Lawrence Lambe. Други на мястото на което е открит - Albertosaurus на Алберта, Канада. Или използват от латински или гръцки наименования описвайки как е изглеждал - Трицератопс - имал е три рога на главата си.

Още за това как се образуват имената на различни динозаври: Zoom dinosaurs

Стегозаври

2009-06-18T10:09:00.000-07:00

Разред: Птицетазови динозаври

Семейство:Стегозаври

Род и вид: Stegosaurus stenops

Стегозавърът е динозавър с гребеновидни плочки на гърба и се числи към едно от семействата на динозаврите с твърда броня, живели преди 170 милиона години на Земята.

Има основание да се предполага, че въпреки страшната си външност стегозавърът е бил мирно тревопасно. Вместо да разчита на силата си, той вероятно е предпочитал сигурността на стадото.

Характерни особености:
Поради двете редици костни плочи по дължината на гърба си стегозавърът лесно може да се разпознае сред другите видове динозаври.
Гребеновидните плочки, с дължина до 60 см, дават основание за много предположения. Повечето от изследователите на древните животни смятат, че плочите са били покрити с рогов слой и са представлявали част от защитното въоръжение на животното. Други са на мнение, че стегозавърът е използвал плочките за регулиране на телесната си температура.
Обърнати към слънцето, покрити с кожа, богати на кръвоносни съдове (а не рогов слой) плочки стопляли кръвта на животното. Скривайки се от слънцето, динозавърът е могъл да разхлади тялото си.
Стегозавърът не е най-големият динозавър, но шестметровотo му тяло е внушително. Дължината на предните му крайници е наполовина от тази на задните, но пак ги е ползвал при движението.
Главата на стегозавъра е била с размер около 45 см и се е намирала близо до земята, благодарение на което е можел да пасе и ниско растящи растения. Мозъкът му е бил много малък, не по-голям от топка за голф.

Местообитание:
Стегозавърът е живял преди 170 млн. години на земно образувание, което се е намирало на територията на Северна Америка. По времето на стегозаврите климатът там е бил топъл, почти тропичен, което вероятно е създавало идеални условия за живот на тревопасното животно.
На пръв поглед растителният свят на онази епоха може да се оприличи на тропичната джунгла, независимо че много растителни видове ги е нямало, не са съществували и цъфтящи растения. Вероятно най–разпространени са били цикасовите (голосеменни палмообразни растения), папратите и иглолистните растения.

Хранене:
Стегозавърът е бил тревопасен и се е хранел с различни растения. Благодарение на субтропичния климат на Северна Америка в родината на стегозавъра растителността е била богата.
От скелетите, открити при разкопки, може да се заключи, че е имал силна гръбна мускулатура, свързана посредством костни удължения с тази и опашката така, че да се изправя и да яде листата на дърветата. В същото време не е бил достатъчно приспособен към растителноядството, понеже е имал малки и слабо развити кътници. Вероятно е гълтал камъни за раздробяването на храната, съдържащи жилави влакна.

Размножаване:
Изследването на стегозаврите е интересно, понеже неизвестностите около тях са много. Нищо чудно да добием нови знания за тях – чрез изследване на находки.
Знаем, че много от динозаврите – вероятно и стегозаврите са снасяли яйца със сравнително малки размери в плитки дупки, издълбани от тях. Дупките покривали с пясък, а яйцата се мътели бавно на слънчева топлина. След излюпването малките се развивали бързо, за да избегнат набезите на животни, хранещи се с яйца. Малките стегозаври вероятно са растели сред стадото, където са били защитени. Вероятно и стегозаврите като другите стадни животни, са водели битка за правото да се чифтосват и за поста водач на стадото. Борбата им се е изразявала в заплашителни движения и демонстрация на сила без да е борба на живот и смърт.

Врагове:
Стегозавърът е бил кротко тревопасно животно и вероятно често е ставал жертва на месоядни динозаври като Tyrannosaurus rex например.
Стегозавърът се е движел тромаво, двете му страни и крайниците предлагали идеална възможност за атакуване. Тъй като не е можел да бяга бързо на два крака, вероятно про нападение е оставал на място и е рамахвал бодливата си опашка за защита.
Двата чифта бодли на опашката са били дълги близо метър. Някои родствени на стегозавъра видове са имали четири чифта бодли на опашката. Бодлите вероятно са били покрити с рогов слой.

Морски влечуги

2009-06-18T06:22:00.001-07:00

ДОКАТО НА ЗЕМЯТА ЖИВЕЕЛИ ДИНОЗАВРИТЕ, ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ВЛЕЧУГИ ОБИТАВАЛИ МОРЕТАТА

Плиозаврите били най-големите измежду всички морски влечуги. Може да ги наречем морските великани. Тези хищни великани имали огромна челюст , пълна с остри зъби. Лиоплевродонът е гигантски плиозавър. Най-грамадните челюсти сред всички животни, съществували някога, били именно неговите.

Плезиозаврите дишали въздух. Повечето морски създания можели да дишат под водата. Но морските влечуги се нуждаели от атмосферен въздух, за да оцелеят. От време на време те излизали на повърхността и поемали въздух.

ИХТИОЗАВРИТЕ били морски влечуги, наподобяващи днешните делфини. Те плували леко и бързо. Придвижвали се чрез движения на опашката. Те използвали перките си, за да променят посоката си на движение, докато плували в океана.

Ихтиозавър (Ichthyosaurus) е голямо морско влечуго от палеозоя, изчезнал малко преди преминаването креда–терциер. Подобен е по форма (а вероятно и по поведение) на съвременните големи океански хищни риби (риба тон, риба меч). Той има най-развито зрение от всички съществували някога гръбначни. Диаметъра на окото достига 25 см.

Ихтиозаврите са живораждащи, като размера на малкото е голям, както при съвременните китове. За разлика от китовете, обаче са разчитат основно на зрението си (а не на слуха).

Придвижване и дишане: Не е изяснена техниката на плуване на ихтиозаврите, по-специално съчетаването на плуване с дишане. Подобните им по форма риби (едри скумриеви) дишат с хриле и не се налага да излизат от дълбоките водни слоеве. Съвременните делфини използват специална техника на плуване — редуват плуване в дълбокия слой (2–3 метра под вода) с излитане над вода, за да дишат. От енергийна гледна точка тази техника е оптимална за животни с подобни размери, дишащи атмосферен въздух (използва се и от съвременните пингвини). За да я прилагат, ихтиозаврите би трябвало да плуват легнали на една страна, което е съмнително. Другата хипотеза е, че при бързо плуване те не дишат, което е характерно за влечугите (страничните извивания на гръбнака блокират цикъла вдишване-издишване). Ако е така, те биха били способни само на краткотрайни периоди на висока активност и не биха били конкурентни на съвременните едри океански хищници — делфини, акули и едри скумриеви.

Освен морски влечуги, съществували и ракообразни морски създания с черупки-амонити (в дясно). Влечугото - наричаме пелонеустес, гмуркал се е на голяма дълбочина в моретата.

ПЛЕЗИОЗАВРИ

Разред: Плезиозаври
Семейство: Плезиозавроподобни
Род и вид: Plesiosaurus dolichodeirus
Размери на тялото: Дължина- 3-5 метра; телесна маса - неизвестна.

Плезиозаврите са живели преди 200 милиона години; плували с четирите си крайника, като с големи весла. С острите си зъби улавяли в смъртоносна хватка дребни водни жиовтни. Плезиозаврите ги наричаат още „морски змейове”, към които спадат и подобните на делфини ихтиозаври и други морски влечуги. Обитавали моретата преди 210-265 млн. години, докато динозаврите владеели сушата.

Характерни черти:

За първи път плезиозаври са били описани през 1821 година в музея в Бристол от двама изследователи-любители. Учените изследвали ихтиозаврите и междувременно попаднали на особени кости. Направили извод, че са останки от друг вид животни. Предположението им било потвърдено през 1824 г. От известната изследователка Мари Анинг, която се занимавала с вкаменелости и открила първия цял скелет на плезиозавър, изложен в лондонския природонаучен музей.

При плуване плезиозавърът не използвал опашката си, а задните си крайници, които приличали на плавник. Можел да гребе с предните си плавници, подобно на морския лъв и делфините. Докато при съвременните морски видове задните крайници служат за направление на тялото във водата и за придвижване по сушата, предните и задните плавници на плезиозаврите им помагали да се придвижват напред. Плезиозавърът явно е изпитвал големи затруднения, движейки се по сушата. По всяка вероятност е изпълзявал трудно от водата. Сигурно е поглъщал тежки камъни, за да противодейства на силата, която го е задържала на повърхността на водата, благодарение на погълнатия в дробовете му въздух.

Други морски влечуги като плиозавърът са имали относително къса шия и огромна глава.

Храна и ловуване:

Плезиозаврите имали малка глава и дълга шия. Дългите им остри зъби от двете челюсти се сключвали при затварянето на устата. Те са служели не за разкъсване, а за задържане на хлъзгавата плячка. Хранели са се навярно с риби и белемнити, измрели главоноги, родственици на калмарите. Долната U – образна челюст била истински капан за рибите и позволявала плячката да бъде погълната цяла. Плезиозавърът хвашал и убивал жертвите си като протягал внезапно дългата си шия и забивал острите си зъби дълбоко в тялото. При преследване на плячката, шията служела за кормило при резките смени на посоката и помагала при движение.

Врагове:

Плезиозаврите вероятно ставали жертва на по-големи морски влечуги. Били плячка на животни от рода на ихтиозаврите като темнодонтозаврите, с размери на косатката, и на един шестметров родственик на плезиозаврите, който приличал на плиозавър.

Дългата издадена шия на плезиозаврите, която не била защитена с костна броня, била лесно уязвима. Плезиозавърът вероятно не е умеел да плува достатъчно добре и по-скоро е разчитал на доброто си зрение, на добрата си маскировъчна окраса и на подвижността си.

Размножаване:

Не знаем нищо за размножителните навици на плезиозаврите, тъй като не са съхранени останки от гнезда, от млади животни или от бременни женски видове. Възможно е женската да е снасяла яйцата на сушата, но по-вероятно е плезиозаврите да са били живородени и потомците им да са се раждали във водата както днесшните водни змии или на сушата, както морския лъв.

Не знаем също дали майката се е грижила за малките, както женските крокодили и алигатори. Не е изключено малките да са се развивали в речните ръкави и лагуни и да са отплували в отркито море, чак когато пораснат.

Местоживеене:
Плезиозаврите са станали известни чрез вкаменелости, открити в град Холзмаден в провинция Беден-Вюртенберг в Германия и в някои английски области. Вкаменелостите са открити в земните пластове от юрския период на 200 милиона години, които по онова време са формирали морското дъно.

В морските утаечни слоеве с подобна възраст са открити вкаменелости от подобни на плезиозаврите видове, които погрешно се причисляват към семейството на плезизоаврите.

Дейнонихус / дейноникус

2009-06-18T04:28:00.000-07:00

Клас: Влечуги
Подклас: архозаври
Разред: гущеротазови
Семейство: Дромеозаври
Род и вид: Deinonychus antirrhopus

Името дейнонихус(дейноникус) означава „ужасен нокът”. Това животно е било бърз, силен хищник, живял преди близо 100 млн. години, в началото на периода Креда.

Характерни черти:
Динозавърът бил с дължина до 3,3 метра и височина около 1.5 метра, т.е. по-голям от други представители на същото семейство.Телесната маса е била 50-70 кг. Дължината на зъбите 2 см (от короната до върха). Спрямо тялото главата е била голяма и подвижна, имал е врат като на птиците. Въоръжената с остри зъби долна челюст разкъсвала жертвата на големи парчета. Структурата на мускулите на долната челюст показват, че е била силна и подвижна и благодарения на острите нащърбени зъби, животното можело без затруднения да отхапва от месото на своя улов.
Благодарение на леката структура на тялото и придвижването на два крака, животното бягало бързо и улавяло жертвата си по време на лов. Твърдата, подсилена от кости опашка помагала при запазване на равновесието. Хрущялите между прешлените в началото на опашката действали като двигателен лост при рязка промяна на движението.
Живтното събаряло с предни крайници жертвата и я държало с тях, докато ноктите на задните разкъсвало корема й. Тази употреба на ноктите се вижда при фосил, чийто нокът е бил наранен, след което отново пораснал във формата на сърп.
Имайки предвид начина им на живот, този вид динозаври вероятно са били топлокръвни животни, но това до ден днешен не е напълно доказано.

Размножаване:
Няма данни за развитието на вида, нито какви са били навиците му за размножаване и формата на яйцата му. По аналогия с големите зауроподи и останалите динозаври, както и от останките, може да се предположи, че са мътели групово. Вкаменените им стъпки показват, че дейнонихусите са се придвижвали в група, заедно с други родствени динозаври. Находките доказват, че са живеели в група, което значи, че повечето динозаври от този вид са снасяли яйцата си в обща „детска стая”, както правят днес птиците, мътещи в колония.

Видове и врагове:
Роднини на този динозавър са живеели в Северна Америка и Монголия. Един от родствените му видове е федролозавърът, който е живял по същото време; негови вкаменелости са открити в Китай. По същото време са живели и много други динозаври, продвижващи се на два крака, които навярно са представлявали опасност за младите дейнонихуси. Всички големи представители на зауроподите, които ходели на четири крака, са могли да се преборят с дейнонихуса, но зауроподите рядко нападали другите животни. Правели са го само, ако са били провокирани. За сравнително малките дейнонихуси било трудно сами да нападат големите тревопасни животни, затова са ловували в група.
Сродни на дейнонихуса динозаври са велосирапторите, както и някои други родове – Gigantoraptor, Utahraptor и други, а също и дромеозаврите, живели през късно-кредния период, преди 75 млн. години.

Морските дълбини

2009-06-14T10:28:00.000-07:00

Морките дълбини

Преди 545 млн. години стотици невероятни създания обитавали океаните. Никое от тях не прирлича на нито едно животно познато днес.

Океанските създания: В океаните живеели различни видове животни. Морски змии, морски звезди и животни в черупки обитавали морското дъно, а морските скорпиони плували свободно във водата.

На снимката в ляво - Наутилоиди, били са с дълги черупки и пипала. Гъба и лилии- приличат на растения, но всъщност за животни..

Морските скорпиони били едни от най-смъртоносните ловци. Имали остри щипки,скоито сграбчвали плячката.

Дребните същества, наречени корали, образували големи скалисти масиви, известни и днес като рифове ( вляво от скорпиона).
.
.

Първата риба: Тя нямала нито челюсти,нито зъби. Засмуквала храната си направо отморското дъно. По-късно рибите развили мощни челюсти и остри зъби. Това им дало възможност да улавят различна разнообразна храна.

Смъртоностни ловци: Някои морски създания били изкустни ловци,които преследвали и се хранели с други животни. Жертвите обаче имали здрава черупки, за да се предпазят от враговете си.

На снимката долу: Рибките имат бодливи перки, които ги правят трудни за поглъщане. Голямата риба - Дънклеостеос, голям колкото автобус.

Най - малките динозаври

2009-06-11T09:09:00.000-07:00

Фосилите на малки динозаври се намират по-трудно. В повечето случаи, когато малък динозавър е умирал е бил изяждан от по-големите. Затова някои фосили са намирани въе вкаменелостите на големите динозаври. Откриваните до сега най-малки фосили на динозаври:

Микрораптор ( Microraptor) - теропод с размер не по-голям от на врана, открит в Китай. Размерът му е около 16 инча (40 см) дължина и вероятно е възрастен индивид.
Компсогнатус ( Compsognathus) - теропод, този индивид се е хранел с месо и е бил с дължина около 60 см. Фосилите, които са открити са на възраст около 145 млн. години. Теглото му е колкото на пиле, около 3 кг.

Saltopus - размерът му е около 60 см, било е насекомоядно на възраст около 200 млн. години.
Lesothosaurus - растителноядно от района на Африка, било е с дължина около 90 см, възраст от 200 млн. години. Движело се е много бързо.
Wannanosaurus - пахицефалозавър (pachycephalosaur) с дължина от 1 метър, растителноядно от Китай на възраст от 73-83 млн. години.

Mussaurus - в превод "мишката гущер", е най-малкото намирано динозавърче до сега, но то е индивид в бебешка възраст. Единственият динозавър на който е намерен целият му скелет. Било е с дължина едва 36 см.

Най-големите динозаври

2009-06-11T04:43:00.000-07:00

Най-големите динозаври са гиганти, бавно движещи се, с малка глава, хранещи се подобно на съвременните крави (sauropods). Съществували през късната юра и периода Креда. Те са имали много дълги вратове, които са били полезни за достигане и най-високите клонки на високите дървета. Дългата им шия се е уравновесявала от масивна опашка. Зауроподите са най-големите животни, откривани някога на земята в досегашната й история.

Argentinosaurus huinculensis - Името му означава "гущер от Аржентина". Бил е с дължина от 30-40 метра, и е тежал 80-100 тона. Живял е през късна креда. Спада към групата: гущеротазови, зауроподоморфи, зауроподи. Бил е огромен, тревопасен, с дълга шия и тънки крака. Придвижвал се е на четири крака.

Paralititan - Паралититан: бил е с дължина от 24-30 метра и е тежал 70-78 тона. В превод името му означава "приливен гигант". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късна креда. Местонахождение в Египет. Паралититанът бил гигантски, дългошиест, растителнояден, с дълги, колоноподобни крайници. Ходел на четрири крака.

Seismosaurus hallorum - Сеизмозавърът е бил около 34-39 метра дължина и тегло около 30 тона . Имал е дълга шия и опашка като камшик. Бил е гигантски растителнояден, с моливоподобни зъби. Ходел е на четирите си крака. В превод името му означава "тресящ земята гущер". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късната креда. Местонахождение-САЩ.

Supersaurus vivianae - SUPERSAURUS e един от най-дългите динозаври - около 42 метра дължина от върха на муцуната до края на опашката и височина 16,6 метра. Тегло около 55 тона. Тревопасен зауропод - хранел се е с иглолистни, гинко, семена, цикади и др. (необходимо е било да изяжда големи количества), които е поглъщал цели. В стомаха му е имало камъни, които са смилали храната. . Движел се е на четрите си, еднакви по дължина, крака. Не се е грижел за малките си... Живял е на стада, в места с изобилие от растителност и се предполага, че са мигрирали.

Ultrasauros - дължина 25-30 метра, тегло от 55 до 130 тона. Живял е в края на юрския период. В превод името му означава "ултра гущер", от групата на зауроподите.
Само няколко са намерените кости от този динозавър, но те дават представа за истинските му размери. Открит е в планините на Западно Колорадо, САЩ. Някои учени смятат, че заради голямото му тегло, по-голямата част от ежедневието си е прекарвал във водата, за да пести енергия. Но други смятат, че това не е било достоверно, тъй като именно заради размера си е щял да затъне в калта. Затова се смята, че е бил изцяло сухоземно животно. Дължината на живот на този динозавър може да е достигал до 100 години. Снасял е яйца, за които се смята, че не се е грижел. Намирани са яйца от този вид разположени в права линия, което подсказва, че той ги е снасял по време на движение и след това ги е изоставял.

Храна: Бил е тревопасен, хранел се е от върховете на дърветата. Формата на зъбите му е била като на длето. Той е поглъщал почти не сдъвкана храната си.

Движел се е бавно на четирите си крака.

Andesaurus delgadoi - Андезавър е бил с дължина 18 метра, тегло 9(20*) тона. В превод името му означава "гущер на Андите". Спада към групата: гущеротазови, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през периода креда (преди 97 милиона години). Местонахождение: Аржентина. Бил е дългошиест, тревояден, с гъвкава опашка и широко тяло. Ходел е на четири крака.

Argyrosaurus superbus - Името означава "Сребърен гущер, голям автобус". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живля е през късна креда (83-65 млн.години), открит е в Аржентина. Дължина на тялото 20(30*) метра, тегло 13(80*) тона. Той е бил тревопасен, с мощни крака.

Giraffatitan brancai - Името означава "титан жираф". Живял е в края на креда, преди 150 млн.години. Имал е дължина 25 метра и тегло около 60 тона. Намерен е в Африка. Жирафотитанът е зауропод, ходел е на четири крака, тревопасен, с дълъг врат и опашка, с малък мозък. Черепът му е с необичайно висок заоблен гребен, в който са ноздрите му. Имал е добре изправена шия, като на жирафите, и затова вероятно се е хранел от върховете на дърветата.

Diplodocus - Диплодок означава "двойна греда". Спадал е към групата на гущеротазовите, зауроподоморфи, зауроподи. Живял е през късна креда. Имал е дължина 25 метра и тегло 11 тона. Местонахождение САЩ. Огромен растителнояден, с тънки подобни на моливи зъби, дълга шия и дълга опашка. Ходел е на четири крака.

Brachiosaurus - Брахиозавър името означава "гущер с ръце". Живял е през късна креда, имал е тегло 25 метра, височина 12 метра и тегло 50 тона. Намирна е в САЩ и Източна Африка. Брахиозавърът е бил огромен растителнояден динозавър с дълга шия и гребен на главата си. Придвижвал се е на четирите си крака. За разлика от другите зауроподи, предните крайници са били значително по-дълги от задните. Така шията и рамената му били изнесени високо над тялото и позволявали да се храни с листа от короните на дърветата, които никой друг динозавър неможел да достигне.

Източник снимки:
http://lesdinos.free.fr/argyrosaurus.jpg
http://www.taringa.net/posts/info/1219151/Paleontolog%C3%ADa:-Dinosaurios-y-Animales-Prehistoricos--Argent.html
http://dinonews.net/index/paralititan.php

Летящи динозаври

2009-06-09T08:09:00.000-07:00

Пионерите

Докато динозаврите, рибите и бозайниците постепенно завладявали сушата и моретата в праисторически времена, в небето над тях кипял бурен живот. Най-ранните летци били прости организми, но природата постепенно създала много по-сложни форми. Първо се появили насекомите, които продължават да процъфтяват и до днес, след това – планиращите влечуги, които еволюирали от сухоземни гущероподобни животни. Те били изместени от птерозаврите, вероятно най-известните сред древните летящи влечуги. И накрая, към средата на Ерата на динозаврите, се появили първите птици, господари на небесата и до ден днешен.

Древният

Най-ранното известно летящо влечуго е коелурозавърът, живял през пермския период. По външен вид той прилича на летящ гущер, но ребрата му са разширени настрани и поддържат криле от кожеста ципа. Съвременният летящ малайзийски гущер планира точно по същия начин.

Господари на небесата

Планиращите същества като коелурозавъра през триаския период били изместени по важност от птерозаврите. Тези прочути летящи влечуги били първите гръбначни, които се адаптирали към живот с активно летене. Те се появили приблизително по същото време като първите динозаври и изчезнали от лицето на Земята към края на периода креда. Птерозавърските крила били направени от яка кожа, опъната между костта на горния крайник и удължения четвърти пръст.

Ранни птици

Птиците – като този синорнис – са се появили приблизително към средата на ерата на динозаврите и са произлезли от самите динозаври. Днес птиците продължават да се развиват и са основната група летящи гръбначни. Крилете им имат костна структура, състояща се от срасването на някои от някогашните пръсти, която поддържа пера, разтварящи се като ветрило от горните крайници.

Чудото на кехлибара

Най-добрите фосили са запазени благодарение на кехлибара. Ето как се случва това: насекомото попада върху лепкавата смола, която се стича по стволовете на дърветата, тя постепенно го обгръща и го съхранява в идеален вид. Когато дървото загине и остане в земните недра дълъг период от време, смолата се втърдява и се превръща в минерала кехлибар.

Първите господари

Меганеврата прилича на водно конче, но била много по едра – с размер на папагал. Имала типичните за насекомите крила, състоящи се от тънък слой хитин, поддържан от цяла мрежа твърди жилки. Меганеврата е живяла през карбона, сравнително скоро след появата на първите насекоми.

Ранните летящи влечуги

Най – простият вид е планиращият – той изисква много малко мускулни усилия. Нужно е само леко тяло и аеродинамична структура, която улавя въздуха и позволява на тялото да се носи върху него – като хартиено самолетче. В днешно време това може да се наблщдава при летящите катерици, летящите гущери и дори летящите жаби. През перма и триаса съществували различни влечуги, като всяко от тях е еволюирало самостоятелно от различни предци влечуги.

Слънчево захранване

Куенеозавърът бил крилато влечуго, което се срещало в днешна Западна Англия към края на триаса. По структура той много напомнял на икарозавъра. Имал около десетина кости, поддържащи крилете (около половината от тези на коелурозавъра), което подсказва, че крилете са били по-дълги, по-тесни, и вероятно по-маневрени. Кожата на крилете вероятно е била богата на кръвоносни съдове и те може би са осигурявали топлина на животното, черпена от слънчевите лъчи – като днешните слънчеви батерии.

Дълги крака

Шаровиптериксът, живял през късния триас в Централна Азия, бил дребно като врабче гущероподобно животно, с много смешни задни крака, по-дълги от общата дължина на тялото. Смисъла на дългите крака се изяснява от ципата между краката и опашката, т.е. летенето. Вероятно шаровиптериксът е планирал с тези криле. Летенето не е било стабилно, но му е позволявало да се придвижва от дърво на дърво. Малките кожести мембрани на предните крайници са му позволявали да контролира полета си. Предполага се, че този индивид е ранния предвид на птерозавъра.

Данни за динозаврите

2009-06-09T02:27:00.000-07:00

Има много неща за динозаврите, които може би никога няма да открием. Фосилите ни дават ценни доказателства, но те не могат да ни обяснят всичко, което искаме да знаем. Но с помощта на някои поразителни открития, които са били направени, палеонтолозите могат, въпреки всичко, да създадат теории за това какво всъщност са представлявали динозаврите.

v Много учени смятат, че птиците са произлелзи от динозаврите дромеозаври, но някои учени не са съгласни с това мнение. Вместо това те твърдят, че самите дромеозаври всъщност са произлезли от първите птици, които не умеели да летят.

v Учените не са сигурни за какво са служели костните пластини на Трицератопса. Някои мислят, че може би са били използвани за защита. Други предполагат, че пластините може би са помагали на Трицератопса да се разхлажда.

v Палеонтолозите открили в Северна Америка вкаменени отпечатъци от стъпки на динозавър с ципести крака. Нито един от познатите до сега динозаври няма такива крака.

v Динозавърът Торозавър от вида Цератоп е имал най – големият череп от всички сухоземни животни, които са живели някога. Черепът му е бил дълъг почти 3 метра, което представлява половината от дължината на цялото му тяло.

v Динозаврите с дълги опашки, подобно на Диплодока, може би са използвали опашките си, за да им помагат да плуват във водата.

v Учените изчислили, че ако животното тежало повече от 203 тона нямало да може да се движи. Най – големият динозавър вероятно е тежал малко под тази граница.

v Някои от вкаменените изпражнения на динозаври имат отвътре малки дупчици. Те са били направени от такива насекоми като бръмбарите, които се хранели с тор.

v Много векове наред хората откривали фосили на динозаври, но едва през 19-ти век осъзнали какво всъщност е това. Първото изкопаемо, разпознато като динозавър, през 1824 г., било наречено Мегалозавър.

v В скелетите на някои месоядни Целофизи, в областта, където е бил стомахът им, е имало вкаменени кости на бебе Целофизис. Според учените е възможно възрастните да са изяли бебетата.

v Вероятно най-бързият динозавър е бил Галимимусът. Учените изчисляват, че той е можел да тича със скорост от 56 км/час.

v Гигантските растителноядни динозаври имали тенденцията да се прегряват и вероятно са прекарвали много времето си в усилия да се разхладят, като например са се къпали във водата.

v Тероподът Пелеканимим е имал 220 зъба, повече от който и да било друг теропод. Пелеканимимът е принадлежал към групата на динозаврите, които били прочути с това, че изобщо нямали зъби.

v Не всички динозаври заравяли яйцата си, за да ги инкубират. Някои динозаври, подобно на Троодона, са седели върху яйцата си подобно на съвременните птици. С телата са запазвали яйцата с необходимата температура.

v Теризинозаврите имали най-дългите нокти сред динозаврите. Дължината им надхвърляла 70 см.

v Учените могат да познаят дали ратителноядните динозаври са се хранели с растения близо до земята по зъбите им. Растенията, които раста близо до земята, имат по себе си песъчинки и прах по себе си, които оставяли следи от драскотини върху зъбите.

Живот на сушата

2009-02-14T10:26:00.000-08:00

В продължение на милиони години на сушата нямало живот. Първите растения се появили преди 440 милиона години.

Първите сухоземни растения: Първите растения на сушата се нуждаели от много вода, за да оцелеят. Те се развивали във влажни, блатисти местности близо до морето. По-късно растенията се приспособили за живот в по-сухи метса и постепенно се разпространили по цялата суша.

Сухоземните животни: Растенията, които се появили на сушата осигурили храна за животните. Едни от първите сухоземни, били змиите, стоножки, паяци и насекоми.

Гигантоскорпио е скорпион с размерите на днешно куче. Притежавал е огромно жило на върха на опашката си.

Гори в блатата

2009-02-14T10:24:00.000-08:00

Преди 350милиона години огромни части от Земята били покрити с блата. Тези влажни места били благоприятни за развитието на растенията. Появили се огромни гори от гигантски дървета.

Блатни животни: Огромни буболечки и паяци обитавали гората. Гигантските водни кончета прелитали между дърветата - това са първите същества с криле. В горите живеели и много земноводни.

На илюстрацията в дясно са показани растения и животни в блатисите гори.
Огромните паяци плетат мрежи, в които ловят насекоми.
Офидерпетомът е земноводно, подобно на змия.

Диплокаулусът е земноводно със странни перки на главата.
На снимката долу:
Дърветата са далеч по-високи от съществуващите днес. Някои са извисявали на височина 12-етажна сграда.
Меганевра-водно конче с размерите на чайка.

Първите влечуги

2009-02-14T10:22:00.000-08:00

Преди около 300 милиона години на Земята се появили влечугите. Дотогава животните трябвало да прекарват част от живота си във водата. Влечугите обаче били приспособени да живеят през цялото време на сушата.

Какво представлява влечугото? Те съществуват и днес. Имат твърда, люспеста кожа и са студенокръвни. Това означава че телата им не произвеждат топлина, а се нуждаят от топлината на Слънцето, за да се сгреят и да придобият енергия. Костенурките и гущерите например са влечуги.

В ляво-горе е игуаната, живееща в Южна Америка. Всички влечуги снасят яйца.

Най-различни влечуги: Някои праисторически влечуги излгеждали като днешните си роднини, други били съвсем различни. Едни били големи и силни, други-дребни и немощни. Някои се хранели с растения, други- с животни.

В дясно на снимката:

Мосчопс бил тревопасно влечуго, голямо колкото днешен хипопотам.

Малките са Ликанопси - дребни, бързоподвижни,които ловували на групи.

Диметродонът - имал огоромен израстък на гърба, като корабно платно с кости и кожа. Възможно е чрез него да е улавял и задържалтоплината на Слънцето.

Той е бил хищник, имал е остри зъби, с които е разкъсвал жертават си.

Първите динозаври

2009-02-13T10:20:00.000-08:00

Появата на динозаврите: Първите динозаври се появили на Земята преди 225 милиона години. Всъщност това били нов вид влечуги. Живот на планетата датира отпреди повече от 3 милиарда години. Различни видове растения и животни са се появали, а след това са изчезвали без следа. Изминалото време е разделено на периоди. Динозаврите са живели през триас, юра и креда. По време на тези периоди Земята също се е променяла . На нейната повърхност се появявали и изчезвали цели планини. Океани и морета наводнявали сушата, след което отново се отдръпвали. Даже огромните контитенти се придвижвали - макар и бавно.

Дълги крака: Динозаврите имали много по-дълги крака от повечето праисторически влечуги. За някои от тях това било предимство-можели да тичат по-бързо.

Първите месоядни: Те се движели много бързо. Хранели се с месо, Имали къси, силни предни крайници с остри нокти, с които нападали другитр животни. В началото влечуги...

Хереразавърът е един от пърите динозаври. Бил е месоядно, голямо колкото днешен кон. Зъбите му имали формата на нож и с тях сякаш нарязвал храната си.

Първите тревопасни: Имало и динозаври, които се хранели с растения. Те били по-едри от месоядните и живеели на групи и стада. Тревопасните се движели на 4 крака, но можели да се изправят на задните си крайници, за да допстигат листата на високите дървета.

В дясно на снимката:

Това е платеозавър, един от първите растителноядни динозаври. От върха на муцуната до опашката той е дълъг, колкото четирима души, легнали един след друг.

Имали са уста подобна на клюн, с която листата се сдъвкват. Нокти за захващане към дървото.

Триаски период

2009-02-13T10:19:00.000-08:00

Ерата на динозаврите започва с триаския период - преди 251-200 милиона години. По това време сушата на Земята е едно цяло - един общ контитент - Пангея. Той бил заобиколен от огромна водна площ - от праокеанът Панталаса. Тъй като нивото на водата не било постоянно, очертанията на сушата също се променяли. Затова и континентите изглеждат различно на съвременните карти. През триаския период Индия била разположена между Африка и Антарктика.

Климатът през триас бил горещ и сух почти навсякъде. Голяма част от повърхността на Земята била скалиста и покрита с пясък, виреела единствено жилава растителност. В такива условия се появили първите динозаври. Възможно е те да са еволюирали от някои дребни влечуги като еупаркерията. В Южна Америка преди близо 250 милиона години живеел хереразавърът - бърз триметров хищник с остри зъби. Риоджазавърът пък бил еднотонов растителнояден великан.

Динозаврите населили Европа през късния триас - преди 200 милиона години. Един от най-големите сред тях бил платеозавърът, чиято дължина от муцуната до края на опашката стигала 8 метра. Платеозавърът бил растителнояден. Имал дълга шия и миролюбив характер, освен когато го нападал свирепия орнитозух. Този орнитозух не бил динозавър, а принадлежал към групата на по-древните влечуги - текодонти. Салтопусът бил твърде дребен, за да заплашва платеозавъра. Затова пък настървено преследвали насекоми и червеи. Летящите влечуги, наричани птерозаври, като одиморфодона например, също се появили за първи път през триаса.

Преди 225 милиона години Северна Америка вече била обитавана от динозаври. Дългият три метра целофизис едва стигал метър височина. Той бил тънък и жилав. ТИчал бързо, благодарение на здравите си задни крака. Вкаменелости на стотици динозаври от този вид са открити в местността Гоуст Ранч в Ню Мексико, САЩ. Предполага се, че те са измрели там едновременно при внезапно наводнение.

Юрски период

2009-02-13T10:10:00.000-08:00

По време на юрския период, преди 200-144 милиона години, огромният континент Пангея се разкъсал на два континента - Лавразия на север и Гондвана на юг. С движението на континентите климатът също се променял и в по-голямата част от сушата ставал все по-топъл и влажен. Растителността избуяла, а в резултат на това някои видове растителноядни динозаври достигнали огромни размери.

През юрския период се появила нова група месоядни динозаври - така наречените раптори (като 5 метровия ютараптор). На всеки крак рапторите имали голям закривен нокът, с който разкъсвали жертвите си. В небето летели птерозаври, като едрия птеродактил.

Едни от най-големите динозаври през юрския период живеели в Африка. Сред тях е и брахиозавърът. Той бил тежък повече от 10 слона. Дългата му шия и високите предни крака биха му позволили да надникне иззад 5 етажна сграда! Брахиозаврите имали малки, остри зъби, с които късали клонки и листа.

Африканският кентрозавър бил по-малък, но по-добре защитен. По гърба си имал костни плочки и щипове. Шиповете стърчали и от края на опашката му, така тя му служела като опасно оръже. По тегло и размер кентрозавърът е почти колкото една голяма семейна кола. Той принадлежал към групата на стегозаврите. Също като брахиозаврите, и кентрозавъра бил растителнояден, но пасял само растящите ниско над земята листа.

Диплодокът е един от най-дългите динозаври-достига цели 27 метра. Също като брахиозавъра той принадлежал към групата на зауроподите и живеел в Северна Америка по време на юрския период. Предполага се, че използвал опашката си, за да се брани от своите врагове. Зъбите му приличали на тъпи колчета и били не по дълги от човешки пръст. те вероятно служели като гребло, с което откъсвал листата.

Северна Америка през юрски период

2009-02-13T10:00:00.000-08:00

През юрския период Северна Америка се намирала близо до Европа. Атлантическия океан, който сега ги разделя, тогава още не се е бил образувал. Нямало я връзката между Северна и Южна Америка, която съществува днес. В полярните земи - сегашните Канада и Аляска, все още нямало сняг и лед, даже през зимата. Климатът навсякъде бил горещ. Сушата била покрита с пищна растителност - гинко, папрати, иглолистни. Изобилието на храна довело до появата на много видове гигантски растителноядни зауроподи. Земята се тресяла от стъпките им.

Един от едрите хишници през ранната юра бил дилофозавърът. На главата си той имал двоен гребен от дъговидни кости.

Зауроподите били с малка глава, дълъг врат и дълга опашка, с подобно на бъчва тяло и крака като на слон. За да напълнят огромния си търбух, те прекарвали цял ден, поглъщайки листа. Засега са открити само няколко фосили на сеизмозавър. Но ако той е приличал по строежа на тялото на останалите добре познати зауроподи, като диплодока например, тогава се оказва, че е бил още по-дълъг от него - близо 40 метра, или с други думи - колкото ширината на едно футболно игрище. Името сеизмозавър буквално означава "гущер, който тресе земята".

Поради горещия климат и обилните дъждове голяма част от Северна Америка била покрита с блата. Диплодокът и по-късият, но по-тежък апатозавър се хранели с листата от върховете на дърветата.

Стегозавърът имал костни плочи по гърба си. Предполага се , че те поглъщали слънчева топлина, за да може с отдадената от тях енергия стегозавърът да остане по-дълго време активен. Удряйки с въоръжената си с остри шипове опашка, той се бранел от свирепия двурог хищник цератозавър.

Страшилището на късната юра (преди 150 милиона години) бил алозавърът. Този едър хишник достигал дължина 11 метра и тежал приблизително два тона. Зъбите му били, колкото човешка ръка. Тичал по-бързо дори от шампион по лека атлетика. Алозавърът преследвал едра плячка - като 20 тонният зауропод камаразавър. По-дребните хишници, сред които и орнитолестесът, се задоволявали с останките от неговот пиршество или пък ловели гущери, жаби и насекоми.

Европа през юрски период

2009-02-13T09:50:00.000-08:00

През юрския период континентът Европа изглеждал съвсем различно. Той бил покрит с плитки морета, езера и тресавища. Само отделни места, като Шотландия, Франция и Испания, се намирали над водата. Тази среда не била подходяща за живот на много от динозаврите. Затова пък топлите и плитки води били отлична среда за запазването на много животни във формата на фосили. Техните трупове се разлагали във водата, а костите и другите твърди части на тялото потъвали на дъното. Там, покрити с пясък, тиня или наноси, те постепенно се превръщали в камък.

По размер скелидозавърът се доближава до днешния крокодил. Неговите фосили са отпреди 200 милиона години, от ранната юра. Вкаменелостите му са открити в Англия, в СЕВЕРНА АМЕРИКА и ИЗТОЧНА АЗИЯ. Скелидозавърът бил динозавър с броня. Остри люспи покривали гърба му от главата до опашката, а от двете си страни имал конусовидни шипове. Тази броня го предпазвала от месоядните динозаври. В небето летели птерозаври като диморфодона, а после през късната юра, и рамфоринхуси.

През късната юра 155-150 милиона години, много и различни видове динозаври бродели из Европа. Огромният месояден мегалозавър преследвал дори по-едрия от него тревопасен цетиозавър, дълъг 15 метра. Имало и дребни растителноядни динозаври, по-малки и от метър, като ениходона.

Археоптериксът е една от първите птици, които са ни известни. Неговите останки от късния юра са открити в скалите на Южна Германия. Той е имал заострен, покрит със зъби клюн, дълга костна опашка и дори нежна перушина. Повечето специалисти са убедени, че птиците са прозилезли от дребни динозаври. Скелетът на бързия месояден динозавър компсогнатус, дълъг само метър, е много близък по строеж до скелета на археоптерикса. И компсогнатуса е живял в Южна Германия по същото време - преди 150 милиона години.

Азия през юрски период

2009-02-13T09:40:00.000-08:00

През юрския период в Азия гъмжало от динозаври. По онова време континентът обаче не бил толкова голям като днес. Моретата заливали обширни територии, а Индия изобщо я нямало. Тя все още се намирала твърде далече - близо до Африка. Трябвало да минат милони години, за да се премести на мястото, където е сега. Днес Азия и Европа се срещат при Урал, но през юрския период били разделени от тесен пролив.

Свирепият и силен хишник от Китай - янгуанозавърът, бил дълъг 9 метра. Предполага се, че негова плячка най-често ставал масивният зауропод евхелопус.

В средата на юрския период динозаври обитавали и Източна Азия. Май-едри сред тях били гигантските маменхизавър и още един зауропод - шунозавърът, който имал остри шипове в края на опашката, с които разгонвал враговете си. Тохуангозавърът бил подобен на стегозавъра и достигал дължина до 7 метра. Шиповете по гърба и опашката му го предпазвали от смъртоносния янгуанозавър. Дребният ксиаозавър се криел из шубраците, където се прехранвал с папрати и други растения.

Дългият 4 метра хуянгозавър обитавал днешен Китай в средата на юрския период. Той е предшественик на стегозавъра. Имал остри плочи и шипове по протежение на гръбначния стълб и опашка. По-късно стегозаврите се разселили и по други континенти.

Маменхиазавърът е кръстен на китайската река Мамен, където за първи път са открити останки от този вид. С дължина 25 метра и тегло 25 тона този зауропод е един от най-големите познати до сега динозаври. Той е живял преди 160 милиона години и има най-дългия врат сред животинските видове на Земята - 15 метра. В края на юра повечето зауроподи изчезнали. Само няколко вида оцелели и през креда.

Креден период

2009-02-12T21:30:00.000-08:00

По време на перода креда (преди 144-65 милиона години) настъпило окончателното разпадане на двата суперконтинента Лавразия и Гондвана. По-голямата част от повърхността на Северна Америка и Европа била покрита от просторни, но плитки морета. На тяхното дъно тогава се образували варовикови скали, откъдето идва и името на този период ("креда" е старата дума за варовик). Климатът също постепенно се променял - ставал все по-студен и сух.

През периода креда живеели още по-многобройни и големи месоядни динозаври. Един от най-странните сред тях бил спинозавърът. На гърба си той имал голямо кожено ветрило. Неговите останки в Северна Америка са отпреди 100 милиона години. Карнотавърът обитавал по същото време Южна Америка. Вероятно той е преследвал амаргозавъра - необичаен на вид зауропод с шипове по гърба.

Хадрозаврите - динозаврите с "патешкиа човка", са наречени така заради горната им челюст, която е широка и плоска като човката на патица. Някои от тях имали различни образувания от кухи кости върху главата, с помощта на които вероятно издавали различни звуци, както правел коритозавърът например. Ламбеозавърът и едмонтозавърът пък имали кожест гребен върху носа.

При разделянето на континентите различни видове динозаври останали откъснати от представителите на собствения си вид и започнали да се развиват в зависимост от условията на региона, който обитавали. Това е причината за появата на много нови и разнообразни видове през периода креда.

Минми бил анкилозавър (динозавър с броня). Той се хранел с растящите ниско листа. Не надхвърлял 3 метра дължина - много под размера на останалите анкилозаври. Името му произлиза от мястото, където са открити фосили от този вид - Минми Кросинг, Австралия.

Северна Америка през периода креда

2009-02-12T21:20:00.000-08:00

В периода креда Северна Америка се отделила от Европа и Южна Америка, но все оюе оставала свързана с Азия. Климатът бил по-топъл от днешния, а Северният Ледовид океан, който сега е скован в ледове, тогава не бил замръзнал.

Северна Америка била разделена на няколко големи острова посредством топли и плитки морета. Западният вътрешен канал разделял континента по дължина и се простирал от днешната река Хъдсън на север до сегашния Мексикански залив на юг. Сушата вече била покрита с цъфтящи широколистни растения. Имало и обширни иглолистни гори.

Името дейнонихус означав "ужасяващият нокът". Този хишник имал силни челюсти с остри като бръснач зъби. Но неговото истински смъртоносно оръжие бил големият, извит като сърп нокът - по един на всеки от задните крайници. Изправен, дейнонихусаът достигал човешки бой. Когато няколко от тези хищници ловували заедно, те можели да повалят много по-едра от собствения си размер плячка.

В небесата на креда са властвали гигантски птерозаври - птеранодон и кецалкоатъл.

Трицератопсът бродел из лесовете на стада. Главата и вратът му били защитени с яка от здрава кост, а трите големи рога на главата му представлявали отлична защита срещу атаките на месоядните динозаври.

Тиранозавърът имал остри като трион зъби, дълги до 18 см. Той предледвал жертвите си и ги повалял с помощта на краката или челюстите си. Неговите слаби предни крайници му служели да притиска плячката, докато я довърши с нокти и зъби.

Паразауролофусът имал на главата си извит назад гребен от цилиндрична кост, стигащ до 2 метра дължина. Костта била куха и най-вероятно превръщала звуците, които издава, в силно мучене. Пахицефалозавърът имал куполовидна глава. Здравата кост на черепа вероятно му е служела като шлем в битките с другите мъжки от вида.

Евоплоцефалусът бил защитен с броня от дебели костни плочки. От главата и гърба му стърчели и конусовидни шипове. Даже веждите му били от кост. А в края на опашката му имало костна топка, с която се отбранявал.

Европа през периода креда

2009-02-12T21:10:00.000-08:00

Днес в Европа има два големи острова - Великобритания и Ирландия. По време на периода креда обаче тя била съставена от множество острови, заобиколени от плитки морета. Единствено хълмовете на деншния Скандинавски полуостров на север се издигали над водата. Почти цяла Югоизточна Европа била потопена. Освен това на мястото на сегашната планина Урал, която свързва Европа и Азия, тогава имало пролив.

По островите в Европа възникнали много нови динозаври. Някои от тях се прехранвали с новопоявилите се цъфтящи растения.

Днес по света съществува огромно разнообразие от дребни тревопасни бозайници. По времето на креда видовото разнообразие също е впечатляващо, с тази разлика, че тогава дори дребните тревопасни са били динозаври, като хипсилофодона например. Той бил дълъг 2 метра, а на височина трябва да е стигал до кръста на човек. Вероятно хипсилофодоните са се движели на групи, прехранвайки се с листа и папрати.

Изменение има и при птерозаврите. Опашките им вече не се влачели след тях, а били съвсем къси. Размахът на крилата на криоринхуса стигал 5 метра.

Преди 120 милиона години из земите на днешна Южна Англия бродел страховитият хищник барионикс. Той бил дълъг 10 метра и тежал 2 тона. Дългите му челюсти били снабдени с ред малки, но остри зъби, предназначени да ловят дребна и хлъзгава плячка, каквато е рибата. Предполага се, че той я е загребвал с помощта на големите си извити нокти. Дребният хипсилофодон бягал надалче от огромния хищник, докато стадата игуанодони продължавали спокойно да хапват листа от дърветата.

Игуанодонът бил голям и силен растителнояден динозавър с дължина близо 9 метра и тегло почти 5 тона. Негови фосили са открити с хиляди из цяла Европа, включително в Англия, Германия и Испания. На всеки пръст той имал остри шипове, с които пробождал враговете си, най-страшен от които бил акрокантозавъра.

Азия през периода креда

2009-02-12T21:05:00.000-08:00

По време на периода креда сухоземните територии на нашата планета били наполовина по-малко отколкото днес. Океаните заемали много повече място от сега. Най-големият континент - Азия, обхващал по-голямата част от сушата. На юг от Азия, където днес се издига планината Хималаи, е имало верига от хълмисти острови и лагуни. Повечето останки от динозаври от този период са открити в Монголия и Китай.

Все повече птици летели в небето. Сред тях е и дребният като врабче синорнис. Птерозаврите обаче били значително по-големи. Размахът на крилата на дзунгариптеруса надвишавал 3 метра.

Наименованието "овираптор" означава "крадец на яйца". Когато вкаменелостите на този вид били открити в Монголия, около тях намерили яйчени черупки. Тогава учените предположили, че овирапторите се хранели с яйцата на останалите донозаври, но днес специалистите са склонни да приемат, че откритият овираптор е умрял в собственото си гнездо.

Днес по-голямата част от Монголия е суха, дтудена и ветровита. Преди 80 милиона години тя също е била относително суха, но малко по-топла. Покрития с броня динозавър сайчания, подобен на танк, с дължина 6 метра, се хранел с ниски растения. Той бил готов здравата да удари всеки хищник с оформения като чук край на своята опашка.

Протоцератопсът охранявал гнездото си от набедения като крадец на яйца овираптор. А най-бързият бегач по онова време бил щраусоподобният галимимус.

Една удивителна находка на група фосили сред пясъците на Източна Азия показва смъртоносна схватка между два динозавъра, състояла се преди 80 млн. години. Протоцератопсът е братовчед на трицератопса. Имал големината на прасе. Той е бил нападнат от свирепия хищник велосираптор, но и двата противника намерили смъртта си в тази схватка.

Едни от най-странните динозаври са така наречените щраусови динозаври, сред които е и галимимусът. По размер и устройство на тялото те много напомнят днешните щрауси. Различават се по дългата костна опашка и покритата с люспи, вместо с пера, кожа. Щраусовите динозаври били родени бегачи и развивали много висока скорост. Тяхната дълга и източена муцуна приличала на клюн. Повечето от тях и зобщо нямали зъби.

Динозаври ловци

2009-02-12T10:18:00.000-08:00

Съществували различни видове месоядни динозаври.Някои били огромни, други дребни като котки.Всички те обаче седвижели на задните си крака и били отлични ловци.

Снимката в ляво: Спинозавърът бил с удължени челюсти, като на крокодил. Вероятно се хранел с риба, която ловял в реките.

Копсогнатусът бил един от най-дребните месоядни динозаври. Ловувал насекоми и други дребни животни.

Бързи и смъртоносни: Един от най-свирепите хищници в праисторичвския свят е бързоподвижният динозавър, наричан коелофизис. Тялото му било тънко, с леки кости, т.е. нямало никакв пречка да тича много бързо.

Коелофизисът нападал изненадващо бързо враговете си. Разкъсвал плячката си със смъртоносно опасните си нокти и зъби.

Мътене на яйца: Месоядните динозаври като овираптора се грижел за яйцата си подобно на птица. Той лежал върху тях, докато се излюпят.

Предполага се, че тялото му е било покрито с мека, пухкава козина.

Динозаври щрауси: Една група от динозаврите - ловци имали дълги вратове и клюнове. Приличали малко на големи птици, като днешните щрауси. Известни са с името динозаври щрауси. Те бягали бързо и преследвали гущери и насекоми.

Динозаврите щрауси могли да тичат по-бързо и от най-бързите атлети в света днес. Дългата им опашка помагала да пазят равновесие, докато тичат.

Тези динозаври не били толкова хищни, колкото другите динозаври-ловци. Бързо можели да избягат от по-големите динозаври.

ХИШНИЦИТЕ

2009-02-12T10:16:00.000-08:00

Едни от най - свирепите месоядни динозаври били дромеозаврите или рапторите (т.е. хищниците). Те не били по-едри от другите месоядни, но били излючително опасни.

Например раптор, по-голям от днешния носорог.

Хищниците имали големи нокти, остри като бръснач и огромни зъби. Били доста съобразителни, с добро зрение и бягали бързо. Всичко това ги правело твъреде опасни машини за убиване.

Според специалистите рапторите нападали със смъртоносни скокове жертвата си. При решаващия скок, с голям замах на крайниците, те забивали нокти в плячката си.

Повечето динозаври имали люспеста кожа, но е възможно някои хишници да са били покрити с къса, пухкава козина. Други вероятно са имали дори пера. Учените предполагат, че рапторите с оперение са предшествениците на първите птици. Рапторът Синорнитозавър е скачал високо във въздуха, когато нападал друго животно. Той не е могъл да лети.

Рапторите (хищници) ловували на групи. Например велоцирапторите нападали много по-големи от тях тревопасни динозаври като тенонтозавъра.

ПЪРВИТЕ ПТИЦИ

2009-02-12T10:14:00.000-08:00

Някои видове динозаври ималипера и следмилиони години развитие започнали да летят. Постепенно летящите влечуги се изменили и се превърнали в птиците,които днес познаваме.

Пернати динозаври: Някои дребни динозаври много приличали на птици. Ималипера по цялото тяло,крайниците и по опашката. Но все пка не можели да летят.

Да полетиш: Изминали милиони години, докато динозаврите се превърнали в птици. Никой не знае със сигурност кога точно динозаврите започнали да летят. Но вероятно е станало приблизително така:

- Първите динозаври с пера се катерят по дърветата и скачат между клоните.
- С появата на повече пера, динозаврите започнали да използват предните крайници като криле, за да прелитат между дърветата.
- Първите птици можели да летят във въздуха, като размахват оперените си криле.

Ранните птици: Най-ранната птица, позната на учените днес, се нарича археоптерикс. Тя имала дълги пера и криле-като днешните птици. Но притежавала и зъби,и големи нокти като динозаврите. Тя прелитала във въздуха и преследвала насекоми.

Археоптериксът имал дълга опашка,която го поддържала стабилен, докато лети във въздуха. Използвал дългите си нокти върху крилете си, за да се катери по дърветата. Оттам той политал във въздуха.

Парче скала с останки от археоптерикс. Виждат се перата по крилата.

ТИРАНОЗАВЪР РЕКС

2009-02-12T10:13:00.000-08:00

ТИРАНОЗАВРИТЕ БИЛИ ОГРОМНИ МЕСОЯДНИ ДИНОЗАВРИ, КОИТО СЕ ПРИДВИЖВАЛИ НА ДВА КРАКА. НАЙ-ГОЛЯМ И ХИЩЕН СРЕД ТЯХ БИЛ ТИРАНОЗАВЪР РЕКС. ТОЙ БИЛ ПО-ВИСОК ОТ ДНЕШНИЯ СЛОН.

УЖАСНИТЕ ЧЕЛЮСТИ: ЗАХАПКАТА НА ТИРАНОЗАВЪР РЕКС БИЛА ПО-МОЩНА ОТ ТАЗИ НА ВСИЧКИ ЖИВОТНИ, ОБИТАВАЛИ ЗЕМЯТА ДО ДНЕС. ОГРОМНАТА МУ ПАСТ БИЛА ИЗПЪЛНЕНА СЪС СМЪРТОНОСНИ ЗЪБИ, ОСТРИ КАТО КИНЖАЛИ.

ПОНЯКОГА ТИРАНОЗАВРИТЕ СЕ БИЕЛИ ПОМЕЖДУ СИ.

ЛОВ ОТ ЗАСАДА: ТИРАНОЗАВЪР РЕКС БИЛ ТВЪРДЕ ТЕЖЪК, ЗА ДА ТИЧА БЪРЗО ПО ВРЕМЕ НА ЛОВ. ВМЕСТО ДА ПРЕСЛЕДВА ЖЕРТВАТА СИ, ТОЙ Я ИЗНЕНАДВАЛ.БЕЗШУМНО СЕ СКРИВАЛ НАБЛИЗО И ИЗНЕНАДВАЩО НАПАДАЛ С ШИРОКО ОТВОРЕНА ПАСТ.

ОСВЕН, ЧЕ ЛОВУВАЛ, РЕКС ЧЕСТО СЕ ХРАНЕЛ ИС МЪРША.

МАЛКИ ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ: ТИРАНОЗАВЪР РЕКС ИМАЛ НЕСЪРАЗМЕРНО КЪСИ ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ И ТОВА НЕ СПИРА ДА ОЗАДЪЧАВА УЧЕНИТЕ. ПРЕДНИТЕ КРАЙНИЦИ БИЛИ ТОЛКОВА КЪСИ, ЧЕ ТОЙ ДОРИ НЕ МОЖЕЛ ДА ДОСТИГА С ТЯХ УСТАТА СИ, КОЕТО ЗНАЧИ, ЧЕ НЕ БИ МОГЪЛ ДА ГИ ИЗПОЛЗВА ПРИ ХРАНЕНЕ. ДО ДНЕС НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЗА КАКВО СА МУ СЛУЖЕЛИ ТЕ.

ГИГАНТСКИТЕ ДИНОЗАВРИ/ Зауроподи

2009-02-12T10:12:00.000-08:00

Най-големите животни, обитавали някога сушата на Земята са Зауроподите. Тези невъобразимо огромни тревопасни динозаври ходели на четири крака.

ОГРОМНИ: Най-дребните зауроподи били с размерите на автомобил. Най-големите били неописуемо огромни. Най-големият известен днес зауропод е аржентинозавърът. Дължината му била , колкото два тенис корта!

Зауроподите имали малка глава и много дълга шия. Благодарение на това достигали листата по върховете на високите дървета, някои от които били колкото 12 - етажна сграда.

Зауроподите се нуждаели от силни крака,които да издържат страхотната тежест на огромното им тяло. Животните поваляли на земята растенията и дърветата, без да забележат дори.

ЗАДРУЖЕН ЖИВОТ: Зауроподите живеели на големи групи, стада. Когато стадото сепридвижвало,по-младите динозаври се намирали в средата на групата.Възрастните се движели от външната страна, за да защитават малките си от хишници.

Стадата се придвижвали от едно място на друго в търсене на вода и храна.

Имали клиновидни зъби, с които удобно се изтръгват листата от дърветата.

В сравнение с днешните жирафи, един зауропод бил по-висок от два жирафа.

КАМЪНИ В СТОМАХА: Зъбите на зуроподите не били остри и погълната храна не можела да се смила добре. Затова те поглъщали малки камъни, които при движението си в стомаха стривали храната.

ДИНОЗАВРИ с патешки човки

2009-02-12T10:11:00.000-08:00

ДИНОЗАВРИТЕ, НАРЕЧЕНИ ХАДРОЗАВРИ СА ИЗВЕСТНИ ОЩЕ КАТО ДИНОЗАВРИТЕ С ПАТЕШКИТЕ ЧОВКИ. МУЦУНАТА ИМ БИЛА СПЛЕСНАТА И НАПОДОБЯВАЛА ПАТЕШКА ЧОВКА.

ДА ДЪВЧЕШ С ЧОВКА? ВСИЧКИ ХАДРОЗАВРИ СЕ ХРАНЕЛИ С РАСТЕНИЯ. ТЕ МОЖЕЛИ ДА ОТКЪСНАТ ПАРЧЕ ОТ НАЙ-ЖИЛАВИТЕ РАСТЕНИЯ С ТВЪРДИТЕ СИ ОСТРИ ЧОВКИ. ИМАЛИ ЗДРАВИ ЧЕЛЮСТИ, С КОИТО ДА ДЪВЧАТ И ОКОЛО 2000 СРАВНИТЕЛНО ДРЕБНИ ЗЪБИ.

НЕВЕРОЯТНИ ГРЕБЕНИ: МНОГО ХАДРОЗАВРИ ИМАЛИ НА ГЛАВИТЕ СИ ШИПОВЕ ИЛИ ГРЕБЕНИ.НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ГРЕБЕНИ БИЛИ КУХИ. ВЕРОЯТНО ХАДРОЗАВРИТЕ СА МОЖЕЛИ ДА ИЗДАВАТ ВИСОК ПРОНИЗИТЕЛЕН ЗВУК ЧРЕЗ ТЕЗИ ИЗРАСТЪЦИ, КОГАТО ПРЕЗ ТЯХ ПРЕМИНЕ ВЪЗДУХ.

ВЕРОЯТНО, КОГАТО СА ЗАБЕЛЯЗВАЛИ ВРАГА, СА ИЗДАВАЛИ ПРОНИЗИТЕЛНИЯ ЗВУК, ЗА ДА ПРЕДУШРЕДЯТ ОСТАНЛАТА ЧАСТ ОТР ГРУПАТА.

ГРИЖА ЗА БЕБЕТАТА: СТАДАТА ХАДРОЗАВРИ ВСЯКА ГОДИНА СЕ ВРЪЩАЛИ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО, ЗА ДА СНАСЯТ ЯЙЦАТА СИ. ЩОМ БЕБЕТАТА СЕ РОДЯТ, МАЙКИТЕ СЕ ГРИЖЕЛИ ЗА ТЯХ И ИМ НОСЕЛИ ХРАНА.

ХАДРОЗАВЪРЪТ, НАРЕЧЕН МАЯЗАВЪР, СЕ ГРИЖИ ЗА ПОТОМСТВОТО СИ В ГНЕЗДОТО. ВЪВ ВСЯКО ГНЕЗДО ИМАЛО ДО 20 ЯЙЦА. ГНЕЗДОТО СЕ ПРАВЕЛО ОТ ПРЪСТ. БЕБЕТАТА БИЛИ ГОЛЕМИ, КОЛКОТО СЪВРЕМЕННА КОКОШКА.

ДИНОЗАВРИ С РОГА

2009-02-12T10:10:00.000-08:00

ЦЕРАТОПИТЕ БИЛИ ОГРОМНИ ТРЕВОПАСНИ ДИНОЗАВРИ С РОГА НА ГЛАВАТА.ОСВЕН ТОВА ТЕ ИМАЛИ НАГЪНАТА ЯКА ОТ КОСТНО ВЕЩЕСТВО ОКОЛО ВРАТА И РАМЕНЕТЕ СИ.

ШИПОВЕ И ЯКИ: Цератопите използвали острите си рога и костните си яки, за да се защитават от месоядните динозаври. Мъжките вероятно се сражавали и помежду си.

Имали клюн, остър като на папагал, с чиято помощ си проправяли път през гъстата растителност.

ПРОГОНВАНЕ НА ВРАГОВЕТЕ: Възрастните цератопи вероятно защитавали малките, като ги обграждали в кръг, те сигурно поклащали рогатите си глави, за да уплашат и отблъснат хищните динозаври. Обграждали са малките, за да ги пазят.

Най-известните от тази група са трицератопсите. Те имали по два масивни рога и един по-малък. Височината на големия рог е колкото един висок мъж.

РАЗЛИЧНО ГОЛЕМИ: някои били, колкото днешен слон, други-колкото кон.

Твърдоглавци

2009-02-12T10:08:00.000-08:00

ПАХИЦЕФАЛОЗАВРИТЕ СА ТРЕВОПАСНИ ДИНОЗАВРИ. ИМАЛИ ТВЪРД КОСТЕН ЩИТ КАТО ШАПКА ВЪРХУ ГЛАВАТА СИ. ИЗВЕСТНИ СА И С ИМЕТО ТВЪРДОГЛАВЦИ. МЪЖКИТЕ ПОНЯКОГА СЕ БИЕЛИ ПОМЕЖДУ СИ. ИМАЛИ силен гръб и костният щит на главата им не се чупел при сблъсък. Изпъната им опашка,помагала да пазят равновесие.

БОЙ С ГЛАВИ: Пахицефалозаврите живеели на групи. Мъжките се биели, за да се определи кой ще е водач на стадото. Нападали се отново и отново, докато най-слабият не се предаде.

ОПАСНО ОРЪЖИЕ: Костният щит на главата си пахицефалозаврите използвали като оръжие срещу хищните месоядни динозаври. Те нападали с наведена глава и удряли врага си с мощния череп.

Бронята на главата им била 40 пъти по-дебела от човешкия череп.

СТИГИМОЛОК-твърдоглавец с дълги рога в задната част на главата. Цялата му глава била покрита с дребни рога и шипове.

БОДЛИВЦИ

2009-02-12T10:07:00.000-08:00

Тялото на тревопасните анкилозаври било покрито с множество шипове. Това ги предпазвало от хишниците и месоядните динозаври.

ДОБРЕ ЗАЩИТЕНИ: Анкилозаврите били тежки и бавни, подобно на стегозаврите. Но били толкова добре защитени, че не им се налагало да бягат от месоядните динозаври. Единственият начин на хишниците да наранят анкилозавър бил да атакуват мекия му стомах.

Гърба му бил покрит изцяло от костна броня.

УЖАСНАТА ОПАШКА: Някои анкилозаври имали масивна костна топка в края на опашката си. Използвали я като боздуган.
Опашката бухалака на еуоплоцефала спокойно можела да счупи костите на нападателите.
Анкилозавър обграден от раптори. Анкилозавърът се прилепва до земята, за да предпази слабото си място-мекия стомах.

Бебета динозаври

2009-02-12T10:06:00.000-08:00

БЕБЕТА ДИНОЗАВРИ СЕ РАЗВИВАЛИ В ЯЙЦА, СНЕСЕНИ ОТ МАЙКИТЕ. КОГАТО СТАНЕЛИ ДОСТАТЪЧНО ГОЛЕМИ, ЗА ДА МОГАТ ДА ОЦЕЛЕЯТ ИЗВЪН ЯЙЦЕТО, ТЕ СЧУПВАЛИ ЧЕРУПКАТА И ИЗПЪЛЗЯВАЛИ НАВЪН. ТОВА ДЕЙСТВИЕ НАРИЧАМЕ ИЗЛЮПВАНЕ.

СТРОЕЖ НА ГНЕЗДОТО: За да запазят на топло и сигурно място яйцатата си, динозаврите правели просто устроени гнезда. Това била купчина от пръст, върху която снасяли яйцата си. После покривали яйцата с листа, които да осигурят топлина, докато бебетата се излюпят.

ИЗВЪН ЯЙЦЕТО: Черупките на яйцата на някои динозаври били 10 пъти по-здрави и по-твърди от кокошите яйца. Бебетата динозаври имали по един остър зъб, с който пробивали черупката, за да излязат навън.

ДА ПОРАСНЕШ: Дори и най-грамадните динозаври като бебета са били малки. Звучи невероятно, но някои възрастни динозаври ставали 200 пъти по-едри в сравнениесголемината им като бебета. Специалистите днес нямат сигурни данни колко бързо растели малките. Вероятнона някои саим били необходими 20 години, за да достигнат най-големия си ръст.

В дясно се вижда бебе зауропод с майка си. Възрастните били изумително големи, докато малките им били дребни колкото котки.

Летящи влечуги

2009-02-10T10:04:00.000-08:00

Птерозаврите били влечуги с криле. Те живеели по едно и също време с динозаврите.

Птерозаврите имали широки криле с пера и окосмено тяло. Едни имали дълга опашка, с кости, на други била къса. Най-малките по размери птерозаври били колкото днешните патици. Най-големите приличали на малък самолет.

Крилете на птерозаврите били едновременно захванати към ръцете и тялото. Птеродактилът бил с къса опашка. Това му давало възможност да кръжи и да се завърта във въздуха, докато преследва насекоми. Смята се, че птерозаврите спели като днешните прилепи-надолу с главата.

Всички птерозаври имали невероятно леки, кухи кости. Дори най-големите по размери били достатъчно леки, за да се издигнат във въздуха и да летят.

Кетцалкоатлус е най-големият птерозавър, познат на науката днес.

Птеранодонът нямал зъби. Той хващал рибата и я складирал в кухина на устата си. По-късно поглъщал уловената риба цяла.

Много птерозаври са се хранели с насекоми. Някои ловели риба и други морски животни.

Гибелта на динозаврите

2009-02-10T10:02:00.000-08:00

Преди около 65 милиона години всички динозаври измират. Загиват също и летящите влечуги, както и повечето морски влечуги. Как се случило това? Има няколко причини за това:

1) Преди 65 милиона години гигантска скала, наречена метеорит, профучала през Космоса и паднала върху Земята. Метеоритът бил голям колкото малък град. Повечето учени са склонни да приемат, че тъкмо този метеорит е причина за гибелата на праисторическите динозаври.

2) Метеоритът се разбил на малки парчета. Месеци наред светът бил обграден от облаци пепел. Слънчевата светлина не можела да прониква през тях, настанал студ и мрак. В тези условия животните трудно биха оцелели, а и въдухът изпълнен с пепел е труден за дишане.

3) По същото време в следствие на удара много вулкани започват да изригват червена огнетечна лава, т.е. течни скали, еърху Земята. Вулканите изхвърляли във въздуха много отровни газове, които допълнително застрашили живота на Земята.
Лавата изливаща се от вулкана, изгаряла всичко по пътя си.

Вследствие на тези изменения на климата динозаврите измрели, но не всички живи същества били унищожени. Оцелели някои гущери, змии, птици и много други дребни същества. Учените все пак не знаят защо те не са измрели тогава. Сред оцелелите са някои бозайници, като плъх.

Oт къде знаем за динозаврите?

2009-02-10T10:00:00.000-08:00

Почти всички данни за праисторическия живот научаваме от вкаменелостите, или фосилите. Това са останки от мъртви растения и животни, които са запазени под земята.

Какво е фосил? Когато едно животно умира, то се разлага почти напълно. Понякога обаче части от тялото на мъртвото животно се втърдяват и се превръщат във вкаменелост.

Етапите на образуване на фосилите са:

1) Животното умира и тялото му се разлага. Скелетът бива затрупан под пластове от пясък и кал.

2) Пластовете кал и пясък се втръдяват и превръщат в скали. През тях се просмуква вода, разтваря веществата (минерални соли) от скалите и прониква в костите на животното.

3) Костите постепенно се втърдяват. След много дълъг период от време скелетът се превръща във фосил (вкаменелост).

Когато учените открият фосили на кости от някогашно животно, те могат да ги залепят в определен ред и да възстановят скелета му. Реконструкцията дава информация за това колко голямо е било животното и каква форма на тялото е имало. Дори и ако някои кости липсват, все пак може да се получи достатъчно пълна представа за това как е изглеждало животното.

Различни фосили: Понякога мека кожа и мускули на праисторически животни се запазват съшо както костите им. Отпечатъци от стъпките на динозаври в калта се запазват при втръдяването и. Учените дори откриват фосили на изпражнения от динозаври. Те помагат да разберем с какво са се хранили.